DeFakto.bg DeFakto.bg
„Много обичах работата си и „Неделя 150”, но очевидно това не се е харесвало на мнозина“, коментира пред bTV уволнената за втори път от БНР водеща Лили Маринкова.
„Не съм имала илюзии, че ще се върна на работа, но това вчера (вторник, б.р.) беше една смешна история“, каза тя. Маринкова бе освободена на 6 юни 2016 г. от новия генерален директор Александър Велев, а на 3 юли тази година Върховният касационен съм я възстанови на длъжността поради незаконно уволнение. Вчера, часове след като връчи решението на съда, според което трябваше да заеме отново длъжността директор на „Хоризонт”, последва ново творческо уволнение – този път поради пенсиониране.
„На принципа махай се малко човече”, професионалният екип на радиото бе разрушен”, обясни журналистът. Според нея, назначенията на зависими хора в медията, които не трябва да забравят кой им плаща заплатите, не случайно са наредели за първи път БНР на трета позиция по доверие. “ Клиентелистките кадрувания на хора, които нямат нищо общо с медията, будят подозрение, че тя е дадена под аренда“, заяви журналистът.
Маринкова оприличи ситуацията в радиото със строежа на новото НС в Партийния дом и частната охранителна фирма „ Успоредно до държавното се прилепва нещо частно, което като паразит да се възползва, включително и от отклоняване на средства от държавната медия.” Тя обърна внимание на „невероятните” мерки за сигурност, каквито не помни, но сега контролират БНР.
„Знам със сигурност и че подслушват коридорите. Струва ми се, че е била мярка, за да създаде впечатлението на някои хора, че си изкарват заплатите. Има такива хора в някои институции, за които се казва, че се грижат за националната сигурност“, каза водещата след поредното си уволнение вчера.
Маринкова заяви, че няма желание да вижда генералният директор и няма никакви послания към него. Апелира единствено към личната му отговорност. Окуражена е от подкрепата на много колеги, приятели и преподаватели.
Във вторник генералният директор на БНР демонстрира обичайно поведение на началниците, когато едно съдебно решение не им е по вкуса. Първо показват „европейска” привързаност към съда и закона, а сетне намират начини да заобиколят изпълнението им.
Съдебното решение по повод уволнението на Лили Маринкова обаче остави сериозна диря – ВКС обяви, че БНР не е стопанска организация и не изпълнява бизнес задачи, а обществени функции. „БНР не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ.(по който бе уволнена Маринкова) Нормата не може да се тълкува разширително, като нито нормативният акт, нито практиката признават „предприятие в широк смисъл“, даващо право на работодателя за уволнение на разглежданото основание“, обяви ВКС.
Съдът й присъди обезщетение от 15 505 лева за времето от уволнението ѝ до подаването на жалбата срещу него в съда около шест месеца по-късно. БНР е осъдено да поеме адвокатския хонорар на защитника ѝ, както и разноските по делото за общо над 1100 лева. От БНР обявиха, че всички дължими обезщетения към Маринкова ще бъдат изплатени. По този повод журналистът днес напомни недолюбваната тема за личната отговорност на виновните длъжностни лица.
Обезщетения в подобни случаи трябва да се заплащат от тях, а не от парите на данъкоплатците, категорична бе Маринкова.
Междувременно журналисти, музиканти и хорът на радиото протестираха пред сградата на БНР. Това е пети или шести протест с искане за достойно заплащане.
Добавиха, че от високите етажи на БНР са им забранили да опънат протестен транспарант на концерта за края на председателството, за да не става скандал.
