Оценка: Кристиан Таков е талантлив изследовател на правото, обаятелен университетски предподавател с проникновен ум

Defakto.bg

Проф. Васил Мръчков е автор на предговора на сборника  „Гражданско право. Правни научни изследвания“, посветен на научната дейност на доц. Кристиан Таков.  Негови са и оценките в заглавието.   „Пишеше на точен, изискан и елегантен юридически език с  картезиански подредено изложение“, ‘четем в предговора, който проследява един живот,  посветен на гражданското право във всичките му форми –  гражданско, облигационно, семейно, наследствено, търговско и банково.  Правото беше неговата страст, казва професорът, а като щрих , че широкостроените хора, имат отлично чувство за хумор, напомня един от любимите анекдоти на Крситиан Таков, –   онзи за   Йохан Себастиан Бах,  когото питали каква е тайната на виртуозното му свирене, а той отговорил: „Много лесно. Само трябва да се натисне точният клавиш в точното време” (Въведение към първото издание на Закона за задълженията и договорите, С.: Сиби, 1999, с. ХІ).

В предговора си проф. Мръчков казва,  че:  „Предлаганата книга не е от рода на академичните Liber Amicorum, Mélanges, или  юбилейни сборници, издавани по случай кръгли годишнини или в памет на отишли си от живота университетски преподаватели  от техни колеги и приятели, а авторска книга, посветена на правото – така, както той го виждаше, обичаше, разбираше и желаеше да бъде, като тържество на разума и справедливостта, включително и когато с болка го критикуваше за растящите му несъвършенства.  Вярвам, че книгата ще се чете от днешните и утрешните поколения, защото е част от живота и истината за него“.

Когато един ерудит пише за друг ерудит – винаги е празник за ума и душата.

 

І. Оригинално и с богато тематично разнообразие научно дело

 

На 11 юли 2017 г. след мъчително боледуване доцент д-р Кристиан Таков загуби битката за живот, преди да е навършил 52 години. Беше човек на духа – на мисълта, на словото и на правото. Отстояваше ги  публично. Неговата сила беше в правото. Издаденият сборник от изд ателство „Сиби” и следващите редове за представянето му, които са пред вас, имат предвид тази част от неговия разностранен  и забързан живот.

На поклонението в столичната църква „Свети Седмочисленици” в студения и дъждовен неделен ден  на 16 юли 2017 г. се изви дълга опашка от хиляди граждани, от различни поколения и социални слоеве, които не го познаваха лично. Но бяха чели и слушали неговите изявления. И без нарочна организация бяха се стекли спонтанно, да му се поклонят. Беше си отишъл един млад и способен човек, покосен от коварна болест.

Остава споменът за него. За по-малко от 25 години (1992 – 2017), като  асистент и доцент по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на  Софийския университет „Св. Климент Охридски” и в Юридическия факултет на  Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” той създаде оригинално и разнообразно по своето тематично съдържание правно научно наследство, наред с пряката му преподавателска дейност, участие в Надзорния съвет на  Агенцията по приватизация и следприватизационен надзор, член на консултативни съвети, арбитър от 1994 г. и председател  в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (2014 – 2017) и др. То обхваща две големи монографии – Банковата гаранция, С.: изд. Сиби, 1998, 356 с., Доброволното представителство, С.: изд. Сиби, 543 с., претърпяла две издания – 2006 и 2008 г., дидактично  университетско издание „Как се решава частноправен казус”, С.: изд. Сиби, 280 с., с две издания: 2007 и 2008 г., подбрана библиография по частно право (учебно помагало), С.: изд. Сиби, 2006, 136 с., преводи на правни източници, научна и учебна литература от немски и английски и др. Към тях трябва да се прибавят и около 35 студии и статии, част от които са  публикувани само на английски и немски език във водещи европейски списания – Zeitschrift für Europäisches Vertragsrecht, Yearbook Tort and Insurance Law, European Tort Law, в издателствата Nomos, Sellier и др.

