DeFakto.bg DeFakto.bg
Бившият член на предния състав на ВСС и негов първи представляващ Соня Найденова е единственият – засега – български представител, избиран в Изпълнителния борд на Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕМСС). След изтичането на мандата й във ВСС госпожа Найденова се върна на предишната си месторабота – съдия в Софийския градски съд.
Макар че за Европейската мрежа на съдебните съвети се говори често – най-вече по повод нейни позиции и решения – функционирането, ролята, тежестта на авторитетната международна организация остават непознати за широката публика у нас.
Това, както и един актуален повод – предстоящото извънредно Общо събрание на ЕМСС в Букурещ на 17 септември и вчерашното решение на нашия съдебен съвет да заеме позиция „въздържал се“ по предложението за замразяване на членството на Полша, предизвика разговора със Соня Найденова.
Госпожо Найденова, като единственият български представител в Борда на ЕМСС досега, обяснете популярно – що за организация е това, какво е нейното влияние, доколко тежи думата й? Вие лично в какви проекти участвахте?
ЕМСС е уникална организация с 14-годишна история, която на доброволен принцип обединява националните органи в държавите-членове на ЕС-популярно наричани съдебни съвети, които имат отговорност към управлението на съдебната власт, и са независими органи от правителството и парламента, и като такава организация и ги представлява в Европа.
Наред с тях, ЕМСС дава възможност и на такива независими национални органи от държави в Европа, които са кандитати за членове на ЕС, както и на министерствата на правосъдието на държави-членове на ЕС, където няма подобни независими съдебни съвети, също да участват в дейностите на ЕМСС, но със статут на наблюдатели – т.е. без на участват при вземане на решения.
В момента в европейската мрежа членуват 24 съдебни съвета от държави от ЕС, като в някои има повече от един такъв съвет: Великобритания, Италия, Гърция. Има и 14 наблюдатели.
Целите на организацията са свързани с опознаване многообразието на съдебните системи в членовете и наблюдателите й, обмяна на опит, предоставяне на експертиза и предложения до институции на ЕС и други национални и международни организации. В този смисъл тази организация е уникална – тя е постоянно поле за дебати относно съдебната власт в Европа, с цел да подкрепя независимостта й, да насърчава членовете и наблюдателите да отстояват тази независимост, и да работят за гарантиране на качеството на правосъдието, както и неговата отчетност пред обществото.
Тези теми са особено актуални в последните години, след настъпилата в Европа и по света икономическа криза, която даде своето отражение върху съдебните системи и законодателството, което ги урежда. В работата по различни проекти много се набляга на активното участие на всички организации-членове и наблюдатели. Като такъв проект от особена важност ще откроя този, посветен на независимостта и отчетността на съдебната власт, започнал през 2013 г. и продължаващ и сега. Бях част от началото на проекта, и в продължение на 2 години работех по него, и от позицията си на член на Изпълнителния борд на ЕМСС (в периода юни 2014 г-юни 2016г.), поех ръководството и на първата експертна група, която изготви методологията и направи оценката на отговорите на първия въпросник по проекта, и даде предложения за усъвършенстването му. Работи се и по други интересни теми – достъпа до правосъдие, комуникация с медиите, бюджет, срочност, дигитално правосъдие и др.
Има ли пряка връзка между позициите на ЕМСС и на Европейската комисия? Ако не – думата на ЕМСС съвсем ли е „вик в пустиня“?
ЕМСС е независима асоциация и е с амбициите да бъде изразител на гласа на съдебната власт в Европа. Естествено, тя се ръководи от същите принципи, които са залегнали и в договора за ЕС, с фокус върху гарантиране независимостта на съдебната власт като ключов елемент от признаване върховенството на правото, взаимното опознаване и доверие, затова позициите, които ЕМСС изразява, не биха могли да противоречат на тези на органите на ЕС. А с ЕК има и тясно сътрудничество именно по темата независимост на съдебната власт, тъй като резултатите от едноименния проект на мрежата се ползват от ЕК при изготвянето на Информационното табло на правосъдието в последните три години. Това сътрудничество се оказа много полезно, тъй като предоставя на ЕК именно експертизата на съдебните съвети по темата. А във вътрешен план, в рамките на самата мрежа, се търси и се оказва подкрепа – чрез срещи, публични позиции, по въпроси относно реформите, които протичат по места.
Помним „въздържането“ от позиция на българския ВСС по повод замразяването на членството на турския съдебен съвет след репресиите на Ердоган. Официална реакция от ЕМСС – очаквано – нямаше. А неофициално – какво говореха за България „европейските“ кадровици? Колко от членките тогава се „въздържаха“?
