Defakto.bg
Смяната на подсъдността на делата на потребители и срещу застрахователи – и по настоящ, и по постоянен адрес, но занапред
С почти невиждано единодушие правната комисия на парламента изпраща за второ четене в пленарна зала поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), променящи подсъдността по делата на потребители и по искове срещу застрахователи. Така окончателното им приемане преди лятната ваканция на депутатите изглежда сигурно.
Става дума за поправките, внесени от Крум Зарков и депутати от БСП, за които отдавна настояват столичните съдии от СРС, СГС, САС.
За второ четене обаче те претърпяват няколко допълнения и корекции. Немаловажни.
Съвсем ново
Отпада въведената миналата година в ГПК норма, според която сроковете спират да текат за страните през дните на официални празници и по време на съдебната ваканция (чл. 61, ал.2 ГПК). Предложението отсъства в първоначалния проект. А до генералното решение се стигна, след като Хамид Хамид (ДПС) за второ четене бе предложил спирането на сроковете да не важи за изпълнителните дела. Днес той не възрази цялата норма да отпадне.
Идеята е на съдиите, подкрепена от представителя на ВСС Даниела Марчева. Основният аргумент на магистратите бе, че в момента законът забатачва развоя на делата, със спирането на размяната на книжа през съдебната ваканция всичко се струпва през септември и октомври и финалът се забавя. А гражданите имат интерес от бързо и ефективно правосъдие.
Зам.-председателят на СГС Албена Ботева обаче препоръча отпадането на текста да се гласува с отлагателен срок, защото иначе за част от страните той в момента ще изтече през ваканцията, без засегнатите да са подготвени за това. След пререкания между самите съдии дали срокове текат в почивните дни, в крайна сметка правната комисия гласува тази промяна да е в сила от 1 септември, т.е. след изтичането на настоящата съдебна ваканция. Промяната бе подкрепена и от председателя на Камарата на ЧСИ Георги Дичев.
За делата на и срещу потребители
Силен отпор от работодателските организации срещнаха промените за смяна на подсъдността на дела на и срещу потребители. На първа инстанция те са подсъдни на районен съд. А идеята бе вече задължително да се движат според адреса на потребителя.
От КРИБ, Асоциацията на индустриалния капитал, БСК, БТПП обаче категорично възроптаха и обявиха, че така се зачертава равенството между страните в съдебния спор. Най-вече се бунеха от факта, че приетите на първо четене промени в чл. 113 ГПК отнасят подсъдността не само по настоящ адрес, но и по седалището на потребителя. Това, според тях, признава и на юридически лица качеството на „потребител“, а според специалния Закон за защита на потребителите такива могат да са само физически лица. Ако поправката мине, ще се стигне до хаос, в който търговските спорове ще минават като потребителски и арбитражът у нас изобщо ще бъде зачертан, заявиха от БТПП.
Отговорено му бе, че и сега ГПК не е обвързан с легалната дефиниция за „потребител“ по Закона за защита на потребителите. Нещо повече, в няколко други специални закона – за енергетиката, за застраховането и др., за потребители се признават и юридическите лица. И техните дела и сега текат като „потребителски“.
Отпорът обаче стресна Християн Митев от патриотите, а председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), бе категоричен – той не е възприемал потребителите като юридически лица, в обхвата на ГПК. Самият Кирилов, както и колегата му от ГЕРБ Кирил Калфин вече бяха предложили и друго допълнение – подсъдността на тези дела да е по настоящия адрес на потребителя, а ако няма такъв – по постоянния му адрес. Последва прекъсване, кратко съвещание в председателския кабинет. Резултатът: „Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния“ (чл. 113 ГПК), единодушно гласува комисията. „Седалището“ на потребителя отпадна, настоящият адрес получи първенство.
Алтернативи по исковете срещу застрахователи, но – вързани с определен момент
По алтернативен критерий, обвързан задължително с пострадалите, обаче ще се определя занапред подсъдността на исковете за обезщетение срещу застрахователи, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (става дума най-вече за исковете на пострадали от катастрофи или техни наследници). На първа инстанция те са в окръжните съдилища и в момента се струпват основно в СГС.
Първоначалното предложение бе занапред да се предявяват по постоянен адрес или седалище на подстрадалия или по местонастъпването на застрахователното събитие (чл. 115 ГПК).
За второ четене Кирилов и Калфин бяха предложили и тук водещ да е не постоянният, а настоящият адрес на пострадалите. Но ответните опасения на съдиите бяха, че така нищо няма да се промени и ищците ще бъдат принуждавани да регистрират постоянен адрес, удобен не за жертвите, а за техните адвокати от определени асоциации например.
В крайна сметка се постигна компромис, в който и настоящият, и постоянният адреси, и седалището на ищеца бяха обвързани с „момента на настъпване на застрахователното събитие“. Така предлаганият от правната комисия текст дава алтернативен избор на ищеца пред кой съд да предяви иска за обезщетение – в района, в който е настоящият или постояният му адрес или неговото седалище, но „към момента на настъпването на застрахователното събитие“. Остава и възможността искът да се предяви и пред съда по „местонастъпванена застрахователното събитие“, сиреч по мястото на катастрофата.
Финално
Възраженията за неподсъдност могат да се правят от ответника и да се повдигат служебно от съда до приключване на първото по делото заседание (чл. 119 ГПК), записа още правната комисия днес.
И: заварените производства се приключват по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността.
Поправките (без тази за сроковете по време на официални празници и съдебната ваканция) влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“.