DeFakto.bg DeFakto.bg
Президентът Румен Радев очевидно няма да подпише указ за освобождаването на главния секретар на МВР Младен Маринов, без провеждане на съгласувателната процедура. Това стана ясно от изявление на държавния глава пред журналисти днес.
Маринов е предложеният от Бойко Борисов нов министър на вътрешните работи на мястото на подалия оставка Валентин Радев. Миналата седмица неподписването на указа за освобождаването му като главен секретар на МВР, изпратен в последния момент на отпътувалия за Рига президент, доведе до отлагане на гласуването на трима нови министри от парламента. Изясни се също, че не е спазена процедура за съгласуването на това освобождаване.
Днес, на коалиционен съвет, управляващите отново се занимаха с темата, като „попълниха“ списъка с кандидати с бившия главен секретар на МС и настоящ шеф на Комисията за регулиране на съобщенията Росен Желязков. Той е предлаган за министър на транспорта на мястото на далия оставка Ивайло Московски и след оттеглянето на първия предложен кандидат Александър Манолев. Другите номинирани остават същите – Младен Маринов (за МВР) и Петя Аврамова (за МРРБ). Заявките са точката с оставките да влезе в дневния ред на парламента в четвъртък – ако президентът подпише указа за Маринов без съгласуване.
„На най-високо ниво трябва да даваме пример за законност и спазване на всички нормативни документи, ако искаме да има законност в държавата“, отговори обаче Румен Радев. Има определени нормативни изисквания за подписване на един указ, мисля, че темата е изчерпана, категоричен бе президентът.
На въпрос дали има „някакви възражения“ срещу кандидатурата на Младен Маринов за министър, Радев заяви, че ангажиментът му като президент е единствено към освобождаването на главния секретар на МВР от поста му и призова да се спазва законът. „След всички проблеми и провали в МВР, премиерът преценява дали това е най-удачният избор за министър. Негово е решението, негова е отговорността“, каза президентът.
Той се позова и на становището на проф.Емилия Друмева, секретар на държавния глава по правните въпроси. „Правната уредба на съгласувателната процедура е подробно разписана в Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (УПМСНА): регламентира и отношения с институции и организации, с които МС общува при осъществяване на т.нар.споделена компетентност“, е позицията на проф.Друмева, цитирана от „Фокус“. Тя сочи чл. 32, ал.2 от Правилника, според който вносителите съгласуват с президента проектите на актове, съдържащи предложения за издаване на укази. Тази норма е императивна и не прави разлика дали споделената компетентност между МС и президента е за назначаване или за освобождаване, категорична е проф.Друмева. „Заслужава отбелязване, че Устройственият правилник на Министерския съвет и неговата администрация е уникален нормативен акт. Несъмнено той е задължителен преди всичко за самия МС, но е задължителен и за всички лица под юрисдикцията на българската държава. Смисълът и предназначението на съгласувателната процедура е да се постига разбирателство и синхрон и чрез диалог да се предотвратява, респективно преодолява възможно напрежение между институциите в държавата“, се казва в становището на проф.Друмева.
На обратно мнение – че за указ за освобождаване няма нужда от съгласувателна процедура, за разлика от този за назначаване, бе проф.Пламен Киров пред БНР.
