Последни новини
Home / Гостува ни / Страсбург : Борбата с престъпността не е индулгенция за тотален контрол над журналистическата информация

Страсбург : Борбата с престъпността не е индулгенция за тотален контрол над журналистическата информация

Defakto.bg
Светла Маргаритова, pravanachoveka.com

Журналисти, адвокати и  правозащитници осъдиха Обединеното кралство по информация на Едуард Сноудън за масово следене и прихващане на  електронните съобщения 

Доц. д-р Светла Маргаритова

На 13 септември 2018 г. Европейският съд за праватa на човека постанови решение, свързано с един много актуален и „чувствителен“ въпрос – относно правомощията на държавата да осъществява контрол върху електронните средства за комуникация като средство за противодействие на престъпността.

В делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom (Арplications   nos 58170/13, 62322/14 et 24960/15) са обединени за общо разглеждане по решение на Съда три жалби с 16 жалбоподатели – организации на журналисти,  правозащитни организации, както и физически лица –  журналисти и адвокати.

Основанието за депозиране на тези жалби е   изнесената  през 2013 г.   информация от бившия   служител на Американската агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, че разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство са осъществявали масово наблюдение върху елекронните комуникации  и са си споделяли програми и данни.  Жалбоподателите твърдят, че поради естеството на дейността им, техните електронни съобщения и /или предаваната  информация са били контролирани, прихващани  или събирани от британското разузнаване.  

По решение на Първа камара, на която са разпределени тези жалби, на 7 ноември 2017 г. е проведено устно изслушване на страните. Това само по себе си е показателно за сериозността  на разискваните проблеми (по правило открити заседания се провеждат, когато делото е отнесено пред Голямото отделение).

По всяка една от жалбите Съдът допуска като трети страни, които да изразят становища (в ролята им на т.н. amicus curiae), редица авторитетни международни  неправителствени професионални и правозащитни организации (по първата те са 10, по втората  – 4, а по третата – 3), като: Human Rights Watch, Access Now, Bureau Brandeis, Center For Democracy & Technology, European Network of National Human Rights Institutions and the Equality and Human Rights Commission, the Helsinki Foundation For Human Rights, the International Commission of Jurists, Article 19 и др.

В жалбата се повдигат оплаквания в светлината на чл. 8 и 10 (по другите текстове оплакванията за обявени за недопустими), свързани със: 1/ съществуващия във Великобритания ред за прихващане на електронни съобщения; 2/ споделянето на информация с чужди държави и 3/ получаването на данни за електронните съобщения от доставчиците на комуникационни услуги.

Съдът подлага на анализ  отделните текстове и раздели на  действащия във Великобритания закон за регулиране правомощията по разследването от 2000 г.                      (Regulation of Investigatory Powers Act 2000 (“RIPA”)  във връзка с повдигнатите оплаквания. Макар че законът претърпява редица промени през 2016 г., за да бъде съобразен със стандартите на Европейската конвенция и правото на Европейския съюз, Европейският съд  специално подчертава, че ще го преценява към датата на депозиране на жалбите, а не с оглед на последвалите изменения в него.

Пречупвайки оценката си през тази призма,  Съдът установява:

– нарушение на чл. 8 поради недостатъчния контрол върху избора на „носители“ на Интернет за прихващане и за филтрирането им, за търсене и избор на прихванатите съобщения за разследване и поради неадекватния характер на гаранциите, свързани с преценката кои  съобщения следва да бъдат анализирани.  Съдът посочва, че масовото прихващане на съобщения, уредено в чл. 8(4) от британския закон от 2000 г. само по себе си не нарушава Конвенцията поради голямата свобода на преценка, с която се ползват държавите при определянето какъв тип мониторинг е необходим за защита на националната сигурност. Прилагането на тази система обаче следва да отговаря на шест основни изисквания, изложени в решението му по допустимост   Weber and Saravia v. Germany (dec.), no. 54934/00, ECHR 2006‑XI. Той изрично подчертава, че британските служби за сигурност не злоупотребяват с правата си в тази сфера, но самият закон не създава достатъчно гаранции за контрол върху посочените дейности;

– нарушение на чл. 8 поради това, че в глава втора на закона от 2000 г. не се съдържат достатъчно гаранции за защита  на данните, съхранявани от доставчиците на електронни услуги  и   широк кръг от публични органи имат правото да изискват такава информация вместо тя да се ползва единствено за целите на борбата с престъпността.  Съдът насочва вниманието си към идеята на Конвенцията, че всяка намеса в упражняването на правата трябва да бъде „предвидена в закона“.  Той отбелязва, че съгласно правото на Европейския съюз всяка система, позволяваща достъп до данните, съхранявани от доставчиците на комуникационни услуги, трябва да бъде ограничена до целта за борба с престъпността и трябва да бъде подложена на  предварителна проверка от съд или независим административен орган. Европейският съд отбелязва, че доколкото този проблем е констатиран от Върховния съд на Обединеното кралство в скорошно негово решение (по повод на което той е препоръчал на Правителството да промени закона), а  правото на ЕС има предимство пред националното право, то съответните норми от раздел втори на  закона от 2000 нарушават чл. 8;

– нарушение на чл. 10 от Конвенцията поради липсата на гаранции, прилагани по отношение на поверителна журналистическа информация, както и поради режима на масово прихващане на съобщенията (и негативния ефект , който подобен контрол би могъл да има дори и поради опасенията за подобна намеса върху конфиденциалните  източници на информация на журналистите);

– нарушение на чл. 10  поради това, че в глава втора на закона (относно достъпа до данни от доставчиците на комуникационни услуги) също липсват съответните гаранции, които да ограничават достъпа да информация само за целта на закона и борбата с престъпността. Поради това той установява нарушение на чл. 10 и във връзка с режима, установен в тази глава.

Колкото до процедурите, свързани с обмена на информация между разузнавателните служби на отделните държави, Съдът не установява нарушение, тъй като отбелязва, че самата процедура е регулирана достатъчно ясно във вътрешното право и нищо не доказва, че има доказателства за евентуална злоупотреба .

Съдът не установява нарушение на другите повдигнати оплаквания по конвенцията в различните жалби.

Решението не е взето с единодушие. По отношение на установените самостоятелни  нарушения на чл. 8 и чл. 10 са изразени особени мнения от съдиите Pardalos (Сан Марино) и Eicke  (Обединено Кралство). Други съдии са изложили допълнителни мотиви, в които обясняват защо са гласували „за“ или с каква част от мотивите изразяват несъгласие.

Това решение на Съда е респектиращо както със своя обем (204 cтр.), така и с обстойния анализ  на националното и международното законодателство, на практиката на Съда на Европейския съюз, и на самия Европейски съд.  Заслужава си то да бъде анализирано и с него да бъдат запознати както съответните държавни институции, така и всички, които имат досег с подобни данни.

 

About De Fakto

Проверете също

ВАС остави без разглеждане жалбата на партията на Божков срещу черния списък по “Магнитски”

Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на политическа партия „Гражданска платформа Българско лято” срещу …

И Апелативният специализиран съд осъди Румен Овчаров за мини “Бобов дол” условно, но отхвърли гражданските искове (обновена)

Апелативният специализиран съд също осъди, условно, Румен Овчаров за умишлена безстопанственост заради “Мини Бобов дол”. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.