DeFakto.bg DeFakto.bg
Европейският парламент може да упражнява част от бюджетните си правомощия в Брюксел, вместо в Страсбург, ако това е наложително за гладкото протичане на бюджетната процедура, реши Европейският съд по по дело C-73/17 Франция/Парламент
Европейският парламент е имал право да приеме в Брюксел на второ четене годишния бюджет на Съюза за 2017 г.
Франция, подпомагана от Люксембург е поскала от Съда да отмени няколко акта на Европейския парламент относно приемането на общия бюджет на Съюза за финансовата 2017 година.
Според Франция обсъждането на второ четене на общия проект за годишен бюджет, гласуването от Парламента на този проект и актът на председателя на Парламента, с който годишният бюджет за 2017 г. се обявява за приет, е трябвало да станат факт на редовно пленарно заседание на Парламента в Страсбург, а не на допълнителното пленарно заседание, провело се в Брюксел на 30 ноември и 1 декември 2016 г.
Франция обосновава доводите си с Протокола за седалищата на институциите1 , съгласно който „седалището на Европейския парламент е в Страсбург, където се провеждат дванайсетте месечни пленарни заседания, включително и заседанието относно бюджета“. Франция поддържа, че съгласно Протокола Парламентът е длъжен да упражнява бюджетното си правомощие в редовните пленарни заседания в Страсбург. Освен това този протокол трябвало да накара председателя на Парламента да изчака следващото редовно заседание в Страсбург, за да обяви окончателното приемане на годишния бюджет за 2017 г.
В днешното си решение Съдът най-напред припомня, че Парламентът е длъжен да упражнява възложените му бюджетни правомощия при зачитане на Договорите и на актовете, приети по силата на тези договори.
На първо място, тази институция е длъжна да зачита Протокола за седалищата на институциите, който е неразделна част от Договорите. В тази насока Съдът отбелязва, че изразът „заседанието относно бюджета“, използван в същия протокол, препраща към всички пленарни заседания, на които Парламентът упражнява бюджетните си правомощия, и към всички актове, приети за целта от тази институция. Така, според Съда този израз обхваща не само редовното пленарно заседание, посветено на разглеждането на проектобюджета на първо четене, но и второто четене,
което осигурява публично обсъждане и гласуване в пленарно заседание на общия проект за годишен бюджет, резултат от помирителната процедура. Всъщност упражняването от
Парламента на бюджетното му правомощие в пленарно заседание е особено важно за прозрачността и демократичната легитимност на дейността на Съюза, основана на годишния бюджет на този съюз. Последните обаче не могат да бъдат гарантирани само с първото четене на проектобюджета в рамките на бюджетната процедура, когато Парламентът приема изменения на посочения проект.
На второ място, Парламентът е длъжен да спазва периодите и сроковете, които Договорът2 му налага за упражняването на неговите бюджетни правомощия в пленарно заседание, за
да се гарантира, че годишният бюджет на Съюза ще бъде приет преди края на годината, предхождаща съответната финансова година. Така, в случай че Парламентът не се произнесе на второ четене по общия проект за годишен бюджет в 14-дневен срок и че Съвета на Европейския съюз отхвърли посочения проект в този срок, бюджетната процедура трябва да бъде повторена изцяло, а Парламентът не може сам да вземе решение за приемането на бюджета. Подобна липса на решение на Парламента също така би позволила на Съвета сам да приеме общия проект за годишен бюджет. Особено важно е обаче за прозрачността и демократичната легитимност на дейността на Съюза Парламентът да се произнесе в пленарно заседание по този проект.
Съдът подчертава и че Парламентът е длъжен да действа в тази област с цялото внимание, строгост и ангажиране, полагащи се за такава отговорност. Следователно това означава, че
парламентарното обсъждане и гласуване трябва да са основани на текст, който е изпратен на депутатите своевременно и писмено преведен на всички официални езици на Съюза.
На трето място, Съдът припомня, че Протоколът за седалищата на институциите и разпоредбите на Договора, които уреждат бюджетната процедура, имат еднаква правна
сила. Така, произтичащите от Протокола изисквания не могат сами по себе си да имат предимство пред изискванията, произтичащи от посочените разпоредби на Договора, и
обратно. Те трябва да бъдат прилагани във всеки отделен случай, съобразявайки необходимостта от съвместяване на тези изисквания и справедливото равновесие между тях.
Ето защо Парламентът е длъжен да упражнява бюджетните си правомощия по време на редовно пленарно заседание в Страсбург, но въпросното задължение, което произтича
от Протокола за седалищата на институциите, не е пречка годишният бюджет да бъде обсъждан и гласуван — ако това е наложително за гладкото протичане на бюджетната
процедура — по време на допълнително пленарно заседание в Брюксел. Парламентът следва да пристъпи към това съвместяване, за което разполага с правомощие за преценка,
което следва от наложителното гладко протичане на бюджетната процедура. Следователно предмет на контрола от страна на Съда е само дали с упражняването на част от
бюджетните си правомощия в допълнително пленарно заседание Парламентът е допуснал в тази насока грешки в преценката.
Въз основа на тези съображения Съдът най-напред установява за недоказано, че Парламентът е допуснал грешка в преценката при определянето на графика си на редовните пленарни заседания за 2016 г.
На следващо място Съдът приема, че при обстоятелствата по случая Парламентът не е допуснал грешка в преценката и като е включил обсъждането и гласуването на общия проект за годишен бюджет на Съюза за финансовата 2017 година в дневния ред на допълнителното пленарно заседание, провело се на 30 ноември и 1 декември 2016 г. в Брюксел, и като е одобрил този проект със
законодателна резолюция по време на същото пленарно заседание.
На последно място, по отношение на акта, с който годишният бюджет е обявен за окончателно приет, Съдът посочва, че когато Парламентът има правото да обсъжда и гласува общия проект за
годишен бюджет по време на допълнително пленарно заседание в Брюксел, председателят на тази институция прави посоченото обявление по време на същото пленарно заседание.
Ето защо според Съда председателят на Парламента не е допуснал грешка в преценката, когато по време на същото допълнително пленарно заседание в Брюксел е обявил, че годишният бюджет на Съюза за финансовата 2017 година е окончателно приет.
1 Протокол за местоположението на седалищата на институциите и някои органи, служби и агенции на Европейския съюз, приложен към Договорите за ЕС, за функционирането на ЕС и Евратом.
2 Член 314 ДФЕС.
