Последни новини
Home / Законът / Тълкувателно решение на ВАС: При обжалване на разрешителни за строеж шефът на РДНСК не е обвързан с “твърд” срок

Тълкувателно решение на ВАС: При обжалване на разрешителни за строеж шефът на РДНСК не е обвързан с “твърд” срок

Defakto.bg

Не е така, опонират съдиите Галина Христова, Соня Янкулова и Юлия Ковачева

В тълкувателно решение 1 от 2018 г. Общото събрание на Първа и Втора колегии на ВАС с произнася по болен казус – за издадените от главните архитекти на общини и райони разрешителни за строеж, одобряване на инвестиционни проекти и тяхното обжалване.

Тези актове, според Закона за устройството на територията (ЗУТ), не подлежат на пряк съдебен контрол, а се оспорват първо пред началника на Районната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), който се произнася единствено по законосъобразност. А след това вече неговият акт може да бъде оспорен пред съда.

Тълкувателното дело е образувано по искания на главния прокурор и на омбудсмана през 2016 г., а питанията са дали предвидените в закона срокове за произнасяне на шефа на РДНСК са преклузивни (задължителни) или инструктивни (пожелателни). Както и какви са правните последици от непроизнасянето в срок на началника на РДНСК или упълномощено от него длъжностно лице.

Редът е предвиден в чл. 216 от ЗУТ, предвиждащ, че жалбите и протестите спират изпълнението на оспорените актове. А шефът на РДНСК се произнася по тях в “15-дневен срок от постъпване на жалбата или протеста заедно с административната преписка по издаване на обжалвания акт, когато административната преписка по издаване на обжалвания акт е комплектувана с необходимите за произнасянето документи” (чл. 216, ал. 7 ЗУТ).

Докладчик по тълкувателно дело 4 от 2016 г. е съдия Любомира Мотова.

Мнозинството в Общото събрание на ВАС обявява, че срокът за произнасяне на началника на РДНСК е инструктивен; непроизнасянето му в срок е мълчалив отказ, който самостоятелно подлежи на съдебно обжалване, а издаденият след изтичането на срока акт е действителен.

Несъгласни с това решение, на “особено мнение” са съдиите Галина Христова, Соня Янкулова и Юлия Ковачева. Те са категорични – срокът е преклузивен.

Какво се казва в съдебното решение?

Общото събрание на колегиите във ВАС приема следното:
Заповедта по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, с която началникът на РДНСК се произнася по същество на оспорването на акта по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, е обявена за индивидуален административен акт по смисъла на ЗУТ, от което следва, че производството е за издаване на такъв акт след сезиране (с жалба или протест) и, че срокът за това е инструктивен.
Постановената след изтичане на срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ заповед от началника на РДНСК е действителна и подлежи на обжалване на общо основание от заинтересуваните лица.
Правомощията на органа по преценка допустимостта и основателността на оспорването на акта по чл. 216, ал. 1 ЗУТ са уредени в глава деветнадесета на ЗУТ. Допустимите жалба или протест се разглеждат от началника на РНДСК по същество, като с мотивирана заповед той може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Към тези правомощия следва да се добави и това да обяви нищожността на акта по оспорване с такова искане.
На съдебно обжалване подлежат заповедите по чл. 216, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, а не първоначалният акт по чл. 216, ал. 1 ЗУТ.  
Разпоредбите на чл. 213 и чл. 219, ал. 1 ЗУТ препращат към правилата на АПК, но само за неуредените в глава деветнадесета въпроси за съдебното производство. Въпросът за предмета на съдебен контрол е уреден изрично в ЗУТ и на това основание е неприложима разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК. Според нея, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срок, законосъобразността на административният акт може да се оспори пред съда. Това не е възможно за акта по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, защото на съдебно обжалване подлежат само заповедите на началника на РДНСК по допустимостта и основателността на оспорването. Контролът върху първоначалния акт е косвен (чрез контрол върху заповедта по чл. 216, ал. 6 ЗУТ на началника на РДНСК) и това е особеност на разглежданото производство, в отклонение от общите правила. 
ЗУТ вменява задължение на компетентния административен орган да се произнася изрично и мотивирано по допустимостта и основателността на оспорването на акт по чл. 216, ал. 1. Той е обвързан да го направи до изтичането на срока по чл. 215, ал. 7 ЗУТ, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт (чл. 11 АПК). Неспазването на това задължение формира мълчалив отказ да се издаде заповедта по чл. 216, ал. 6 ЗУТ ( с характер на мълчаливо отхвърляне на оспорването) и възниква процесуалното право на жалба срещу него ( в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, който е специален спрямо установения срок по чл. 149, ал. 2 АПК). Това разбиране е изцяло в полза на гражданите и юридическите лица като субекти в материалното и процесуалното административно правоотношение, за да имат възможност да се защитават срещу неправомерното бездействие на специализирания административен орган. То е в съответствие с прогласеното в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България право на жалба срещу всички административни актове, които ги засягат. В специалния закон не е изключен съдебния контрол върху отказите (изрични и мълчаливи) по исканията за издаване на индивидуални административни актове по устройство на територията.
При упражнено право на жалба съдът следва да прецени допустимостта на производството пред началника на РДНСК и при наличие на такава, да отмени мълчаливия отказ, респ. по-късния изричен отказ, и да върне преписката за произнасяне по същество на оспорването. Съдът не следва да се произнася по законосъобразността на актовете по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, което се явява от изричната компетентност на началника на РДНСК.
При неупражнено право на жалба срещу мълчалив отказ за издаване на заповед по чл. 216, ал. 6 ЗУТ производството остава висящо.

