DeFakto.bg DeFakto.bg
Петър Обретенов, адвокат
Едно от достойнствата Конституцията от 1991 г. е, че възстанови съществувалия при действието на Търновската конституция Върховен административен съд.
Не напразно някои го наричат малък Конституционен съд. Той упражнява надзор върху законосъобразността на нормативни и индивидуални актове на Министерския съвет и на държавните органи от по – нисък ранг. Тези правомощия на ВАС определят изключително важното му значение за защита правата на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни, а понякога произволни действия и актове на административните органи на изпълнителната власт. С тези си правомощия той стои във фундамента на правовата държава.
Вчера, парламентът отхвърли ветото на президента наложено по повод на някои съществени изменения в АПК уреждащи административното правосъдие и гласува отново първоначално приетите текстове. Единствено ПГ на БСП гласува против и заяви, че ще сезира Конституционния съд. Разискванията бяха в стила на обичайните партийни крамоли. Приетите промени в АПК обаче не са проблем на партийна политика и не трябва да се допуска тяхното оспорване да остане на това равнище. Те засягат основни принципи на устройството на съдебната власт и нейното значение като фундамент на правовата държава.
Няма да анализирам този негативен резултат по отношение на всяка от приетите повторно изменения, защото в мотивите на ветото на Президента те са прецизно обосновани. Мисля, че всеки уважаващ себе си юрист би се съгласил със сериозността на доводите за повечето от оспорените с ветото текстове и не би се задоволил с ударно проведената, повърхностна и партийно повлияна полемика, проведена в залата на НС. Не може необходимостта от улесняване и рационализиране работата на ВАС да бъде за сметка на нарушаване на основни конституционни принципи и на ограничаване достъпа до правосъдие на гражданите и юридическите лица, до което, в голяма степен, ще доведат приетите изменения в АПК.
Тези проблеми, в крайна сметка, ще бъдат обсъдени и решени от КС. Но поставянето им пред него не трябва да бъде резултат само от партийна инициатива. Юридическата общност има моралното задължение да ги постави с цялата им сериозност в дневния ред на обществото, защото обикновеният гражданин трудно ще си даде сметка до какво водят измененията в специалните разпоредби на един кодекс.
А конституционно установените органи, които имат право да сезират КС, са задължени да направят собствена преценка за приетите изменения. ВКС е поставен в особено деликатно положение, защото може да бъде обвинен, че се намесва в чужда сфера на дейност. Интересно е дали ще има реакция от Главния прокурор, който през цялото съществуване на тази институция, независимо от персоналните промени, е проявявал изключителна / и често пъти ненужна и даже – вредна / активност в упражняване правомощието си да сезира КС. Този случай обаче ще бъде пробен камък дали Висшият адвокатски съвет и Омбудсманът на републиката ефективно упражняват даденото им с приетите напоследък, с алинеи трета и четвърта на чл. 150 КРБ, права да сезират КС в случаите когато се нарушават права и свободи на гражданите.
