DeFakto.bg DeFakto.bg
Маниерите на законотворчество в това Народно събрание застрашават българската демокрация, конституция и парламентаризма
Система на оставките не са израз на политическа отговорност. Те са точно обратното. Спасяват от отговорност тези, които би трябвало да я носят
Крум Зарков, изказване в НС по повод ветото на президента за спасяването на „редник Киро“ и сие
Покрай скандалите и скечовете на управляващите по темата кой кого спасява – „редник Киро, редник Цеко или мастити генерали от властта“, телевизорите традиционно не сколасаха да покажат съдържателни изказвания в парламента по повод ветото на президента Радев върху поправките в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. С тях законът опрощаваше дългове за милиони на „наши“ бизнесмени и както му е редът – със задна дата. От уважение към читателската аудитория публикуваме позицията от 26 юли на депутата от левицата Крум Зарков, който без да усуква, посочва фактите от действителността такива каквито са. Няма значение дали мнозинството го чува (очевидно това не се случва), по – важно е, че има кой да заеме позицията на мислещите хора у нас.
Ветото на президента по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, и най-вече самият закон в оспорената му част, е поредното и може би най-ярко доказателство за това, че този парламент законодателства по непрозрачен, неправилен и порочен начин.
И това не се дължи на незнание, на непознаване на процедурите и методите, по които се приемат законите в цивилизованите и демократични държави. Не! За това има друга причина.
И причината е, че целите на законопроектите, истинските им цели, са такива, че никой не иска да поеме политическа отговорност за тях. Тези, които обещават на заинтересованите, че техният закон „ще мине“ не биха искали публично да се ангажират с тези свои неформални ангажименти. Казвам неформални, защото формалните ангажименти – онези, които са поети пред гражданите в предизборната кампания са различни и често точно обратните.
Това важи за целия Министерски съвет, който предпочита законопроектите, изработени в министерствата да се внасят от отделни народни представители. Важи с особена сила за най-многобройната парламентарна група, за гръбнака на това управление, за ГЕРБ, които стоят зад скандалните законопроекти, включително този, който обсъждаме повторно, но организират внасянето им от други политически сили. Хитрината е да си осигурят ход.
Ако стане скандал – той е за сметка на друг. Ако стане голям скандал – те оттеглят подкрепа. Работи се на принципа „Ако мине“, а основната цел е да не се опръскат определени лица с мръсотия, която сами са сътворили или най-малко за която са допринесли. Така виновните се изкарват спасители, а опозиция, президент, критични медии и протестиращи граждани са обрисувани като саботьори, превратаджии, конспиратори и какво ли още не.
Опитите да се изкара черното бяло стигат до абсурд, но въпреки това те не могат да скрият очевидната схема на управление, която днес се демонстрира за пореден път. Държавното управление е конструирано около няколко играча, предпазвани от общественото недоволство чрез своеобразни бушони. Единствената реална политическа роля на повечето министри, зам. министри, шефове на агенции, депутати, е да изгарят, когато някой от играчите е хванат на тясно или когато самите те са заклещени в конфликта между големите.
В тази система оставките не са израз на политическа отговорност. Те са точно обратното. Спасяват от отговорност тези, които би трябвало да я носят. Пешките саможертвено пазят офицерите, а офицерите обслужват Царицата. А Царица е парица, както е казал народът. Хора с пари си поръчват закони. Това е простият изказ на многозначителната дума „лобизъм“. Или както пише президентът на Републиката в Указа си „общественият интерес не само няма да бъде защитен, а ще бъде съществено увреден“.
Добре е, че ветото ще бъде прието. Но това не е достатъчно. Благодарение на президента можем да предотвратим ощетяването на българската хазна. Но голямата опасност за българската демокрация, конституция и парламентаризъм остава. Тя се крие в начина на функциониране на това Народно събрание. Върнатият закон е следствие именно на това. Първоначалното му приемане окончателно и необратимо дискредитира този парламент. Приемането на ветото е задължително, но генералното решение е друго –тук да дойдат повече хора, които милеят за националния, а не за нечий частен интерес.