Доцент Таков влезе в университетските юридически среди и в правната наука през 1992 г. – в интересно време на надежди и очаквания. То съвпада с   началото на прехода след приемането на новата Конституция, измененията в Закона за собствеността, приемането на част първа и втора от Търговския закон (м. юни 1991 г.), на първия Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (от 1992 г., отм.), първите изменения на Закона за задълженията и договорите (м. февруари 1993 г.) и др. Той ги възприе с дълбокото убеждение за тяхната необходимост и ги подкрепи с първите си научни публикации, като полезни за предстоящите други дълбоки промени в обществото и законодателството. За това свидетелстват и неговите първи научни публикации в правния печат: Анализ на измененията в Закона за задълженията и договорите; Методика за извършване на правен анализ на предприятия, подлежащи на приватизация; Някои проблеми на тълкуването на чл. 132 от Закона за задълженията и договорите (алтернативни задължения); Въпроси във връзка с противоречията между института на съпружеската имуществена общност и духа на законодателството след 1989 г.; Методика за извършване на правен анализ на предприятия, подлежащи на приватизация, и др. [1]

ІІ. Живот, посветен на гражданското право   

Доцент Кристиан Таков избира за свое научно поприще гражданското  право. След промените от края на 80-те години на миналия век и категорично възприетия европейски път на развитие на страната, цялата ни правна система е и продължава да бъде в процес на дълбоки промени. С особена сила това се отнася за гражданското право поради неговия широк предмет на регулиране по основни въпроси на обществените отношения. От него се обособиха и обогатиха цели нови правни отрасли или подотрасли: обща част на гражданското право, облигационно право, търговско и дружествено право, застрахователно  право, конкурентно право, банково право и др. По вътрешната си нагласа на правно мислене и научни интереси той имаше поглед върху цялото гражданско право и към правните отрасли, с които то е тясно свързано (като например семейното право). Носеше  в своя духовен свят любопитството към правото и знанието, което не му позволи да се изолира в една област на гражданското право, а го тласкаше към други негови дялове от света на правото.

Макар и различни по съдържанието си, заради различния им отраслов характер, въпросите, които привличаха неговото внимание, имат една обща черта: всички те са нови за българското гражданско право, породени от промените в обществените условия в страната от края на 1989 година. И това е характерно за цялото научно дело на автора: той има верен  усет за новото и актуалното в действащото право, което поставя и най-много и интересни  теоретични  въпроси и въпроси на практиката по неговото прилагане.

Гражданско право – обща част

             Общата част на гражданското право привлича трайно неговото внимание. На нея са посветени около десетина статии, с които заявява присъствието си в гражданскоправната наука. Най-общо те може тематично да бъдат обособени в две групи.

Първата група включва най-общите въпроси на уредбата на задълженията и договорите. Тя обхваща кодификацията на гражданското законодателство, гражданскоправни аспекти на корупцията, измененията на Закона за задълженията и договорите от м. февруари 1993 година. Той  споделя основната насока на тези изменения: отмяната на началните текстове на ЗЗД от 1950 г., които идеологизираха уредбата на гражданските правоотношения (за социалистическата добросъвестност, правилата на социалистическото общежитие и др. под.) и утвърждаваха централизираната планова система на договорите, пречат на гражданския оборот и на пазарните отношения (чл. 1 – 7 ЗЗД). Но и обосновано критикува някои неуместни разрешения, които носталгично, но буквално и механично възпроизвеждат и пренасят несполучливи разрешения от Закона за задълженията и договорите от 1892 г. в действащия Закон за задълженията и договорите от 1950 г., без да държат сметка за епохата, която разделя развитието на правото през ХІХ и ХХ век, като например определението на договора по чл. 8, ал. 1 ЗЗД като съглашение и за „унищожаване” на правната връзка между страните, на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, че договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и други подобни. Към тази група трябва да бъде отнесена и статията (в съавторство с проф. Петко Попов) за нов Граждански кодекс от м. септември 1999 г. Като се оценяват положително усилията на проекта за кодифициране на гражданското законодателство, по-пълната уредба на вещното право в него и др. под., на критика се подлагат неговите концептуални слабости и непълноти в уредбата на новите и модерни въпроси, които възникват в развитието на обществото и гражданския оборот след промените от края на 1989 г., като уредбата на електронния подпис, дебитните и кредитни карти, договора за услуги, уредбата на международното частно право и др. В статията се поставя и принципният въпрос: изобщо за необходимостта от Граждански кодекс по подобие на големите граждански кодификации от ХІХ век – френския Граждански кодекс от 1804 г., италианския Граждански кодекс от 1865 г., Германския граждански законник от 1896 г. и др. под., като се имат предвид изключителната динамика в развитието на днешните обществени отношения, сближаването на българското с европейското гражданско право на Европейския съюз и т.н. В заключение в статията се посочва, че проблемите на българското гражданско законодателство „не идват от липсата на Граждански кодекс, а от некадърността при неговото прилагане и от създаването на такова технически лошо законодателство, каквото България не е имала досега…” (с. 3–4 от статията). Тези оценки за качеството на законодателството, направени преди 25 години, са актуални и днес, сякаш са изказани през 2018 година.

