Британският гражданин Мейсън Кристофър ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 г. за убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана . Решението е на Върховния касационен съд и е окончателно. Кристофър бе осъден на четири години лишаване от свобода за убийство на 19-годишния Емил Ботев, извършено в училищния двор в кв. Горубляне.
Софийска Апелативна прокуратура протестира присъдата, наложена от Софийски градски съд и потвърдена от Софийския апелативен съд. Обвинението искаше съдът да отмени наложеното наказание и да върне делото за ново разглеждане от нов съдебен състав. На заседанието пред ВКС прокуратурата обаче не е поддържала протеста. Върховните съдии приемат, че присъдата е напълно съобразена със закона.
Ето и официалното съобщение на Съда:
С Решение № 168/04.07.2018 г. по наказателно дело № 591/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 623/2017 г. на Апелативен съд – София (САС). Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление, че се предприети действия за изпълнение на наложеното на Мейсън Кристофър наказание.
Касационното производство пред ВКС (трето поред) е инициирано по касационен протест и касационни жалби на частните обвинители и граждански ищци само относно наказателно-осъдителната част на решението от 13.03.2018 г. на САС. С него въззивният съд потвърждава присъдата от 06.03.2015 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Кристофър е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 119 вр. чл. 115 от НК – убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана (в училищен двор в квартал „Горубляне“) и е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 4 години. С решението на САС присъдата е отменена в частта относно определеното място за изтърпяване на наказанието и са увеличени размерите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди за всеки един от гражданските ищци на по 100 000 лв., както и присъдената държавна такса върху уважените части от гражданските искове в размер на 8 000 лева.
В съдебното заседание пред ВКС представителят на държавното обвинение не поддържа подадения касационен протест.
По отношение на посочените в жалбите съществени процесуални нарушения тричленният състав на ВКС приема, че доказателствената дейност на въззивния състав е напълно съобразена с дадените от предходните състави на ВКС указания. Съдът е проявил необходимата процесуална активност относно провеждане на разпити на ключови за делото свидетели, на вещи лица, изготвили съдебно-психиатричната и психологична експертиза; приел е и тройно съдебно-медицинско експертно заключение във връзка с броя, вида и характера на телесните увреждания на пострадалия, механизма на причиняването им, взаимното положение на телата на извършителя и потърпевшия, както и възможността последният да извършва активни движения след нанасяне на отделните наранявания. Въззивният съд е формирал законосъобразен извод относно фактологията, установяваща авторството на извършеното деяние, и е изложил съответни мотиви.
По отношение на оплакването за нарушение на материалния закон съдебният състав на ВКС напомня, че във връзка с приложението на института на неизбежната отбрана е налице константна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил изцяло. В мотивите на оспорваното решение се съдържа обстойно изложение относно предприетото по отношение на подсъдимия нападение, противоправната природа на същото, необходимостта и законосъобразността на реализираните от него действия по самоотбрана в съпоставка с интензитета и характера на нападението. Върховните съдии приемат напълно изложената от САС аргументация относно приложението на закона. В мотивите им пише, че поведението на подсъдимия при нанасяне на телесните увреди в уязвими части на тялото е било умишлено, както твърди частното обвинение, но това не води до оспорване приложението на чл. 119 от НК (убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана). Тази разпоредба позволява наличие на умисъл на действията при осъществяване на активна защита срещу непосредствено противоправно нападение, в конкретния случай срещу личността на дееца.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание съдебният състав на ВКС приема, че доводът за наложеното наказание, развит в жалбите на частните обвинители, е с оглед оспорване на квалификацията на деянието на фона на предявено единствено искане за осъждане на Мейсън Кристофър за извършено от него престъпление по чл. 115 от НК (убийство). В такъв план са разсъжденията по жалбите относно лошата личностна характеристика на дееца и носения от него нож, който не можело да се приеме за ползване само при необходимост. В такъв план следва да се разсъждава и относно финалната претенция по прокурорския протест – да се наложи наказание при спазване на разпоредбата на чл. 54 от НК за осъществено деяние по чл. 115 от НК. В съдебното решение е записано, че липсва самостоятелно посочено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК (за явна несправедливост на наложеното наказание), което да бъде обмисляно с оглед приетата квалификация по чл. 119 от НК.