DeFakto.bg DeFakto.bg
Председателят на САС Даниела Дончева иска 80 000 лв. обезщетение от съдията Милен Василев
Прословутото „дело за 102 милиона лева“, което беше свързано с КТБ, освен в проверки и драми във ВСС, вече отеква и в ново дело. Председателят на Софийския апелативен съд Даниела Дончева е внесла тъжба срещу съдията от САС Милен Василев за обида и клевета. Дончева търси сметка на подчинения за накърнената чест в частно наказателно дело и му иска 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, съобщи lex.bg.
А, подобно на друго гръмко дело за клевета (на Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов) казусът няма да се гледа от магистратите в София, отива в Пловдив.
Поводът: на 6 октомври 2017 г. „със заявление, поставено на таблото на Софийския апелативен съд и входирано в регистратурата на Софийския апелативен съд, Милен Василев разгласил позорни обстоятелства и разпространил унизителни за честта и достойнството на тъжителката изрази в качеството й на длъжностно лице – председател на Софийския апелативен съд“. Дончева твърди, че са извършени престъпления по чл. 148, ал.2 вр. с чл. ал.1, т.2, пр. 2 и т.3, пр. 1, вр. с чл. 147, ал.1, пр. 1 от НК и по чл. 148, ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл. 146, ал.1, пр.1 от НК.
С въпросното заявление на съдията Василев, огласено чрез фейсбук не от
съдията Василев, бе огласено и съществуването на търговското дело със значим материален интерес, прочуло се впоследствие като „делото за 102 милиона“. Както и фактът, че този спор, свързан с КТБ (и с основния прокурорски свидетел Бисер Лазов) в рамките на дни се отнема от докладчика Василев и се поема от председателя Даниела Дончева с нейни заповеди. Заявлението излагаше фактология, поставяше въпроси, сочеше на нарушения, както и на съмнения за същинските мотиви за смяната (корупционни) и приключваше „без уважение“.
След шумния отзвук Дончева се отведе от това дело, а САС вече го реши. Пътьом обаче покрай този казус имаше няколко проверки – на Инспектората, прокуратурата и на ВКС. Данни за престъпления от страна на председателя на съда не бяха открити, но данни за нарушения – да (и от ВКС, и от Инспектората). После драмата се пренесе в съдийската колегия на ВСС, в крайна сметка тази седмица мнозинството отказа да образува дисциплинарно дело срещу председателя на САС.
Сега се разбира, че е последвал ответ – Дончева съди Василев за „онова“ заявление.
Наказателните дела за обида и клевета, в които отдавна не участва прокурор, са подсъдни на районен съд, втора и последна инстанция е окръжният съд. В случая тъжбата е внесена в Софийския районен съд. Но е била придружена с искане от Даниела Дончева за отвод на целия СРС, тъй като „който и да било съдия от апелативния район (на оглавявания от нея Софийски апелативен съд) не е в състояние да представи гаранции, които в достатъчна степен да изключват всякакво основателно съмнение в безпристрастността на съда“. На 18 май съдията от СРС се отвежда, прекратява производството и го изпраща на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.
Спас Иванчев, Валя Рушанова и Христина Михова от ВКС уважават доводите и определят делото да се гледа от районния съд в Пловдив. Защо там? Защото „между градовете, където се намират местно компетентният и определеният от ВКС съд, са налице добри транспортни и комуникационни връзки, което не би затруднило призоваването и явяването на участниците в наказателното производство пред съда“, пише в определението на ВКС.
Преди това тримата са разсъждавали върху точния смисъл на основанието за промяна на местната подсъдност по чл. 43, т.2 от НПК – когато подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно. Според този състав на ВКС в случая тъжителят и пострадалият не са буквално съдии от района на съда, на кото е подсъден казуса, още повече, че инстанционно той не би могъл да стигне до САС освен по искане за възобновяване.
Но приемат: „Основният смисъл на предоставената на ВКС възможност за промяна на местната подсъдност на основанието по чл. 43, т. 2 от НПК е да се гарантира решаването на делото от съдии, освободени от всякакви възможни външни въздействия и пристрастия, които биха могли да съществуват между колеги от един и същ съдебен район, какъвто е този на Софийски апелативен съд, част от който, според съдебната карта на страната е и Софийски районен съд. Тъжителят е административен ръководител на Софийски апелативен съд с предоставени му от ЗСВ правомощия във връзка с осъществяване на дейността в района, като същият изрично с тъжбата е поискал отвод на всички съдии от СРС, за да не възникват, с оглед посоченото му административно качество, каквито и да било съмнения в безпристрастността на съдебния състав, разглеждащ делото. Особеното качество на тъжителя в конкретния случай мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че за обезпечаването на обективност при реализирането на правосъдието, в контекста на гарантираното от чл. 6, ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи право на независим и безпристрастен съд, както и осигуряването на бърз и справедлив процес, налагат необходимостта от промяна на местната подсъдност на посоченото дело“.
