DeFakto.bg DeFakto.bg
Петър Обретенов, адвокат
Специализираният наказателен съд отказа да измени мярката за неотклонение взета по отношение на бившия зам. кмет на „Младост” Биляна Петрова.
Мотивите в решението на съда, с което не се уважава искането на Петрова да бъде изменена мярката й за неотклонение поради влошеното й здравословно й състояние са показателни за правната култура и професионалната подготовка на някои наши магистрати.
Съдът се е позовал на заключението на назначеното по делото вещо лице д-р Адриана Русева, според която заболяванията на Биляна Петрова „не изискват болничен престой и затова тя се е консултирала, както и е осигурила личен преглед на бившия заместник – кмет при още специалисти”.
Съдът не се е съгласил с възраженията на защитата, че ВЛ е изследвало въпроси, които на са му възложени и е похвалил д-р Русева, че е проявила самоинициатива. Консултации с други специалисти не само не било неправомерно, а е проява на висок професионализъм.
Тези мотиви поставят под сериозно съмнение професионалната подготовка и правната култура на магистратите произнесли решението.
Има няколко основни азбучни изисквания и поне един основен принцип в наказателния процес, с които съдът не се е съобразил.
Вещи лица се назначават от съда за изясняване на обстоятелства, за които се изискват специални знания в съответната област на науката / чл.144 НПК / и затова се назначават специалисти вещи в тази област / чл.147 НПК /.
Вещото лице е длъжно да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите в поставената му задача и да даде заключение по тях / чл.151 НПК /.
То е длъжно да даде заключение въз основа на собствените си специални знания и може да откаже да изпълни задачата „само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение” / чл.149, ал.2 НПК /.
Не е ясно каква е специалността на д –р А. Русева, но от мотивите става ясно, че тя се е консултирала и е осигурила личен преглед на обвиняемата „ при още специалисти”. Според съда, това не само не било неправомерно, но даже е похвално, че е проявила самоинициатива и се е консултирала с други специалисти.
Казаното в НПК, както е цитирано по – горе, на какви въпроси следва да даде ВЛ отговор в заключението си и как трябва да постъпи ако поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или с материалите, с които разполага, са точно обратното на това, което съдът е приел за правомерно.
В случая, ВЛ се позовава на консултации и прегледи дадени и извършени не лично от нея, а от други специалисти. С други думи, позовава се на чужди специални знания.
Но тези специалисти нямат поставени задачи от съда и което е извънредно важно от процесуална гледна точка – не носят наказателна отговорност за неверни мнения. Техните мнения и становища, от правна гледна точка са ирелевантни, или по -просто казано: без правно значение. За да имат правна стойност те трябва да бъдат дадени лично пред съда по поставена от него задача и след като им бъде напомнена наказателната отговорност за невярно заключение, а не под формата на преразказ от друго лице, действало по свое усмотрение. Заключение на ВЛ с подобно обосновка за консултации и прегледи извършени от други специалисти просто не трябва да бъде взето предвид от съда.
Но в случая се касае не само за нарушаване на конкретни процесуални норми, а и за основен принцип на наказателния процес – непосредственост : решенията се основават върху доказателствен материал, който се събира и проверява лично от съдебния състав / чл.18 НПК /. Мненията на други специалисти, освен назначеното по делото вещо лице, не представляват събран в условията на непосредственост доказателствен материал.
Наред с това е нарушено правото на защита, защото обвиняемата е лишена от правото да вземе непосредствено и лично участие при установяване на включените в предмета на доказване факти, като задава въпроси или оспорва мненията на тези „ още специалисти”, въз основа на които назначеното по делото вещо лице изгражда своето „ собствено” мнение.
В крайна сметка е нарушено основното право по ЕКПЧ: правото на справедлив процес.
Кой е за похвала и кой е за укор? That is the question!
*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.
Междувременно специализираната прокуратура внесе в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу кмета на Младост Десислава Иванчева, Биляна Петрова и бившият кмет на „Младост“ Петко Дюлгеров. Делото е разпределено на съдия Иво Хинов. Според прокуратурата доказателствата за поискан подкуп от 500 хил. евро са безспорни, според защитата – нищо не доказва твърденията на обвинението. Задава се сложен процес.
Зависи от задачите на вещото лице, г-н юрист с дългогодишен стаж. Теорията Ви е вярна, ама не съвсем.
Ако са се налагали допълнителни изследвания, като например (кръвни изследвания и др.) това не означава, че вещото лице е некомпетентно за поставената задача. Просто понякога са необходими още базисни данни, включително и от други специалисти, за да може върху широка база от МЕДИЦИНСКИ ДАННИ да направи заключение, за което е било компетентно. Така се потвърждава правилото, че най- добрите знанията се добиват само в практиката.