DeFakto.bg DeFakto.bg
За конкубините също се изисква публичност, освен ако няма декларация
Няма основание за заличаване на имената на съпрузите на магистатите от ежегодните декларации за имущество и интерес, подавани от тях пред Инспектората към ВСС.
Това се казва в становище на Комисията за защита на личните данни в отговор на въпроси, отправени от Инспектората във връзка с еврорегламента GDPR. Имената на лицата, с които съдиите, прокурорите и следователите са във фактическо съжителство (конкубините) също би трябвало да са публични, освен ако за тях не е попълнена изрична декларация за нежелание за огласяване.
За непълнолетните деца на магистратите обаче режимът е друг – тяхното оповестяване не може да бъде оправдано с надделяващ оббществен интерес, смята КЗЛД.
Съобщението на Инспектората:
Инспекторатът към ВСС ще публикува ежегодните декларации за имущество и интереси на съдиите, прокурорите и следователите за 2017 г. в електронния регистър на интернет страницата си съобразно полученото становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
То бе поискано по повод влезлия в сила от 25 май 2018 г. Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и публикуването на имена, различни от тези на декларатора, посочени в подадените декларации. Става дума за имената на съпруга на декларатора, на лицето, с което се намира във фактическо съжителство на семейни начала, на непълнолетните деца и на други физически лица, посочени от декларатора във връзка с наличие на частен интерес или във връзка с имущество (например – имената на лице, на което деклараторът е предоставил заем).
Според становището на КЗЛД публикуването в цялост на имената на съпруга на декларатора – съдия, прокурор или следовател, представлява изпълнение на законоустановено задължение на администратора на лични данни и не противоречи на принципите на Регламент (ЕС) 2016/679.
Съпрузите се явяват свързани лица и посочването на техните имена и осигуряването на прозрачност на тяхното имущество е оправдано и пропорционално, е един от аргументите на КЗЛД. Друг аргумент е разпоредбата на чл. 175б, ал. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) – „съдиите, прокурорите и следователите могат да подадат декларация, че не желаят да бъде публикувана информация относно лицето, с което се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и относно имуществото и доходите на това лице”. По аргумент от противното деклараторът няма правна възможност да изисква ограничаване на публикуването на информацията относно съпруга си.
Същият чл. 175б, ал. 7 от ЗСВ определя и реда за публикуването на имената на лицето, с което деклараторът се намира във фактическо съжителство на съпружески начала. Те следва да се публикуват в цялост, освен ако магистратът не е подал изрична декларация, че не желая тази информация да бъде публикувана.
Според становището на КЗЛД публикуването на имената на непълнолетните деца на декларатора би било прекомерно и не може да бъде оправдано с обществен интерес. „Както Общият регламент, така и редица други нормативни актове в ЕС и на национално ниво въвеждат завишена защита на правата и интересите на децата… Важно е също така да се има предвид, че публичните органи, компетентни да извършват проверка за верността и пълнотата на декларираните факти, имат пълен достъп не само до трите имена, но и до ЕГН на ненавършилите пълнолетие деца на декларатора, съответно имат възможност да установят евентуални нарушения, укриване на доходи и имущество и т.н. и да потърсят отговорност от съответния магистрат или друго лице, заемащо висша публична дейност”, се казва в становището на КЗЛД.
По отношение на физическите лица, посочени от декларатора във връзка с наличие на частен интерес или във връзка с имущество и доходи, становището на КЗЛД е, че балансът между обществения интерес за публичност и прозрачност и защитата на личната неприкосновеност и личните данни на тези физически лица може да бъде постигат чрез публикуване на минимализирана лична информация по формата на инициали на въпросните лица.
Аргументите на КЗЛД за това са три: отсъства изрична разпоредба в ЗСВ или в ЗПКОНПИ за публикуване на личните данни на тези лица в цялост, правоотношенията на тези лица с декларатора може да не са пряко свързани или обусловени от статута му на магистрат, на същите не е предоставена възможност за вземат отношения, включително да възразят.
„Публикуването на имената им също би било прекомерно и в нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум… Тук отново следва да се отбележи, че това по никакъв начин не ограничава възможността за извършване на проверки от компетентните органи”, пише в становището на КЗЛД.
Пълният текст на становището на Комисията за защита на личните данни е достъпен на интернет страницата на Инспектората към ВСС – http://www.inspectoratvss.bg/bg/page/16.
