Бившият цар и премиер очаквал „някакво решение“ след европредседателството
Лично желание на премиера Сакскобургготски по време на управлението „Сакскобургготски“ е било да не се прави закон за „царските имоти“. Този известен факт бе препотвърден от самия Симеон Сакскобургготски в интервю за бТВ.
Откакто се точи сагата с имотите авторитетни правници бяха категорични: най-чистото решение на въпроса би било уреждането му със закон, както е възстановявана собствеността на всички останали български граждани – с изрични правила и условия за доказване на собствеността. Такъв закон обаче не бе приет, включително и по време на мнозинството на НДСВ. И въпросът бе поставен пред българския съд, който дотук окончателно се произнесе в полза на държавата по делата за „Кричим“, „Ситняково“, „Саръгьол“ и бившето спопанство на УБО край Врана. А след решението на Софийския градски съд за двореца „Врана“, също безспорно признат за държавен, тръгна усилна кампания, че Симеон е бил лишен от „дом“.
Днес Симеон Сакскобургготски каза за закона: „Лично аз тогава (при неговото управление – б.р.) настоявах да не се навлиза много в тази тема, тъй като бях премиер и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето желание“. А за връщането на имотите, включително от подчинения му областен управител Олимпи Кътев, заяви: „Оттам нататък дали някои административни, как да кажа – ходове, са били предприети, това вече е друго„.
От думите му стана ясно и че той е очаквал „някакво решение“ на проблема, очевидно прекратяване на висящите дела за имотите чрез договаряне с властта. Такъв опит, впрочем, бе направен от кабинета „Борисов“ -3, когато регионалният министър Николай Нанков поиска спиране на делата за „Врана“ и „Царска Бистрица“ за постигане на споразумение. Но гръмна обществен скандал, молбите бяха оттеглени, а изпълнителната власт заяви, че няма да се меси в работата на независимия съд.
За тези си очаквания Симеон каза: „А щом като всъщност не е чисто юридически (въпросът за собствеността – б.р.), защото юридическото си е било ясно още от поколенията на баща ми и на цар Фердинанд, мисля, че има начин, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или въобще, както се прави в други цивилизовани държави.
С много лица, които отговарят по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това положение наистина не само не е коректно, но не е редно и в крайна сметка трябва да се стигне до някакво решение. Последното беше: „Ами, да изчакаме да мине председателството”. Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за успешното председателство, но след това можеше да се започне нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и нормален начин. Но това не се е случило досега“.
Нерешено на първа инстанция дотук е само делото за 16 500 дка рилски гори, връщани на Симеон от поземлената комисия в Самоков при управлението му. На две инстанции държавата спечели спора за „Царска Бистрица“, чака се дали ВКС ще го допусне до касация. По повечето от делата държавата е представлявана от кантората на Ирен Савова.