DeFakto.bg DeFakto.bg
Автор: Христина Богиа, докторант по наказателен процес, юрисконсулт в АПИС
С влизането в сила на Общия регламент за защита на данните на 25.05.2018г. (по-долу наричан Регламентът и станал известен с абревиатурата GDPR) и сериозният обществен отзвук, който правната регламентация предизвика, започнаха да се поставят въпроси относно различни аспекти на защитата на данните, в частност такива, които касаят журналистическото отразяване.
Основни положения
В съображение номер 153 от преамбюла на регламента, чиято правна същност се характеризира със задължителния си характер, са изложени някои основни положения, касаещи правото на свободно изразяване в контекста на защитата на данните. По смисъла на този текст, правилата, относно свободното изразяване и правото на информация, следва да бъдат съгласувани със защитата на личните данни. Обработването на лични данни единствено за журналистически цели следва да бъде предмет на дерогация или освобождаване от задължения по определени мерки за защита, които въвежда Регламентът. Основна цел е да се синхронизират правото на защита на личните данни и правото на совбодно изразяване на мнение и свободата на информация.
Защитата на личните данни не е самоцел
Поставен е акцент върху обработването на лични данни в полето на аудиовизията, новинарските архиви и библиотеките с печатни издания. Регламентът изисква да се предприемат конкретни законодателни мерки, които да уредят освобождаването и дерогацията на задълженията за защита, които са необходими за целите на постигането на баланс между тези права. Защитата на личните данни не е самоцел, основните принципи на защита, правата на субектите, на аминистраторите и обработващите, правилата за трансфера на данни в трети държави и международни организации, правомощията на надзорните органи, сътрудничеството и съгласуваността подлежат на ограничаване, на дерогация, когато се съпоставят със свободите на изразяване и информация.
Регламентът отчита важността на правото на свободно изразяване, тъй като то е част от ценностите на всяко демократично общество. Съображенията налагат необходимостта, понятието за свободно изразяване, концепцията за правото на свободно изразяване на мнение, в частност журналистиката, да се тълкуват общо, без оглед на незначителни детайли, по начин, който е всеобхватен и общоприет.
Топката е в държавите-членки
В чл. 85 от Регламента тези принципни положения са подробно разписани, като в точка 3 държавите-членки се задължават да докладват на Комисията на Европейския съюз, без закъснение, за приетите разпоредби от националното законодателство, които си кореспондират с изискванията за съответствие на двете права – правото на защита на личните данни и правото на свободно изразяване на мнение.
Когато става въпрос за европейско законодателство, особено вторично, част, от което е и Регламентът, следва да се отчете фактът, че същото има пряко действие, т.е. правилата влизат в сила и без имплементиране в националното законодателство на държавите-членки. Следва да се държи сметка за терминологията, която ЕС използва в своите актове и необходимостта от прецизен превод на тази терминология. В текстовете от Регламента, в които става въпрос за съотношението между тези права, използваният термин е „reconcile”, това е действието, което държавите-членки следва да извършат – да намерят начин две противоположни едно на друго убеждения да съществуват заедно, две виждания, които изглеждат същностно различни, да бъдат заедно истинни и успешни.
