„Нямам предложение от президента Румен Радев да съм неговата номинация за конституционен съдия, а дори и да се появи, вероятно няма да приема“. Това заяви проф.Огнян Герджиков пред бТВ. Мотивът му: „Много съм активен, занимавам се с ред дейности, което не бих могъл да правя в КС“.
Известният юрист и бивш служебен премиер, назначен от президента Радев, бе сред имената, спрягани като евентуален избор на държавния глава при тазгодишните назначения в Конституционния съд (КС). До ноември президентът трябва да назначи един нов съдия, един да избере парламентът, двама – Общото събрание на двете върховни съдилища. Дотук избор е направило само Народното събрание, което изпраща в КС съдията Красимир Влахов. Магистратите от ВКС и ВАС могат да номинират кандидати до 24 октомври, общото изборно събрание е на 26 октомври. Очаква се и президентът да посочи избраника си. Клетвата на новите четирима в КС е на 13 ноември.
Проф.Герджиков днес бе питан и по темата „царски имоти“. И, за разлика от мнозина други бивши депутати от НСДВ, бе категоричен по един от основните въпроси в спора между Симеон и държавата. А именно – дворци и гори не могат и никога не е можело да се връщат на базата на решението на КС от 1998 г., с което е обявен за протиконституционен еднократният закон за конфискация на имотите на бившите царе от 1947 г. „Това решение на Конституционния съд има действие занапред, то няма ефекта да върне имотите, последиците трябва да се уредят от органа, издал акта – Народното събрание“, обяви проф.Герджиков. Именно това – че решението на КС няма реституционен ефект, неизменно твърдят защитниците на държавата в т.нар. „царски“ дела. А позовавайки се точно на решението на КС областен управител, кмет и поземлена комисия са връщали на Сакскобургготски „Врана“, „Царска Бистрица“, „Ситняково“, „Саръгьол“ и 16 500 дка рилски гори, основно при управлението на кабинета „Сакскобургготски“. Другият същностен и безпротиворечиво признат дотук аргумент от съда е, че нотариалните актове за дворци и гори са на името на Интендантството, което е държавна служба.
А че най-доброто решение би било приемането на закон за „царската“ реституция, който да уреди кое е държавното и кое – личното на бившите монарси, не спори никой. Но такъв няма и през 2011 г. държавата заведе дела за собствеността си. А неотдавна самият Симеон Сакскобургготски обяви, че той лично се е противял на подобен закон.
Днес проф.Огнян Герджиков разказа по този повод: „Когато НДСВ дойде на власт ние, юристите, казахме на царя, че е вероятно да има проблеми, свързани с имотите и затова трябва да се приеме закон. Той каза: „Аз докато съм в управлението, дума да не става!“, което му прави чест. До 2009 г. НСДВ беше в управлението, но следващото НС вместо да издаде реституционния закон за тези царски имоти, взе решение за мораториум върху имотите от края на 2009 г. та досега. Мораториумът много сериозно засяга правото на собственост, което е много лош знак навън“. И предположи, че Симеон ще спечели заведеното по този повод дело в Евросъда в Страсбург.
През лятото Евросъдът допусна до разглеждане жалбите за мораториума, „Ситняково“ и Саръгьол“ (двата имота, окончателно спечелени от държавата в съда), но категорично отказа да се занимава със същността на съдебните решения за собствеността. За отмяна на мораториума (който забранява разпореждането, не ползването на имотите!) отдавна настояваха и защитниците на държавата – сегашните (кантората на Ирен Савова) и предишните (покойният проф.Владимир Петров и Любомир Денев). Какво ще реши Страсбург предстои да видим.
Любопитен детайл от казаното от проф.Огнян Герджиков днес бе, че през септември той е бил в Министерския съвет „в опит да говори за царските имоти“. Запази в тайна с кого точно се е срещнал, но този път до разговори и договаряне очевидно не се е стигнало. „Имаше притеснения, че няма да е популярен акт, че ще последва силен отзвук в обществото“, каза Герджиков.