Съмнителен конкурс на родната администрация за позиция в Съвета на Европа

Липсата на прозрачни правила при  избора на  българската кандидатура  за участие в  институцията за борба с трафика на хора (ГРЕТА), политизират номинацията

През м. август се проведе безшумен конкурс за позиция в международен орган, в който България има право да участва чрез свой представител, като страна  ратифицирала европейска конвенция.  Независимо, че държавата има право да предложи  три номинации,  като гаранция, че изборът не е политизиран и не се предлага „поставено“ лице,  правителството е изпратило  една кандидатура, критериите за избора  остават неясни, не е ясно и по какви  причини са  отхвърлени останалите двама  кандидати със сериозни характеристики за позицията. 

Решението е сведено до знанието на постоянния ни посланик в СЕ Катя Тодорова от вицепремиера Красимир Каракачанов. Подписано е в качеството му на  председател на Комисията за борба с трафика на хора.

 Естествено, предстои оспорване на акта заради  сериозно подозрение, че  професионалното предимството на избраника се дължи на подкрепата на властта,   а  това превръща кандидатурата, недопустимо, в   политизирана номинация, обявиха пред Де Факто професионални защитници на човешките права. 

Става дума за Конвенцията за борба с трафика на хора на Съвета на Европа и изпълнителния комитет, създаден във връзка с нейното изпълнение – ГРЕТА, където в края на 2018 г. се овакантяват  7 места. Според регламента на  конкурса, изработен от  Съвета на Европа, държавите номинират до 3 равностойни кандидата, желателно с различни професии.  Достатъчно е да отговарят на изискванията за заемане на длъжността и да се спази баланс по признак пол. Ако в хода на гласуването, Общото Събрание на Държавите Членки по конвенцията приеме,   че един или повече от номинираните от дадена държава кандидати не отговаря на изискванията за член на ГРЕТА, то може да изиска от тази държава да номинира друг(и) кандидат(и) (Правило 9, ал. 3 от Резолюция CM/Res(2013)28)

С оглед осигуряване на мултидисциплинарна експертиза в новия състав на ГРЕТА, от Съвета на Европа желаят кандидатури от професионални сфери, които не са представлявани в ГРЕТА, като представители на неправителствени организации, работещи директно с жертви на трафик на хора (например, в процеса по предоставянето на правна, психологическа или медицинска помощ на жертвите), както и специалисти по права на детето, съдии и трудови инспектори с опит в борбата с трафика на хора.  Сегашните 8 членове на ГРЕТА, чийто мандат ще продължи да тече до 31 декември 2020г, имат следния професионален опит: 3-ма прокурори, 2-ма преподаватели, 1 полицейски служител, 1 психолог и 1 представител на гражданското общество.

България е  поканена да заяви свои кандидати в този конкурс, който се провежда в  пика на отпуските, между 1-ви и 10-ти август, по  документи, без изслушване на кандидатите. На 21-ви август държавният орган, който организира номинациите – Националната комисия за борба с трафика на хора – публикува следното съобщение:

„Предвид показаните резултати от проведения конкурс, комисията класира кандидатите както следва:

1. Антоанета Василева
2. адв. Наташа Добрева
3. Мартина Богдева“

На 28-ми август Националната комисия за борба с трафика на хора изпраща  писмо до постоянния представител на България в Съвета на Европа, в който предлага един одобрен кандидат за номинация, а именно, първия „класиран“.

За сравнение, преди 2 години, когато се провежда същия конкурс, Националната комисия за борба с трафика на хора постъпва по друг начин и изпраща  3 номинации, в съответствие с регламента:  И тогава сегашната канидадура на г-жа Антоанета Василева е посочена на пръво място.Тя е  дългогодишен държавен служител, бивш шеф на администрацията, която провежда конкурса. Останалите двама кандидати, и в предишния, и в настоящия конкурс, са експерти от неправителствения сектор.

През 2016 г. бяха публикувани имената на членовете на конкурсната комисия – двама държавни служители и двама представители на неправителствения сектор. Този път, те не са известни.  Неофициалното обяснение за различното провеждане на конкурса е, че през 2016 г. спечелването за България на място в ГРЕТА се е провалило поради разпиляване на гласовете между 3-мата кандидати, на които тогава е бил дадеш равен шанс да се представят.  И без сянката на евентуално опорочена процедура, българският кандидат вече е в достатъчно дискредитирана позиция поради цялостното негативно отношение в страната ни към друга конвенция на Съвета на Европа – Истанбулската, на фона на решението на Конституционния съд относно съответствието на тази конвенция с Конституцията, заявиха експрети пред Де факто.

Предстои оспорване на проведената процедура и сигнализиране на Съвета на Европа от неправителствения сектор в България. Съветът на Европа не допуска политизиране на кандидатури в своите органи и предишни опити на българското правителство в тази посока са завършвали с провал и международно посрамване.

Помним, как през  2007 г. за позицията на нов български съдия в ЕСПЧ Министерство на правосъдието излъчи без конкурс тогавашния заместник-министър Маргарит Ганев, бившия съдия Снежана Сапунджиева и професора по право Момяна Гунева. И трите кандидатури бяха отхвърлени от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, разгоря се скандал и за първи път у нас бе проведен   прозрачен и официален конкурс за тази длъжност.

В челната тройка попаднаха напълно различни лица – адвокат Здравка Калайджиева, заместник-председателят на ВКС Румен Ненков и съдията от ВКС Павлина Панова (ДФ).