DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Мюсюлманското изповедание“ срещу решението на Общински съвет – Стара Загора за преименуване на местностни, носещи турско-арабски имена, на територията на общината.
До произнасянето на ВАС се стигна след като Административен съд – Стара Загора прие, че решението на Общинския съвет да се преименуват местности, не е административен акт и не подлежи на съдебен контрол. След последната дума на съда в сила остава решението (определението) от Административния съд в Стара Загора и не подлежи на обжалване.
Приетите нови 868 имена на местности на територията на община Стара Загора ще бъдат изпратени в Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и в Областна дирекция „Земеделие“, съобщава БТА, като се позовава на пресцентъра на общината.
През май месец т. г. Общинският съвет в Стара Загора смени турско-арабските имена на 838 местности. Решението бе прието с 39 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“. Против бяха единствено съветниците от ДПС, а Главното мюфтийство обяви преименуването за своеобразен „Възродителен процес“.
От списъка, публикуван на страницата на общината се видя, че местности, в които има думи като „баир“, „бунар“, „кория“, са сменени с „рид“, „кладенец“ и „горичка“.
От списъка, публикуван на страницата на общината се видя, че местности, в които има думи като „баир“, „бунар“, „кория“, са сменени с „рид“, „кладенец“ и „горичка“.
Местността Чаплака бе променана на Голото, Халваджи бунар – Халваджийски кладенец, Калпазан баир – Ялов рид, Бейска кория – Чорбаджийска гора, Ахмед баир – Антонов рид и др.
Специална комисия на общината по преименуването бе открила множество неразбираеми за съвременниците наименования, част от тях се оказали смесица от турско-арабски и стари български думи. Сред тях е например словосъчетанието „съборената кюприя“, което в буквален превод означава „събореният мост“.
При промяната на имената е използвана експертизата на дългогодишни университетски специалисти османисти.
По сходен начин е било процедирано през 30-те години на миналия ХХ в, когато са сменени старите турско-арабски имена на стотици селища с български. Справка показва, че само от август до декември 1934 г. с девет заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и народното здраве Петър Мидилев са променени имената на 1875 населени места, сред които и на 14 града От тогава датират наименованията на Смолян, Асеновград, Несебър, Златоград, Девин и др. Подготовката за този процес обаче датира още от 1925 г. при управлението на Народния сговор с премиер проф. Александър Цанков. През 1906 г. пък само в сегашната Старозагорска област са променени имената на 347 села.
