DeFakto.bg DeFakto.bg
Не ми се коментират слухове, обяви Сотир Цацаров
Парламентът стартира избора на нов конституционен съдия от своята квота. Съставът на КС се обновява на всеки три години с по четирима съдии от различните квоти – на парламента, президента и съдебната власт. Тази година депутатите и президентът ще изпратят по 1 нов съдия в КС, а общото събрание на двете съдилища ще избере двама.
Обновяването на Конституционния съд трябва да стане факт през ноември. Мандатът на конституционните съдии е 9 години. От КС тогава ще си тръгнат Румен Ненков и Стефка Стоева (от квотата на съдебната власт), Цанка Цанкова (на парламента) и Кети Маркова (на президента).
За „сигурни“ претенденти е още рано да се говори, но имена се спрягат, и то отдавна. Като една от интригите на избора за КС тази година е дали в него ще участва главният прокурор Сотир Цацаров. Мандатът на Цацаров начело на държавното обвинение изтича през януари 2020 г., но няма пречка той да бъде предсрочно прекратен, още повече, че вече се е случвало с бившия главен прокурор Борис Велчев, номиниран в КС от президента Росен Плевнелиев. За Цацаров твърденията са, че може да бъде избран от парламента, но дали ще се стигне дотам е въпрос на близко бъдеще.
Днес пред журналисти Сотир Цацаров обяви: „Истината е, че оттук тръгвам към Съдебната палата, а не към Конституционния съд“. После добави: „Не ми се коментират слухове“, както и че една номинация първо е свързана с направено предложение, а после с разсъждение дали е редно да се напуска отговорен пост в края на мандата, от който обаче не остават само няколко месеца.
В НС днес приеха правила за отговорния избор – Конституционният съд единствен се произнася за съответствието на законите с Конституцията (а обявените за противоконституционни спират да се прилагат), в негови ръце е предварителният контрол за конституционосъобразност на международните договори, чиято ратификация предстои. КС е съдът, който може да гласува „импийчмънт“ на президента и вицепрезидента и се произнася по спорове за законността на техния избор. Той единствен преценява и законността на избора на депутати.
В правилата няма изненади. Всеки народен представител може да прави мотивирани номинации, съпроводени с писмено съгласие на кандидата, автобиография, диплома за висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, както и за минимум 15 години юридически стаж. Изисква се също съгласие на кандидата да бъде проверен от комисията по досиетата, както и за българското му гражданство.
Както и в други подобни избори, неправителствени и професионални организации ще могат да изпращат въпроси и становища за номинираните.
Допуснатите кандидати първо ще бъдат публично изслушани от правната комисия – по азбучен ред, после – от пленарната зала. Гласуването ще е поотделно за всеки номиниран, за избор се иска обикновено мнозинство от повече от половината от присъстващите депутати. Ако няколко кандидати са получили нужното мнозинство, избран е получилият най-много „за“. Ако мнозинството не е налице, се провежда повторен избор между двамата, получили най-голяма подкрепа. Ако и тогава няма избран, процедурата започва отначало.
Новото е, че след избора излъченият конституционен съдия трябва да подаде декларация за несъвместимост пред КПКОНПИ (бивша КОНПИ).
Вече е ясно и кога съдебната власт ще избере двама конституционни съдии – общото събрание на ВКС и ВАС е насрочено за 25 октомври.
