DeFakto.bg DeFakto.bg
Симеон Сакскобургготски ще обжалва пред Софийския апелативен съд решението за „Врана“. Това стана ясно от негово изявление пред журналисти днес. Бившият премиер бе на панихидата за 75-та годишнина от смъртта на баща му – цар Борис Трети в Рилския манастир. Впечатли определението на Сакскобургготски, че се чувствал „омерзен“ от съдебното решение, с което и дворецът „Врана“ безспорно бе признат за държавна собственост.
Решението е на съдия Петя Алексиева от СГС, с него бе уважен включително искът на държавата срещу Столична община и бе разпоредено бившият премиер и СОС да предадат имота на държавата. Това бе поредната победа на държавата в съдебната битка за т.нар. царски имоти. Без решение на първа инстанция е само спорът за 16 500 дка рилски гори, връщани на Симеон по време на управлението „Сакскобургготски“ с решения на поземлената комисия в Самоков – двойното произнасяне доведе дори и до „надвръщане“, констатирано включително от Върховната административна прокуратура.
Очаквано, решението за „Врана“, не остави безучастен бившия цар и премиер. Имението е ключово за Симеон – през годините именно за него той налага интерпретацията за негов „дом“, оттам дава интервютата си за медиите, точно по делото „Врана“ регионалният министър Николай Нанков бе поискал спиране с оглед евентуално споразумение със Сакскобургготски. Но до това не се стигна.
Какво каза Симеон днес?
„Изведнъж започнаха всички тези много неприятни преследвания. За да видя сега, в края на живота ми, така да ме изтезават и мъчат с някакви измислени и фалшиви претенции е тежко“, заявява той, цитиран от медиите.
Сакскобургготски разкрива, че след решението на СГС се чувства омерзен. „Не очаквах и сега си мислех колко години – 75 вече, смея да кажа, че съм полагал усилия да поддържаме и духа, и всичко на българщината в чужбина по време на изгнанието.
Частната собственост е нещо, което е неприкосновено, първо. Второ, хората, които са се заели да ме тормозят по този систематичен начин, може би не знаят как сме били възпитавани, родителите ми и дедите ми въобще”, казва още бившият премиер.
Звучи емоционално убедително. А омерзението е лично усещане – щом го казва, г-н Сакскобургготски вероятно го и изпитва. НО! Усилията да ни убедят, че е налице фрапантно погазване на правата на български гражданин не издържат пред фактите. За какво преследване иде реч, когато за всички признати за държавни имоти се е произнесъл не друг, а съдът и то – в повечето случаи – на няколко инстанции? Нима има друг институт за справедливост и законност в една правова държава?! И кой е той, ако го има?
Най-вече – връщанията, обявявани пост фактум за „реституция“ ставаха без правила, без правни основания – не като при редовите български граждани. Затова пък се случваха – основно – докато г-н Сакскобургготски бе премиер, а „връщащите“ му бяха подчинени. Някой нещо да възрази?!
