DeFakto.bg DeFakto.bg
Изборът бе между самия ВСС и неговия представляващ, решението се отложи
Кой във ВСС може да упълномощава представители? Изглеждащият безспорен досега въпрос – неочаквано – доведе до дълъг дебат в съдебния съвет днес, а позициите се оказаха непримирими.
Спорът избухна в края на днешния дневен ред, по конкретен повод – внесено предложение новият шеф на правната дирекция Николай Найденов да бъде упълномощен като процесуален представител на ВСС. То бе внесено от правната комисия с председател Цветинка Пашкунова.
И се започна, като теми преливаха от една в друга.
Дебатът тръгна от изявление на шефа на Върховния административен съд Георги Чолаков, че не съветът, а единствено неговият представляващ (в момента това е Боян Магдалинчев) има властта да упълномощава представители на ВСС.
Атанаска Дишева тутакси се възпротиви – това не е вярно, правомощието е и винаги е било на пленума на ВСС. По този повод обаче Дишева повдигна друг любопитен въпрос, свързан с конкретни действия на представители на ВСС по конкретно дело във Върховния административен съд. Ставаше дума за делото, заведено от съдията от СГС Карамфила Тодорова срещу текст от наредбата за конкурсите, предвиждащ възможността на назначения по „стари“ конкурси (чл. 193, ал.6 от Закона за съдебната власт) да важи и за заварените случаи преди юли 2016 г., когато влиза в сила законовата поправка. На първа инстанция във ВАС Тодорова губи делото, но на втора инстанция нещата се закучват – първо с гласовете на трима от петчленния състав нормата в ЗСВ е атакувана пред Конституционния съд, а делото във ВАС – спряно. След произнасянето на КС, отхвърлил искането за противоконституционност, обаче представителят на ВСС е поискал отвод на тримата съдии и го е получил. Така делото отново се отлага, за формиране на нов състав. „Никой не е упълномощил представителя на ВСС да иска отвод на трима съдии“, категорична бе Дишева. Поиска ясно да се очертава „обемът на процесуалното представителството и дължимите процесуални действия“ и заяви: „Ако се съгласим, че той има лична преценка дали да прави отвод на съдебен състав, даваме много лош пример, процесуалното представителство следва да се осъществява добросъвестно!“
Главният прокурор Сотир Цацаров прикани „да търсим прагматичния ефект“ и поиска да се прецизират конкретните правомощия на директора на правната дирекция, понеже били формулирани доста широко и излизало, че той може да представлява ВСС дори и пред министър-председателя. Иначе, според Цацаров, няма пречка пленумът на ВСС да упълномощава (както, впрочем, е било винаги досега). Главният прокурор обаче настоя за отлагане.
Георги Чолаков се обяви против отлагането.
Драгомир Кояджиков каза, че аргументите на Чолаков са „най-смислените и отговарящи на закона“.
Самият представляващ Боян Магдалинчев констатира, че кой е представляващият е без значение, но законът е определил неговите правомощия. Сиреч – че именно той е с властта на упълномощаването.
Дишева опонира, посочвайки, че страна в административното производство е издателят на оспорвания административен акт (в случая ВСС или някоя от колегиите му) и именно страната упълномощава представителите си.
С 11 на 8 гласа вземането на решение бе отложено.