В тази група трябва изрично да се включи и неговото изследване от личния му архив, озаглавено „Увод. Правно значимо поведение”, в обем на 26 страници, част от замислената от него книга, в която по собственото му признание възнамерява да разгледа „от птичи поглед” множество видове  съзнателни и затова подлежащи на правна регулация поведения”. Обещава на читателя „дълго пътуване, което, за да не стане изтощително, трябва да е повърхностно” (курсивът е негов). Началото на обещаното „дълго пътуване” обхваща кратко изложение върху „извъндоговорните поведения” – генералния деликт по чл. 45 ЗЗД и специалните случаи на деликтна отговорност – от вещи, животни,  непълнолетни и неспособни, на възложителя на работа, отговорността на държавата и общините, другите  източници на облигационни задължения – договорите, воденето на чужда работа без възлагане, неоснователното обогатяване и др. Българският читател може само дълбоко да съжалява, че е пропуснал шанса да бъде воден и придружаван от автора в обещаното дълго пътуване, понеже съчинението е само започнато, но уви, не е продължено и довършено…

Втората група от публикации включва статии по важни правни въпроси на задълженията и договорите и на основни институти на общата част на гражданското право. Това са неговите статии: „Някои проблеми при тълкуването на чл. 132, ал. 2 ЗЗД  (за  алтернативни задължения)“; „Абстрактните сделки в светлината на понятията абстрактност и каузалност“; „Персоналната симулация – видове, хипотези, сравнения с други правни конструкции“; „Необходимо съдържание на пълномощното за разпоредителни действия“; „Към понятието „периодични плащания” и др. Характерното за тези статии, въпреки тематичното им различие, е търсеното на общия правен смисъл и значение на давността като общ институт на  цялото право и вникване в техния разум и  философскоправен смисъл; за абстрактността и каузалитета; за  симулацията и др.). Изрично заслужава да се отбележи статията върху давността, с уредбата на която „правото държи сметка за затъмняващата сила на времето.” Оригиналното в тази статия е, че авторът изгражда общо правно понятие за давността, въз основа на което са разгледани и нейните два вида: придобивната давност във вещното право и погасителната  давност в общата част на облигационнотго право. Той насочва своя поглед върху  философските въпроси и целите на давността: придава нормативна сила на фактическото; определя я като специфично наказание за бездействащия и дезинтересиран кредитор; подчертава, че правата се дават за защита на интерес, а при давността явно  няма интерес поради бездействието; поколението не трябва да отговаря за греховете на предшествениците и най-сетне – обявява се против допускане на злоупотреба с право чрез прекомерно късното предявяване на претенцията и разглежда давността като фактор за стабилност на оборота и спокойствие и др. В тази част от неговите изследвания се откроява неговото фундаментално изследване – монографията му „Доброволно представителство“ (С.: „Сиби“, 2006, 2008 г.). Тя включва възникването на представителството чрез класическия способ на упълномощаването, преупълномощаването, пределите на доброволното представителство, упражняването на представителната власт и нейното прекратяване. В българската правна литература  представителството е изследвано от две големи имена в правото – от проф. Венелин Ганев (в периода между двете световни войни) и от проф. Александър Кожухаров през 60-те години на миналия век. Монографията на доц. Таков е тяхно достойно продължение в началото на ХХІ век.

