Съдът признава за противоречаща на Конституцията разпоредбата на чл. 247 в ал. 1 т.3 от НПК, която сочеше, че разпоредителното заседание се отлага в случаите по чл. 94, ал 1., когато защитата е задължителна, например – обвиняемият е непълнолетен, страда от физически или психически недостатъци и не може да се защитава сам, делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание др. Сега, това заседание протича без адвокат, ако той не може да се яви, а клиентът му не е застрашен от тежко наказание или няма недъзи.
След днешното решение на съда, разпоредителното заседание ще може да се отлага, когато защитникът отсъства, а не само в случаите на задължителна защита.
Съдът е обявил за противоконституционна и новата разпоредба на чл. 351 ал 2, която не допускаше в касационната жалба и протест да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство. Занапред адвокатите ще могат да атакуват пропуските на досъдебното производство и пред високите инстанции на съда.
С девет срещу един гласа Конституционният съд е отклонил като недопустимо искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на: чл. 50 и чл. 81, ал. 3, в частта „или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия” и чл. 63, ал. 2, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (Обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 44 от 2018 г.) и прекрати делото в тази му част.
Отхвърлено е и искането почл. 81 ал.3 , а именно: Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
С мнозинство от девет гласа Конституционният съд е отхвърлил и всички останали искания на Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност- Това са текстовет на чл. 73а, ал. 2 и чл. 416, ал. 5; чл. 227, ал. 5; чл. 248а и чл. 252, ал. 2 в частта „или, когато е констатирал очевидни фактически грешки в обвинителния акт”; чл. 358, ал. 2; чл. 301, ал. 4 и чл. 305, ал. 6; чл. 336, ал. 1, т. 4, чл. 354, ал. 1, т. 3 и чл. 425, ал. 1, т. 3; чл. 248, ал. 3, чл. 320, ал. 2, чл. 348, ал. 3, т. 1 и чл. 360, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (Обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 44 от 2018 г.).
На заседанието днес, като втори докладчик по делото се е явил председателят на съда Борис Велчев, защото проф. Цанка Цанкова, на която бе възложено за решаване делото, е отсъствала по болест. Мотивите към решението ще бъдат оповестени допълнително.
Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество исканията на президента на Република България, на 53-ма народни представители от 44-то Народно събрание и на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които България е страна на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.) и на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съдът е присъединил и трите дела за съвместно разглеждане и решаване. Определенията са приети единодушно.