DeFakto.bg DeFakto.bg
След като бизнесът се обяви против квотите за работа на хора с увреждания, по-високия осигурителен доход за пенсии, а по рано (безуспешно) срещу допълнителното възнаграждение за натрупан стаж (класове), сега настоява за промени в Кодекса на труда, които да изключат от платения годишен отпуск периодите на „отсъствията от работа по непредвидими причини като настъпването на майчинство или болест“.
Подобна позиция беше очаквана, след решението на Съда на ЕС, в което по румънски казус бе прието, че отпускът за отглеждане на малко дете (родителски отпуск) до 2- годишна възраст не се зачита за стаж на редовен платен годишен отпуск, тъй като за това време не се полага труд по индивидуалния договор.
„Решение на Съда на ЕС по дело C-12/17 Tribunalul Botoşani и Ministerul Justiţiei/Maria Dicu, съгласно което периодът на родителски отпуск не може да се приравни на период на действително полагане на труд, отново ни дава основание да поставим за решение въпросът с натрупване на платен годишен отпуск, за период, в който работникът или служителя ползва друг отпуск, по причини, които не са непредвидими и независещи от волята на служителя, каквито безспорно са отпускът при настъпване на временна неработоспособност и отпускът при бременност и раждане“, пишат работодателите в писмо до вицепремиера Валери Симеонов и министъра на труда Бисер Петков.
Изрично в съдебното решение на Съда обаче бе направено разграничение, че мотивите за родителския отпуск, не се отнасят за случаите на временна нетрудоспособност – болест, отпуск по бременност и раждане, които също са състояние на временна нетрудоспособност, и др.
От Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обаче надскачат съдебното решение и настояват в платения годишен отпуск да не се включват и периодите, в които „работникът отсъства по непредвидими и независещи от волята му причини, каквито безспорно са отпускът при настъпване на временна неработоспособност (например болест) и отпускът при бременност и раждане„. В момента времето на нетрудоспособност се зачита за стаж включително и за годишен отпуск. Мотивите на работотодателите са, че в такива периоди “ работникът всъщност получава обезщетение от държавното обществено осигуряване, а не трудово възнаграждение, тъй като не полага труд“.
Според АОБР, няма никаква причина този период да се взема предвид при изчисляването на размера на полагаемия се платен годишен отпуск, който има съвсем друго предназначение, а именно – възстановяване на работника и служителя от положения при работодател труд.
Работодателите настояват още в такива случаи отсъствията да не се вземат предвид и при изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Тук от асоциацията визират главно родителския отпуск и всички текстове за отглеждане на дете до 8-годишна възраст.
АОБР смята, че така ще се отстрани едно законодателно решение, което неоправдано прехвърля „финансова тежест върху работодателите“.
