Манолова оспорва и отрязания достъп до касационна инстанция на спорове по Закона за достъп до обществена информация
Омбудсманът Мая Манолова атакува в Конституционния съд промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) , които регламентират новите високи съдебни такси в касационното производство, при частни жалби и при искане за отмяна на решения, както и тези, с които се изключва касационното обжалване в няколко закона – Закон за достъп до обществена информация, Закон за социално подпомагане и Закон за семейни помощи за деца. Манолова е категорична, че тези разпоредби противоречат на Конституцията и иска съдът да ги обяви за антиконституционни.
Това е третото искане срещу ремонтирания процесуален кодекс, след като държавният глава и БСП вече поискаха от КС да обяви за противоконституционни същите и други разпоредби.
Омбудсманът смята, че увеличаването на таксите за граждани, които стават 14 пъти по-високи, а за организациите – 74 пъти, за пречка пред защитата на правата им. „Очевидната прекомерност е не само икономически необоснована от гледна точка на доходите на гражданите, но и би била съществена пречка за защита на основните им права“, пише в мотивите си до КС Манолова.
Общественият защитник подчертава, че въвеждането на такса върху „материалния интерес“, който в голяма част от административните производства е неясен и трудно определяем, дава възможност за нееднакво и дори хаотично прилагане на тази норма, което е в ущърб на достъпа до правосъдие на гражданите за защита на техни основни права.
В искането до КС омбудсманът оспорва и промяната в Закона за достъп до обществена информация, с която се приема, че решенията на административните съдилища по жалби на граждани срещу решения за отказ за предоставяне на обществена информация не подлежат да касационно обжалване. Нормата е в ущърб на гражданите, тъй като въвежда едноистанционно съдебно производство за защита на техните основни права.
Аналогично нарушение на конституционните принципи и норми е допуснато и с промяната в Закона за социално подпомагане и Закона за семейни помощи за деца.
Омбудсманът смята, че с промените в АПК чрез така приетите законодателни решения не е осигурен баланс между увеличаването на таксите и правото на достъп до съд на гражданите, като същевременно възпрепятства голяма част от тях при защита на основните им права – защита, гарантирана им от Конституцията.
„Разглеждането на спорове от касационната инстанция е дължима гаранция за запазването и зачитането на правата и свободите на гражданите. Те трябва да имат сигурността, че достъпът до правосъдие е гарантиран чрез различни способи, но ще бъде осигурен по непротиворечив начин“, аргументира позицията си Манолова.
На 18 септември, веднага след като законът излезе в „Държавен вестник“, президентът Румен Радев оспори 14 от новостите му пред КС, сред които и драстичното увеличение на съдебните такси , промяната на подсъдността на Върховния административен съд (те остават първа инстанция най-вече за подзаконовите нормативни актове на правителството и министрите), прехвърлянето на данъчните дела към всички административни съдилища в страната, въвеждането на подсъдност на индивидуалните административни актове според адреса на жалбоподателя. Както и с въвеждането на една инстанция за ред важни казуси, новите „закрити“ дела във ВАС, странното изменение за ранно пенсиониране на определен кръг магистрати и т.н.
Същият ден, часове след това и левицата поиска от КС да обяви промените за противоконституционни.
Наред с таксите и другите разпоредби, БСП атакува и чл. 192а, предвиждащ при оспорване на подзаконов нормативен акт занапред ВАС да се произнася по законосъобразността му не към момента на неговото приемане, а към момента на постановяване на съдебното решение.
„Досега всеки човек може да атакува даден текст и преценката, дали той е законосъобразен се извършваше към момента на издаването му“, каза Крум Зарков. Сега АПК е променен така, че НС да има време да поправи закона и един незаконосъобразен текст с течение на времето да стане законосъобразен. Това е абсолютно недопустимо от гледна точка на чл.4 на Конституцията, а именно принципа на правова държава“, категоричен е левият депутат.