 

Облигационно право

 

Облигационното право изглежда е най-предпочитаната от доц. Таков област на гражданското право. За това може да се съди по броя на публикациите, които му  е посветил (около 20). Неговите изследвания се отнасят до различни дялове на облигационното право – договорно и деликтно право, общо учение за облигационното отношение, особени видове облигационни – договорни и извъндоговорни отношения, и т.н.

Ако се следва системата на облигационното договорно право, представянето би могло да  започне с предварителния договор по чл. 19 ЗЗД. Макар и представата за него да е свързана предимно с прехвърляне на недвижими имоти и вещни права, той може да се сключва и за други видове облигационни договори. Авторът разглежда редица отделни случаи, в които предварителният договор не може да произведе ефект или неговото сключване е безсмислено: при реалните, безвъзмездните договори, договорите intuitu personae, за обезпечение и др. Все пак същинското приложно поле на предварителните договори са формалните договори с писмена форма за действителност – по-тежка от обикновената частна писмена форма, и не само за вещни права, а и за всякакви други договори, за които има формални изисквания, като например при прехвърляне на моторни превозни средства, на дружествени дялове от ООД и др. Авторът разграничава предварителните договори от други институти, с които често те се смесват – срочни и условни договори, предварителен договор за учредяване на търговски дружества, договор в полза на трето лице и др.

В областта на действията на задълженията неговото внимание е съсредоточено върху намаляване на неустойката, когато е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди (чл. 92, ал. 2 ЗЗД) с обстойно изложение на възможните ориентири за определяне на прекомерността й: дали неустойката надхвърля вредите, високият й общ размер, видът на неустойката и др.

Изследователският му усет към новото в правото го подтиква към правата на потребителя купувач при несъответствие или дефект на стоката. Повод за това е влизането в сила на 10 юни 2006 г. на новия Закон за защита на потребителя (ЗЗПотр). Този закон променя действащата до този момент уредба на защитата на потребителя по Закона за защита на потребителите и правилата за търговия от 1999 г., отменя го и внася съществени промени в уредбата на  покупко-продажбата. Новата уредба се отнася не само до потребителите, но и до търговците продавачи. Разрешенията в новата уредба са инспирирани от Д. 1999/44/ЕО относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки, както и от  Д. 1985/374/ЕИО  за уеднаквяване на правните и административните правила на държавите членки относно отговорността за дефектни продукти. Новата уредба се прилага при несъответствие или дефект на продадената стока. „Несъответствие” на стоката е налице, когато тя не съответства на уговореното между страните, не е годна за обичайната употреба на стоки от същия вид или не притежава обичайните качества и характеристики на стоки от същия вид. Тези „качества и характеристики” могат да произтичат от разумните очаквания на потребителя, според естеството на потребителската стока (чл. 106, т. 1-4 ЗЗПотр). „Дефектът” на стоката е налице, когато стоката не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба или от употребата й са породени вреди, изразяващи се в причиняване на смърт или телесно увреждане на потребителя лице или повреждане или увреждане на други вещи (чл. 131 – 132 с. з.).

