Окончателно чрез АПК в ДОПК: Подсъдността за данъчните и всички дела – по адреса на жалбоподателя (допълнена)

Депутатите приключиха с второто четене на Административнопроцесуалния кодекс

Промяна на подсъдността на всички обжалвания по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) окончателно гласува парламентът днес. „Реформата“ се случва с преходни разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Въвежда се принципът компетентен по данъчните дела, както и срещу всички актове по ДОПК да е административният съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, длъжник, а не по адреса на териториалната дирекция на НАП, както беше досега.

Обратът в позицията на управляващите дойде след проведени консултации между Министерството на финансите, НАП и Върховния административен съд. Това съобщи председателят на правната комисия Данаил Кирилов.

На 3 юли мнозинството в комисията изненадващо отхвърли промените за подсъдността на данъчните дела, предложени включително от самия Кирилов. Случи се заради категоричния отпор на финансовото министерство и на НАП. На поправката, която да разсредоточи из цялата страна делата срещу ревизионните актове, струпани в момента в София, Пловдив, Велико Търново, Варна и Бургас, особено държеше председателят на ВАС Георги Чолаков. Днес той бе в пленарната зала, но не се наложи да защитава позицията си.

Нещо повече – приемайки предложения и на Крум Зарков и негови колеги от БСП, мнозинството промени подсъдността за всички актове по ДОПК. А текстовете за данъчните дела претърпяха редакции, като парламентът уважи и изискване, постановено от МФ.

Какво се прие?

• Ревизионните актове на данъчните занапред ще се обжалват пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите (чл. 156 ДОПК). Добавката за първото действие бе направена днес от Данаил Кирилов, вероятно за да няма промени ад хок на адреси и седалища. А Министерството на финансите настоя тази промяна да влезе в сила веднага, за да има половин година действие за преценка преди приемането на бюджета за следващата година. Депутатите го гласуваха.
• Жалбите срещу действия за обезпечаване на доказателствата се подават пред административния съд по местоизвършването на действията (чл. 43 ДОПК).
• Жалбите срещу отказ за отсрочване и разсрочване на публичните задължения се обжалват по постоянния адрес или седалището на длъжника (чл. 187 ДОПК).
• Жалбите срещу налагане на обезпечителни мерки се подават пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника (чл. 197 ДОПК)
• Жалбите срещу действия по принудителното изпълнение се подават пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника (чл. 268 ДОПК).

Само на една инстанция

Други промени в ДОПК, също окончателно гласувани днес, оставиха само на една инстанция обжалванията на ревизионни актове с „малък“ материален интерес.

• Така решението на съответния административен съд по жалби срещу ревизионни актове за публични вземания до 750 лева за физически лица и до 4 000 лева за юридически лица, като в сумите не се включват начислените лихви забава, е окончателно. (чл. 160 ДОПК).
• Държавната такса за касационно обжалване се определя по реда на АПК върху определяем материален интерес, според обжалваното публично вземане (чл. 161 АПК).

Срещу тези поправки се обявиха от БСП, но останаха в малцинство. А аргументите бяха солидни – в административните дела спорът е за право, а не за материален интерес и търговци или граждани, чиито ревизионни актове почиват на едно и също основание, ще имат различен достъп до съд, според начислените им суми.

Другите новини, след второто четене

След куп пленарни заседания, в които проектът за АПК се гласуваше „на парче“, днес депутатите все пак приключиха с второто четене.

Както стана ясно, днес наред бяха Преходните и заключителни разпоредби, по обем – почти колкото всички останали текстове накуп. Преобладаващата част от тях променя други закони (не само ДОПК).

Без гък мина поправката в Кодекса за социално осигуряване, предложена от Хамид Хамид (ДПС) и свързана с „ранното пенсиониране“ на магистратите. Кое точно я налага обаче си остава загадка – мотивите на Хамид пред правна комисия, че така се дава възможност и на съдиите, прокурорите и следователите при солиден стаж да не чакат 65-годишната възраст за тяхното пенсиониране, не издържат. И в момента не могат да излязат в заслужен отдих, по условията на КСО за осигурителен стаж и възраст (сиреч преди да са навършили 65 г.). И още – промяната е за точно определена група магистрати, лимитирана времево.

В КСО се създава нов чл. 69г за придобиване на право на пенсия на съдии, прокурори и следователи. А именно: магистратите, които към 31 декември 2018 г. имат поне 35 години общ юридически стаж, от които поне две трети осигурителен стаж в органите на съдебната власт, могат да подадат заявление за пенсиониране до 31 декември 2020 г. включително, независимо от възрастта им. Те получават пълния размер на пенисята за осигурителен стаж и възраст, както и на обезщетението по чл. 225, ал.1 от съдебния закон (в брой заплати според прослужените години, но не повече от 20).

„Пипнат“ бе и Законът за съдебната власт, отново по предложение на Хамид Хамид. Тази поправка дава право на председателя на Върховния административен съд да командирова за 1 година съдия в евроинституциите – за набиране на впечатления и опит. За председателя на Върховния касационен съд подобна огледална възможност не се предвижда. В нов член 123а ЗСВ се записва, че командированият може да е съдия от ВАС или от административен съд, който „текущо да наблюдава“ дейността на Съда на ЕС, на Общия съд в Люксембург и на Евросъда по правата на човека в Страсбург. А пък командированият (парите за командировката се осигуряват от ВСС), избран чрез конкурс, редовно изпраща обратна информация до ВАС и административните съдилища за най-важните решения на тези съдилища, както и подбрани статии издания, свързани с прилагането на правото на ЕС, относими към административното правораздаване. Това – във века на технологиите, при наличие на страници на всички изброени юрисдикции в интернет!

Повечето останали поправки в законите (с пълния поменник можете да се запознаете след обнародването им в „Държавен вестник“) прехвърлят подсъдността на дела, гледани досега от ВАС – основно по актове на министри – върху административните съдилища. Оспорванията по актове на регулаторите, без КЕВР, преминават към Административен съд – София-област. Само на една инстанция, пред съответния административен съд минават делата по Закона за достъп до обществена информация, Закона за чужденците, Закона за правната помощ, Закона за движение по пътищата и други.

Заключително в АПК

Поправките влизат в сила от 1 януари 2019 г. А тези, свързани с новите електронни съобщавания и призовавания, включително на адвокати – от 10 октомври 2019 г., когато трябва да е в ход електронното правосъдие и ВСС да е създал техническа възможност за адвокатите да бъдат известявани на електронните си адреси чрез електронни съобщения, подписани с електронен подпис. До тази дата призоваванията и съобщенията стават по досегашния ред.

В срок до 1 юли 2019 г. ВСС трябва да обезпечи необходимия брой административни съдии. А до 1 януари 2021 г. ВСС, ВАС, АССГ и Административен съд – София-област трябва да получат „необходимия сграден фонд за обезпечаване и осъществяване на дейността им, съобразно натовареността и разпределението на делата“.

Образуваните преди влизането в сила на закона административни дела в административните съдилища и във ВАС се довършват в същите съдилища по досегашния ред. 

Уреждат се и срокове по „преминаването“ към новия режим на открити и закрити заседания по касационните дела във ВАС.

Сега големият въпрос е дали промените ще отпътуват към „Държавен вестник“. Чува се, че президентът може да наложи вето заради голямото поскъпване на административното правосъдие.