Притесненията са заради поправка в друг закон – НПК, да не въведе „задължителен арест“
Критики от Върховния касационен съд и от прокуратурата получи проектът на правителството за промени в Наказателния кодекс (НК) при гледането му от правната комисия за първо четене. Конкретните забележки обаче бяха не за НК, а за предлаганите чрез него поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Както Де факто писа, проектът за НК, мотивиран основно с въвеждане на евродирективи, вкарва включително изричен квалифициран състав за „кражба“ на моторно превозно средство, с „намерение“ за противозаконно своене – нещо, за което отколе настоява премиерът Бойко Борисов. В същото време и далеч по-отколе случаите на задигате на чужд автомобил са уредени в текстовете за противозаконно отнемане, като разликата е в целта на престъплението.
Практиците днес не повдигнаха този въпрос, а неофициално заявиха, че съдът отново ще преценява коя от законовите хипотези е налице, още повече, че умисълът за „своене“ изрично трябва да се доказва.
Критиките бяха за друго – за новия текст на чл. 63, ал. 9 от НПК (чрез преходни разпоредби в НК). А притесненията – очевидно – бяха да не се стигне до „задължителен арест“ за определен срок.
Промяната гласи:
„(9) Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано, уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа.“
Поправката е в контекста на други изменения, позволяващи на задържания обвиняем да поиска да бъде уведомено което и да е посочено от него лице, а не само преки роднини или съпруг, както беше досега. Въпреки това забраната това да става в рамките на 48 часа при определени условия, предвид и предни опити за вкарването й в НПК, имаше публичен отзвук и притеснения. Една забележка – тук не става дума за контактите с адвокат, те не са ограничени.
Лада Паунова от ВКС днес принципно възрази срещу законодателната техника нормативен акт от висок ранг като НПК да се променя с допълнителни разпоредби в друг закон. Напомни също, че за последните 2 години НПК вече е претърпял поне 5 поправки, а след последното решение на Конституционния съд вероятно ще се наложат и нови изменения в бърз порядък.
После се спря на конкретната забрана на задържания да уведоми близки или когото си поиска за ареста си за срок от 48 часа. „Как се преценява този конкретен срок и то на базата на изискванията на евродирективата за пропорционалност в ограничаването на права?“, попита върховният съдия.
Димитър Лазаров (ГЕРБ) също изрази недоумения към конкретния текст, използваните в него термини и съзвучието им с евродирективата.
„Тази норма трябва да бъде редактирана, за да се постигне целта на директивата – сегашният запис може да доведе до противоречия в практиката“, подкрепи го Лада Паунова.
Зам.главният прокурор Мария Шишкова заяви пред комисията, че това е и една от писмените забележки, отправени от прокуратурата заради разнобой с други текстове на НПК, уреждащи кога се налага предварително задържане, с каква цел и кой е органът, който постановява мярката „задържане под стража“ – съдът. „Спрели сме се и на примери, които при този запис едва ли не довежда до прочит, че лицето трябва да бъде задържано за 48 часа, вместо веднага да бъде изправено пред съд, който е компетентен да налага тази мярка за неотклонение“, каза тя. Но бе категорична – очевидно това не е била целта на проекта.
Ако се прецени, че използваните изрази са неточни, ще предложим други, реагира представител на Министерството на правосъдието.
Проектът на Цветан Цветанов и група от ГЕРБ за криминализиране на незаконното прпоизводство на цигари бе приет без обструкции за първо четене.