DeFakto.bg DeFakto.bg
Правната комисия приключи с Административнопроцесуалния кодекс
Възможност за по-ранно пенсиониране на съдии, прокурори и следователи, по подобие на други професии, се записва в Кодекса за социално осигуряване (КСО) чрез преходни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Промяната бе одобрена от правната комисия на парламента днес, при финализирането на мащабния проект за АПК.
Идеята, предложена и мотивирана от Хамид Хамид (ДПС), както стана ясно – след консултации с председателя на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ) – е магистратите, подобно на ред други професии да имат право по-рано да излязат в заслужен отдих, ако отговарят на определени условия.
Конституционните промени от 2003 г. въведоха 65 г. като възраст за пенсиониране на съдиите, прокурорите и следователите, а изключения от това правило досега няма. В същото време КСО е предвидил по-ранно пенсиониране по ред специални закони, като тези за МВР, за ДАНС, за КОНПИ, за надзиратели и съдебна охрана. Редно е подобна възможност да се даде и на магистратите, смята Хамид. И по принцип е прав. Според предложените от него и одобрени от правната комисия норми обаче новата опция няма да важи по принцип и занапред за всички съдии, прокурори и следователи, а само за някои „заварени положения“.
Предложенията
Създава се нов чл. 69г КСО, който гласи:
Съдиите, прокурорите и следователите, които към 31 декември 2018 г. имат поне 35 години общ юридически стаж, от които поне две трети осигурителен стаж в органите на съдебната власт, могат да подадат заявление за пенсиониране до 31 декември 2020 г. включително, независимо от възрастта им.
Ако прекратят трудовия си договор по реда на чл. 165, т.2 ЗСВ (оставка), получават пълния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, както и обезщетението при напускане по ЗСВ (според изслужените години в съдебната власт – не по-малко от 10 и не повече от 20 заплати – б.р.).
Пенсиите на магистратите се изчисляват по общия ред, обичайно те вземат тавана за съответната година. Първоначално предложението е било само за върховни съдии, но в окончателния вариант то е за всички магистрати – обаче в ограничения срок.
„Справедливо е всички магистрати да имат подобно право, то няма да натовари пенсионното осигуряване. Лицата надали са повече от 30 и надали повече от половината от тях ще пожелаят да се възползват от нея. Няма смисъл да мъчим този свръхопитен, но и свръхуморен професионалист, по-добре да се оттегли, ако иска“, заяви Данаил Кирилов.
Валери Жаблянов (БСП) принципно възрази срещу подобен ремонт на КСО „на парче“ и прикани общо да се мисли за по-ранно пенсиониране и на други професии. Освен това, като държавна политика вдигаме възрастта за пенсионерите, пък …, изтъкна той. Иначе нямал нищо против предложението.
Никой обаче не даде отговор на въпроса защо, ако ще се въвежда по-привилигерованият режим за магистратите, той ще важи само за част от тях – онези, които ще отговарят на условията в края на тази година и до края на 2020 г.? Явно става дума за хора, близо до 60-те години, които иначе трябва да работят още поне 5 г. в съдебната власт.
Запитан от репортери, Хамид Хамид отговори, че в случая целта е била да се гарантира справедливо отношение спрямо съдиите, прокурорите и следователите, „заварени“ от въвеждането на 65 г. като възраст за пенсиониране, които иначе биха могли да излязат в заслужен отдих по-рано. Но на пръв поглед сметките по този мотив не излизат.
В същото време депутатът даде заявка, че правилото може да бъде въведено и за всички магистрати занапред, като се видят резултатите от сегашната поправка.
Без „специални“ главни секретари и „младши“ в административните съдилища
Днес повече от спорните промени в Закона за съдебната власт (чрез преходни разпоредби в АПК), касаещи главните секретари във върховните съдилища и при главния прокурор, бяха оттеглени от вносителя Хамид. Депутатът се отказа и от промяната, въвеждаща младши съдии в административните съдилища. И се обоснова с факта, че подобни законодателни стъпки трябва да се съгласуват с Висшия съдебен съвет и ще бъдат внесени като отделен проект.
Така останаха само две промени в ЗСВ. Едната – че заповедите на министъра на правосъдието спрямо държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията занапред ще се оспорват пред съответния административен съд. Втората поправка дава възможност на председателя на ВАС да командирова върховен съдия или магистрат от административен съд като наблюдател в Съда на ЕС и в Общия съд в Люксембург, както и в Евросъда по правата на човека в Страсбург за срок от 1 година. Като през това време той ще присъства и на конференции, семинари и т.н. Целта е по-плътно запознаване с практиката на евроюрисдикциите, за да се предотвратят осъжданията на България, бе обяснено от вносителя. Разбра се, че командированият просто ще гледа случващото се в и покрай евросъдилищата.
Председателят на ВАС Георги Чолаков определи тази възможност като полезна, опозицията в лицето на БСП, след известни обструкции, склони. Не се разбра обаче защо същата възможност реципрочно не се дава и на председателя на ВКС.
Всички актове на КЕВР – в столичния административен съд
Всички актове на Комисията за енергийно и водно регулиране ще се оспорват на първа инстанция през Административен съд – София-град, гласува още днес правната комисия. Иначе, по общите правила на АПК, одобрени вече окончателно от парламента, обжалването на първа инстанция на важни решения би трябвало да е пред административния съд по постоянния адрес или седалище на жалбоподателите. В същото време повечето актове на КЕВР от няколко години се оспорват изрично пред АССГ.
Проблемът бе за решенията за лицензи, обжалвани досега пред ВАС. Юристи на КЕВР днес настояха подсъдността за актовете им да се изравни. И се аргументираха – ако „лицензите“ минат на обща подсъдност, сиреч в цялата страна, работата им ще блокира. „Ние сме секторен регулатор в енергетиката, имаме хиляди дела годишно, а правната дирекция разполага с ограничен брой юристи (чу се, че са общо 11), нямаме териториални структури“, заявиха от КЕВР.
В края на днешния ден правната комисия прие аргументите. И направи и изключение от въведеното вече от нея правило решенията на секторните регулатори – КЗК, КРС, КФН и др. да се оспорват на първа инстанция пред столичния областен административен съд. Всички дела срещу КЕВР да се гледат от Административен съд – София-град настоя и Георги Чолаков, заради наличната специализация.
Други поправки бяха в посока на приетото вече правило за едноинстанционност на ред спорове. Днес правната комисия добави към списъка обжалванията по Закона за достъп до информация, Закона за чужденците (срещу забрана за влизане в страната, експулсиране и т.н.). Те ще се разглеждат само от административен съд.
Правната комисия приключи с АПК. От утре отново е на ред пленарната зала. Гласуването е на второ четене, окончателно.
