DeFakto.bg DeFakto.bg
За първи път изборът на върховните съдии за член на Конституционния съд (КС) ще бъде предшестван от предварително направени номинации. Това прие днес Общото събрание на ВКС и на ВАС, посветено на изработването на специални правила за отговорния вот. Те са подкрепени със 104 гласа „за“.
До два дни председателите Лозан Панов и Георги Чолаков ще свикат изборно събрание. То се смята за редовно, ако присъстват минимум 2/3 от общия списъчен състав на двете върховни съдилища.
Кандидатури ще могат да се издигат до края на предпоследния работен ден, предшестващ деня на избора. Недокрай ясно обаче остава дали ще се допускат номинации и в самия изборен ден – подобна хипотеза не е записана, но не е и забранена в правилата. Но съдейки по последната окончателна редакция на правилата, предложения в последния момент вероятно няма да се зачитат.
Затова пък вкараното условие за „предпоследния работен ден“ предизвиква протворечив прочит у самите магистрати. Например че с печеленето на няколко дни се цели включително „отсвирване“ на нехаресаните кандидати чрез медийна пропаганда – механизъм, до лясък отработен у нас. Още повече, че „сигурно договаряне“ за печелившите все още няма.
Сред кандидатите от страна на ВАС отдавна се спряга Галина Солакова, която бе зам.-председател на съда по времето на Константин Пенчев. Но дали я подкрепя и сегашният председател Георги Чолаков било под въпрос, казват магистрати. И не изключват да се появи и друга, победна кандидатура. От страна на ВКС е известно, че сред номинациите ще е зам.-председателят Павлина Панова. Но ще бъде издигнат поне още един претендент – Николай Дърмонски, също от Наказателнатта колегия на ВКС.
Всеки върховен съдия може да предлага кандидати, като се мотивира за това, ограничения в броя им няма. Нужна е изрична декларация за съгласие на кандидата, а предложенията се подават чрез председателя на съответния съд.
Самият вот ще е таен, с бюлетини в тристепенна фаза на гласуване – за избор в първите два пъти се искат гласовете на 50 плюс 1 от броя на присъстващине магистрати, третото вече ще е според получилия „най-много гласове“. Естествено, ако изборът е направен още след първото гласуване, повече опити няма да има. При избор на двама в КС в бюлетината се отбелязват кандидатите според поредните им номера. Ако е отбелязан само 1 кандидат бюлетината е валидна, ако са посочени повече от двама – не е.
Изборът се провежда от петчленна комисия, избрана от Общото събрание, в състава й на ротационен принцип в съотношение 3 към 2 влизат съдии от ВКС и ВАС.
Традиционно съдебният избор за КС е публичен и медиите поне в последните десетина години присъстваха при разискванията, изслушванията и гласуванията на кандидатите. Правилата нищо не казват изрично и по този въпрос – да се надяваме, че ВКС и ВАС няма да изневерят на публичността.
Тази година Общото събрание на върховните съдилища избира двама членове на КС. Изискванията към кандидатите са за минимум 15 години юридически стаж и високи професионални и нравствени качества (в специално дело точно по този критерий още навремето самият КС призна, че обективен измерител за него няма). Конституцията не задължава върховните съдии да изпращат в КС задължително свой колега, не ги ограничава за професионалните рамки на техния избраник. От 1991 г., когато бе формиран първият състав на Конституционния съд, обаче от тази квота там избират само върховни съдии, пък и защо не.
Също традиционно, когато трябва да изпратят двама от своята квота в КС, двете върховни съдилища обичайно си я поделят. За последно такъв бе изборът през 2009 г., когато конституционни съдии станаха Румен Ненков (ВКС) и Стефка Стоева (ВАС). При следващите две ротации върховните съдилища, също традиционно, се редуваха. Така през 2012 г. за конституционен съдия бе избран Георги Ангелов (ВАС), а през 2015 г. – Таня Райковска (ВКС).