По изложените съображения и на основание чл. 124, ал.1, т. 5 ЗСВ Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд

РЕШИ:

1. Срокът по чл. 216, ал. 7 ЗУТ, в който началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице следва да се произнесе по постъпили жалба или протест срещу акт по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, е инструктивен.

2.1. Непроизнасянето на компетентния орган в този срок няма за последица погасяване на правомощията му, както и влизане в сила на оспорения акт.
2.2. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде заповед по чл. 216, ал. 6 ЗУТ и подлежи на самостоятелно съдебно оспорване.
2.3. Издадената след изтичане на срока заповед е действителен акт. 

Несъгласните

Срокът за произнасяне на началника на РДНСК категорично е преклузивен, заявяват в “особено мнение” съдиите Галина Христова, Соня Янкулова и Юлия Ковачева.

Соня Янкулова

Те излагат обширни съображения за изключителното значение на разрешителните за законосъобразността на всеки един строеж и на правата на всички заинтересовани и засегнати. Подробно обсъждат и паралелния контрол на разрешенията за строеж, въведен в ЗУТ – освен чрез жалба до началника на РДНСК, има и специално производство за служебна проверка на тяхната законосъобразност, извършвана от Дирекцията за национален строителен контрол. ДНСК бива служебно уведомявана за издаването на тези разрешителни, а началникът на ДНСК може да отмени издаденото разрешително и то в точно определен 14-дневен срок от уведомяването, който е преклузивен, изтъкват съдиите. В особеното си мнение те излагат и съображения за свързаността между двете производства и налагащите се изводи от това.

Заявяват също:

“Няма никаква правна и житейска логика срокът за правомощието на началника

Юлия Ковачева

на регионалната дирекция при служебната проверка да бъде преклузивен, а същото правомощие по отношение на същия акт в рамките на производство, образувано по жалба на заинтересованата страна, да бъде инструктивен.

Определянето на преклузивен срок за правомощието на органа при служебното производство е с цел максимално бързо да се установи законосъобразността на актовете, защото именно те поставят началото на строителството и са от изключително значение за правата на всички заинтересовани. Не случайно чл. 156, ал. 5 ЗУТ изрично регламентира, че влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.

Очевидно е, че законодателят е целял бърза проверка на законосъобразността на разрешението за строеж и стабилност на провереното от специализирания контролен орган (и следователно валидно и законосъобразно) и влязло в сила разрешение за строеж.

Галина Христова

При преценката на характера на срока следва да се отчитат и правата и интересите на заинтересованите страни. Когато заинтересована страна подаде жалба срещу одобрени инвестиционни проекти или разрешение за строеж жалбата спира изпълнението. А непроизнасянето на началника на регионалната дирекция в срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ е в неин интерес и тя няма интерес да сезира съда за непроизнасянето в срок. Но страната, за която актовете по чл. 216, ал.1 ЗУТ са благоприятни, не разполага с абсолютно никакви правни средства, за да сезира съда с жалба срещу непроизнасянето в срок на началника на регионалната дирекция. По този начин достъпът до съд и възможността да бъде своевременно решен чрез силата на пресъдено нещо спорът за законосъобразността на актовете е изцяло предоставен на неконтролираната по никакъв начин преценка на началника на регионалната дирекция дали да се произнесе и кога”.

 

About De Fakto

Проверете също

Адвокат Ивайло Дерменджиев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет

Известният столичен адвокат  Ивайло Дерменджиев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). …

Всички без ГЕРБ задължиха Бойко Борисов да се яви пред парламента

Преди това бе наречен “Джипко Бибитков”, “генералът беглец”, “страхливият заек от Банкя” Със 145 “за” …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.