DeFakto.bg DeFakto.bg
Емблематично „царско“ дело – за двореца Врана, приключи, решението ще излезе преди съдебната ваканция. Това намерение декларира съдия Петя Алексиева от Софийския градски съд.
Финалът е на първа инстанция и е предпоследният по серията дела за т.нар. царски имоти. След решаването на спора „Врана“, без произнасяне на първата инстанция ще остане само този за 16 500 дка рилски гори.
Става дума за серията дела, заведени от държавата срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза през 2011 г. за връщането на дворци и гори, конкретно – за признаването на собствеността й върху имотите чрез завеждане на иск за собственост. Дотук държавата, представлявана от кантората на Ирен Савова, не е загубила нито веднъж.
Близка история
А казусът „Врана“ е знаменателен не само с факта, че това е един от най-апетитните дворци (наред с Царска Бистрица), на които бившият цар и премиер Сакскобургготски явно особено държи. (Факт е – поредицата интервюта, дадени от експремиера, са все от кабинета му там.) В края на 2017 г. делото „Врана“ стана арена и пореден пример и за лъкатушната държавна политика по „царските“ казуси – именно по него отговорният за държавната собственост регионален министър Николай Нанков депозира първата си молба за спиране на процеса до постигане на споразумение със Симеон. Духовете се възпламениха, властта размисли и през декември м.г. Нанков оттегли молбата си.
В очакване на наследниците
Делото продължи в СГС този май, но отново се спъна – този път в смъртта на Маргарет дьо Шовини (в моминството си фон Вюртемберг), братовчедка на царската фамилия, и родното правосъдие трябваше да изчака в откриването и конституирането на нейните наследници. Братовчедите фон Вюртемберг също са страни по част от споровете, макар никога да не са встъпвали във владение на дворците и горите у нас.
В крайна сметка на базата на европейско удостоверение за наследство за нейни правоприемници са признати съпругът Жорж Мари Люс-Байи и синът Патрик Франсис Александър дьо ла Лан Мирлес. Техен процесуален представител у нас е адвокат Петър Куленски.
Финалът
Емблематичният имот „Врана“ бе върнат на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза от някогашния столичен кмет Стефан Софиянски. Дворцовият комплекс се състои от централна сграда на двореца с площ от 2013 кв.м., още над 20 постройки, оранжерии и е разположен в парк с площ от 992 дка.
След изслушване на първоначалните експертизи защитниците на държавата увеличиха претенциите за обезщетение за ползване на имота до над 6 млн. лева и над 1,5 млн. лева лихви и съдът допусна увеличението.
Аргументите – и на двете страни – са известни. От името на държавата адвокат Мариана Попова от кантората „Савова и сие“ изтъкна – имотът никога не е бил частна собственост на бившите монарси (нотариалните актове за всички дворци и гори, за които са заведени дела, са на името на Интенданството, нееднократно признато от съдилищата у нас за държавна служба. А актът за „Врана“ няма и подпис на нотариус – б.р.), а „връщането“ му не почива на никакво правно основание. Защото решението на Конституционния съд от 1998 г., отменило еднократния закон за конфискация на имотите на бившите царе и техните наследници няма реституционен ефект. А именно то е сочено като правно основание и от някогашния столичен кмет Стефан Софиянски. Съответно, защитими са и претенциите за изплащане на обезщетение.
Искове, но далеч по-малки са предявени и срещу Столична община.
Адвокатът на Мария-Луиза Валя Гигова на свой ред пледира, че държавата не е представила нито едно доказателство за собственост, съдебно-техническата експертиза е установила, че комплексът „Врана“ е част от имотите, придобивани някога от Фердинанд. Както и че преди предаването му той е бил собственост на столичната община, която пък е приела решението на КС от 1998 г. за годно основание за връщането на имота. Отделно от това посочи поправките в Закона за реституцията, разширили пределите на връщането до всички имоти, отнети без законово основание (този аргумент дотук не се приема от Върховния касационен съд, тъй като конфискацията е била на законно основание), алтернативно се позова и на изтекла 10-годишна придобивна давност за недобросъвестни владелци.
Адвокатът на Симеон Сакскобургготски Ели Христова се присъедини към тези аргументи. Алтернативно настоя за право на задържане на имота до изплащане на направените подобрения.
Защитата на Вюртембергови изтъкна, че братовчедите никога не са влизали във владение.
Накрая съдия Петя Алексиева даде една седмица на страните за ползване на папките по делото и три седмици за писмени становища. Декларира и намерението си да се произнесе преди лятната ваканция, сиреч най-късно в началото на август.
Дотук
От заведените от държавата дела за „Врана“, „Царска Бистрица“, „Ситняково“, „Саръгьол“, 16 500 дка рилски гори дотук окончателно приключиха тези за „Ситняково“ и „Саръгьол“. На две инстанции бе призната държавната собственост върху „Царска Бистрица“. Отделно, отново на две инстанции държавата победи и в спора за бившето стопанство на УБО край „Врана“, заведен от Симеон.
Първата битка бе за „Кричим“ – единственият поискан и невърнат на Сакскобургготски дворец. По него ВКС окончателно се произнесе още през 2013 г.