Връщам се по този въпрос към лятото на 2016 г. На проведеното извънредно общо събрание на ЕМСС са участвали представители на 20 съвета, само 12 са били гласовете за въздържал се, останалите са били за замразяване участието на съдебния съвет на Турция като наблюдател. Представителят на нашия ВСС имаше мандат и отчете след това, че е гласувал въздържал се с нашите гласове (всяка държава има 6 гласа), което означава, че вероятно съдебен съвет от още 1 друга държава също е гласувал въздържал се. Гласуването е било тайно и колко от другите са били въздържали се, е само предположение. Въпреки това мисля, че тази реакция на българския ВСС не ни поставя в благоприятна позиция. Давам няколко факта, които са от публични източници, и които сами налагат оценката към нас: През следващата година – юли 2017 г., нашият ВСС беше домакин на годишно събрание на Балканската и евросредиземноморска мрежа на съдебните съвети, проведено в Бургас, в която участва и съдебният съвет на Турция. На събитието не присъстваше представител на ЕМСС, за разлика от предишни такива годишни събрания или годишни срещи. На същото това събитие не е било уважено искането на италианския съдебен съвет (CSM) в дневния ред да се включи обсъждане на ситуацията в Турция, което доведе до спешно решение на 12 юли 2017 г. от страна на италианския съдебен съвет (CSM) за оттегляне от участие в Балканската евросредиземноморска мрежа на съдебните съвети. На годишното общо събрание на ЕМСС това лято в Португалия, кандидатът на нашия ВСС не получи подкрепа за членство в Изпълнителния борд, и в одобрения от същото това общо събрание работен план за следващите 2 години вече е отпаднала Балканската и евросредиземноморска мрежа на съдебните съвети като партньор за сътрудничество, за разлика от предходни планове.
Когато си част от една общност, трябва да споделяш еднаквите ценности, които я създават и сплотяват, и не може лицемерно само да искаш да извличаш ползите – като участия в дейността и др., и да отказваш да заемеш позиция по теми, които са основни за тази общност, а именно дали дадена организация продължава да покрива критериите за членство и отговаря на основните принципи на ЕМСС. Нека си припомним, че през есента на 2015 г., след първоначалния отказ на правителството да одобри искания от ВСС бюджет и да съобрази заплатите на магистратите със закона, нашият ВСС поиска подкрепа и от ЕК и др. международни организации в Европа, вкл. и ЕМСС.
Веднъж пленумът на нашия ВСС – в мнозинство – обяви, че полските реформи са полска „вътрешна“ работа. Вчера одобри позиция „въздържал се“ за замразяването на полското членство в ЕМСС. Къде минава, според вас, границата между „вътрешното“ и „общностното, европейско“ в защитата на съда?
Отношението към проблемите на съда в Полша показа същото пренебрежение по въпросите на съдебната реформа. Спазването върховенството на закона беше обявено като приоритет в настоящата програма на ЕС. Нарушаването на този принцип може да доведе за първи път до лишаване на държава-член на ЕС от право на глас при вземане на решение, съгласно създадения механизъм за защита върховенството на закона. Цел на ЕС е и опазване финансовата му стабилност, също и финансовите интереси, като злоупотребата с евросредства е въздигната в престъпление, и тази злоупотреба ще е една от областите на работа и на бъдещата Европейска прокуратура например, в създаването на която България е особено активна. Струва ми се, че нарушаването на европейски правни норми като и нарушаването на европейски принцип, следва да имат еднаква тежест, и да получават адекватна оценка. Именно върху единното разбиране на принципи и стандарти се гради доверието между държавите-членове на ЕС , и между членовете и наблюдателите на ЕМСС, а и между самите европейски граждани.
Някому ситуацията в Полша може да изглежда като вътрешен въпрос, а той никак не е такъв, но утре подобен „вътрешен“ въпрос може да почука и на нашата врата. Нека не забравяме, че това лято мимоходом парламентът промени КСО и взе отношение към пенсионирането на магистратите преди навършване на конституционната възраст за това от 65 години, и последва….тишина. Дали този на пръв поглед благовиден повод за грижа към уморените български магистрати не е пробен изпит за последващи по-драстични – и вече задължителни промени, сходни на тези в Полша например, остава загадка за непросветените. Но ако това стане, може да няма рамо, на което нашият пленум на ВСС да поплаче, защото с управленско си късогледство сам се лиши от шанса да анализира факти, да дава оценка, каквато може и трябва да прави, по теми що е това независимост на съдебната власт у нас и по света, и чия е ролята да бъде неин пазител.
