На утрешното си заседание Конституционният съд ще реши делото за атакуваните от Висшия адвокатски съвет промени в НПК, ще се произнесе по допустимостта на исканията срещу поправките в АПК, и ще обсъди поокъснелия казус за оставката „Жаблянов“
Делото на адвокатите срещу НПК

Делото срещу промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) от лятото на 2017 година е обявено за решаване. То бе образувано по искане на Висшия адвокатски съвет, като защитниците на 50 страници атакуваха над 20 текста ограничените права на защитата в наказателния процес и прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи в специализирания наказателен съд. ВКС също се обяви срещу специалното решаване на делата на подсъдими от високите етажи на властта.
Исканията на ВКС и ВАдС срещу „извънредното“ правосъдие бяха отделени в самостоятелно дело, а на 27 март т.г. КС отхвърли искането с аргумента, че специализираното правосъдие не е противоконституционно.
Предстои съдът да се произнесе по останалата част от исканията на ВАдвС , чиито съдия докладчик е проф. Цанка Цанкова. Основната част от атакуваните текстове са посветени на новите разпоредби в НПК, които, според адвокатите, нарушават основни гаранции за ефективното реализиране на правото на защита в наказателния процес, на неясни текстове, които създават условия за произвол, както и на текстове, които залагат вътрешни противоречия и са практически неприложими.
Сред атакуваните текстове е промяната, която предвижда върху паричната гаранция да се налага обезпечение за направените съдебни разноски по делото, включително и по заварени случаи. Това обстоятелство обаче не държи сметка, че гаранцията може да е внесена от трето лице, което е поело задължение единствено да обезпечи мярката за неотклонение, а не и изпълнение на евентуални имуществени задължения на обвиняемия или подсъдимия. Оспорени са и разпоредбите, които изключват възможността в хода на съдебното производство страните по наказателни дела да повдигат възражения за допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, при положение че не са ги изложили в разпоредителното заседание или пък тогава съдът ги е приел за несъществени. Атакувано е и новото правило, според мярката „задържане под стража“ е задължително винаги когато обвинението е повдигнато в отсъствие на обвиняемия.И др.
Казусът “Административно – процесуален кодекс“

За вторник КС е предвидил да се произнесе и по допустимостта на исканията срещу мащабните поправките в Административно-процесуалния кодекс (АПК)
След отхвърленото вето върху закона, държавният глава атакува множество от промените в КС, БСП също поискаха голяма част от тях да бъдат обявени за противоконституционни, а наскоро и Омбудсманът се обяви категорично срещу важна част от тях, свързана с правата и достъпа до правосъдие на гражданите.
Най-общото в трите искания са драстично увеличените размери на съдебните такси при касационно обжалване – 14 пъти за физически лица, а за обжалване при материален интерес на юридическо лице – от 5 лв. на 4500 лв – 900 пъти.
Според държавния глава, опозицията и омбудсмана, размерът на новите такси за касационно обжалване не е съобразен с доходите на гражданите и не съответства на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. Таксите ще затруднят обжалването на административните актове от гражданите и юридическите лица, а оттам и достъпа до правосъдие и упражняването на конституционно прогласеното право на защита.
Атакувано е и отпадането на възможността за касационно обжалване на цял куп дела, промените в подсъдността и въвеждането на „закрити заседания“ пред Върховния административен съд, прехвърлянето на данъчните дела към всички административни съдилища в страната, както и с въвеждането на една инстанция за ред важни казуси, и др.
Съдия докладчик е съдия Стефка Стоева, чийто мандат в Конституционния съд (КС) изтича на 12 ноември тази година. Тя ще подготви делото, но няма да успее да го завърши, а ще го предаде на друг съдия. По правилата, това ще стане на принципа на старшинството, делото ще бъде поето от най – възрастния съдия в КС.
Делото „Жаблянов“ е обявено за обсъждане.

За обсъждане е обянен случаят „Жаблянов“. През март КС допусна (единодушно) за разглеждане искането на 60 депутати срещу освобождаването на Валери Жаблянов (БСП) като зам.-председател на парламента. С гласовете на управляващата коалиция той бе свален от поста на 21 февруари заради изразената позиция (по повод Луковмарш), че Народният съд е бил „необходимо и неизбежно правосъдие“.
Депутатите (60) от БСП отнесоха въпроса до КС, а в искането си заявиха, че Жаблянов е наказан заради изказано от него мнение, с което са нарушени принципите на правовата държава, политическия плурализъм, както и гарантираните от Конституцията права на свободно мислене и слово. Депутатите от левицата цитириха пред КС и друг мотив за освобождаването на Жаблянов – че „възпрепятства грубо реда в залата и отдаването на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим и жертвите на възродителния процес и с тези си действия демонстрира пълно неуважение към българския парламентаризъм и българския народ“.
Според опозицята тези твърдения са безпочвени, неверни и недоказани и определят този мотив на вносителите като измислен и абсурден. В искането им се сочеше, че решението на парламента противоречи на още шест текста от Конституцията. Недопустимо и противоконституционно е в една демократична и правова държава един свободен човек и народен представител, заемащ поста на заместник-председател на парламента, да бъде санкциониран чрез предсрочното му освобождаване от поста в парламентарното ръководство, само защото е упражнил своите конституционни права“, пише в жалбата на депутаттие от БСП, в чието искане се настоява решението на мнозиндството да бъде обявено за противоконституционно.
Петима професори са поканени да дадат становища по по делото „Жаблянов“ – Емилия Друмева, Снежана Начева, Георги Близнашки, Пенчо Пенев и Пламен Киров.
Съдия по делото е Гроздан Илиев.