DeFakto.bg DeFakto.bg
Неплащането на обезщетения от 20 заплати при освобождаване на магистратите, срещу които са повдигнати обвинения или имат дисциплинарни дела, не нарушава конституцията, смята правителството. Това становището на кабинета, взето във вторник по повод дело №9 пред Конституционния съд .
Делото пред КС е образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 225, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Спорният текстът гласи: „В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство„.
„Оспорената разпоредба не противоречи на Конституцията, защото не ограничава правото на труд и свободата да се упражнява определена професия, в съответствие е с принципа на правовата държава и не представлява ограничение, надхвърлящо необходимото за осъществяване на правосъдието”, казва МС.
Въпросът дали предвиденото в закона спиране на 20 – те заплати при напускане заради висящи обвинения или дисциплинарни дела, (при условия, че останалите условия за плащането са налице и правото е придобито ) противоречи на основния закона, сблъска мнения на най-високо ниво в пленума на ВСС. Председателите на ВКС (Лозан Панов) и ВАС ( Георги Чолаков ) обявиха, че разпоредбата е противоконституционна. Главният прокурор Сотир Цацаров е на мнение, че основният закон не е нарушен.
В крайна сметка, с 13 срещу 9 гласа мнозинството в пленума на ВСС гласува като Цацаров. В малцинство остана и представляващият съвета Боян Магдалинчев. Припомняме позициите, които кръстосаха шпаги във ВСС.
Според първото становище, нормата е противоконституционна, тъй като „отрязването“ на обезщетения за обвиняеми и дисциплинарно разследвани магистрати ги приравнява на вече осъдените и дисциплинарно уволнени съдии и прокурори и това нарушава презумпцията за невиновност. Нещо повече – въведеното ограничение нарушава и Евроконвенцията за човешките права, като не гарантира неотменност на гражданските права, сред които правото на труд и заплащане за него. То бе подкрепено от представляващия съвета Боян Магдалинчев и Стефан Гроздев. Както и Калина Чапкънова, Йордан Стоев и Пламен Найденов от прокурорската колегия.
Второто становище, подкрепено от мнозинството, смята, че няма противоконституционност. Тъй като правоотношенията на магистратите се създават, изменят и прекратяват с индивидуален административен акт, не са идентични с трудовите правоотношения, а правораздавателната дейност на магистратите е проява на държавна власт и законодателят предявява по-високи изисквания за професионалните и нравствени качества. Пък и законът не преклудира възможността за получаване на сумите, а отлага получаването им – до приключването на наказателното и дисциплинарното производства.
Съдия докладчик по делото е Таня Райковска.
