DeFakto.bg DeFakto.bg
Предлаганите промени в НК не са за преследване на журналисти, а срещу произвола над работата на съдията, категорични са кадровици
С 8 срещу 6 гласа съдийската колегия на ВСС гласува „Стандарти за независимостта на съдебната власт“. И, въпреки обструкции сред самите кадровици, не се отказа от предложението си най-злостните, злонамерени, умишлени атаки срещу магистрати да бъдат инкринирани като престъпление срещу правосъдието.
Стандартите (вече публикувани на страницата на ВСС) бяха внесени за обсъждане от представляващия Боян Магдалинчев и председателя на правната комисия Цветинка Пашкунова. В изработването им са участвали също Вероника Имова, Атанаска Дишева, Красимир Шекерджиев.
Документът – с общ обем от 42 страници, очертава независимостта и нейните гаранции в Конституцията и националното законодателство, с подробно спиране на обективната и субективната независимост. Детайлно описва рисковете за независимостта и критериите, по които се счита, че авторитетът и независимостта на магистратите са накърнени – от законодателната и изпълнителната власт и от медиите. Дава препоръки за укрепване на независимостта и повишаване на авторитета.
В документа се отчитат като опасни и рискови атаките към съдебната власт от останалите две – изпълнителната и законодателната, липсата на ясно декларирана държавна политика по отношение на съдебната власт и нейното реформиране.
Духовете възбудиха дадените препоръки за законодателни промени. Затова ги напомняме:
Да се инкриминират в НК намесата в работата на съдебната власт като атаките и заплахите, неправомерното влияние или сплашването на съдия или прокурор, във връзка с изпълнението на служебните задължения, което да се определи като престъпление срещу правосъдието.
Да се разширят законодателно мерките за защита от държавата на семействата на застрашените магистрати, когато личната им безопасност е застрашена във връзка със службата – чрез заплахи или актове на насилие.
Да се мисли за промени в Закона за съдебната власт, предвиждащи съдиите или прокурорите, считащи, че тяхната независимост или професионална репутация са засегнати, да сезират съответната колегия на ВСС, която във всеки конкретен случай да може да изисква проверка на факти чрез уведомяване на Инспектората на ВСС, да публикува резултатите от разследването и да поиска от съответните органи да започнат съдебно производство или да предприемат други мерки съгласно закона.
Както и да се създадат нормативни гаранции за обективно медийно отразяване на дейността на съда при зачитане презумпцията за невиновност и принципите на вземане на решение по вътрешно убеждение и неотменимост на влезлите в сила съдебни актове.
На нож бе срещнато най-вече предложението за НК, схванато като заплаха за затвор на журналисти. Всъщност внимателният прочит сочи друго – под ударите на закона (ако изобщо се стигне до подобна промяна в Наказателния кодекс) ще са най-вече факторите от властта, които от своите позиции си позволяват с публични хули, заплахи, оценки да натискат независимия съд. Нещо повече – подобни „герои“ неведнъж и дваж поименно влизаха и в осъдителни решения на Евросъда по правата на човека в Страсбург.
Хайде без това, а?
Днес представляващият ВСС Боян Магдалинчев обаче предложи конкретната част за НК да отпадне от документа. „Сутринта видях реакцията на медиите, чувствителността им за евентуална законодателни промени, включително инкриминирането на атаките, неправомерното влияние и намесата в работата на съдия и прокурор. Може би да видим дали точно това да остане, резервиран съм към инкриминирането“, заяви Магдалинчев.
По-разумно предложение – приемането на стратегическия документ да се отложи за около месец, през който да бъде подложен и на обществено обсъждане, даде Севдалин Мавров. Но с 8 на 6 гласа отлагането не се прие.
А Боян Новански настоя частта за НК изобщо да отпадне, понеже както били тръгнали, кадровиците щели да стигнат и до адвокатите, и до шофьорите (как точно, не се разбра). „И в момента по граждански и наказателен ред има способи за защита, няма нужда от специализирани състави“, заключи Новански.
Дължим го на обществото и на колегите
Вероника Имова защити стандартите. „Дължахме такъв документ на обществото и колегите си, да разкрием нашата визия за независимост и да предложим начините за нейната защита. НО независимостта и авторитетът не са даденост, те трябва да се извоюват, обществото да ги припознае. Съдебната власт дължи много на обществото. В никакъв случай обаче не слагаме чадър или защитна бариера на недосегаемост над работата на съдебната власт или на съдиите, напротив. Но и обществото дължи уважение и даване на възможност на съдиите, прокурорите, следователите да действат без натиск, без внушаване на предварително недоверие и априори отричане“.
Даниела Марчева изтъкна: препоръките са общи, право и избор на законодателя е какво и дали да направи. „Но е важно да има възможност неправомерната намеса в работата на съдебната власт да бъде инкриминирана, това е форма на генерална превенция“, категорична бе тя.
„Да, в НК и сега има способи за защита срещу обиди и клевети, но те с гавата „Престъпления срещу личността“. Идеята беше посягането на независимостта на работата на съда, оттам и на съдията като такъв да е престъпление срещу правосъдието, защото подобни кампании рушат доверие, авторитет, посягат на независимост. Става дума за умишлени действия, целящи неправомерно влияние върху съда. Да няма произвол по отношение на работата на съдията и да може той спокойно да осъществява функциите си. Никой не говори за журналисти“, заключи Цветинка Пашкунова.