Важно място в научните изследвания на доц. Таков в облигационното  заемат неговите 8 периодични обзора на деликтното право в Република България за 2005, 2007, 2009, 2010, 2011, 2012, 2014 и 2015 г. Те са публикувани на английски език в авторитетното издание Yearbook Tort and Insurance Law, European Tort Law. Част от тях – обзорите за 2009, 2010, 2011, 2012, 2014 и 2015 г., са написани в разделно  съавторство с д-р В. Токушев. В тези обзори се прави анализ на настъпилите законодателни промени в деликтното право за съответния период и критичен преглед на най-новата  съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС). По обясними причини тези обзори са малко известни на българския читател, защото поначало са адресирани към чуждестранната професионална читателска среда. А тяхното публикуване на английски език, като се има предвид неговото широко разпространение в днешно време, ги прави достъпни в цяла Европа и извън нея. Тяхната особена полезност се състои не само в това, че следят развитието на един основен и с широко приложение институт на облигационното право, познат и на законодателствата на много други държави в света, какъвто е деликтната отговорност (отговорността за непозволено увреждане), но и че  правят достояние на света постиженията българското гражданско право. А  България има какво да покаже на света и в специалната  област на деликтното право, и на съдебната практика по неговото прилагане. Той беше един от малцината български юристи, които достойно  правеха това. И акт на почит към неговата памет ще бъде, ако и след кончината му това научно дело бъде продължено от негови колеги.

Към посочените по-горе авторски публикации на доц. Таков в облигационното право трябва да се посочат примерно още няколко важни негови изследвания в тази област: „Методика за правен анализ при приватизация“; „Методика за извършване на правен анализ на предприятия, подлежащи на приватизация“; „Продажба на предприятие в производство по ликвидация“; „Влияние върху българското право на потребителя-купувач при несъответствие на стоката“; „Клирингова система“; „Периодични плащания“ и др.

Търговско право

             С присъщия си широк правен кръгозор на научни интереси доц. Таков съвсем естествено още в началото на своето научно развитие отправя поглед и към търговското право – към уредбата на приетите още през м. май 1991 г. от Седмото Велико народно събрание първи две части на Търговския закон (чл. 1–285), влезли в сила от 1 юли 1991 година. Като нов клон на правото, търговското право съвсем естествено привлече вниманието на широк кръг от юристи, особено от средите на младите колеги, между които беше и той. Само за пример ще посоча неговата статия „Характер на нормата на чл. 69, ал. 1, изр. 2 на Търговския закон”, посветена на правните действия на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество с ограничена отговорност до деня на вписването му в търговския регистър. Съгласно чл. 69, ал. 1, изр. 2 ТЗ „при извършване на сделките задължително се указва, че дружеството е в процес на учредяване.”

Поради това, че законовата уредба не установява изрично някаква определена форма, в която се извършва уведомлението, то и разглежданото уведомление може да се извършва както в устна, така и в писмена форма, включително и в текста на самия документ, в който се обективира  съответната сделка. Такава е и договорната практика в западните държави. Това създава по-голяма свобода и гъвкавост при осъществяване на подготовката за учредяване на съответното търговско дружество. И тъй като сключването на сделките е винаги съвкупност от разположени във времето последователно извършвани подготвителни действия, които се наслагват едно след друго и по които се водят преговори, докато се стигне до нейното окончателно сключване, то и уведомлението по чл. 69, ал. 1, изр. 2 ТЗ може да се извършва по всякакъв начин в рамките на този процес. Това отговаря и на изричното изискване на закона (чл.

69, ал. 1, изр. 2 ТЗ) уведомлението да се направи „при извършване на сделките”, в подготовката за тяхното окончателно сключване, в рамките на преговорите за тяхното окончателно сключване.

Извършването на уведомлението по чл. 69, ал. 1, изр. 2 ТЗ е съпътстващо задължение, но не е предпоставка за пораждане на правните последици на договора, сключен от името на учредяваното, но все още невъзникнало търговско дружество към момента, в който съответното правно действие се извършва. Най сетне, както изрично посочва и авторът, при воденето на търговски преговори неотменна част от полагането на грижата на добрия търговец е да провери с кого договаря и дали това лице има представителна власт. Тази проверка може да се извърши сигурно, като се прегледа търговският регистър или като се поиска от лицето, което твърди, че има представителна власт, да докаже това и др. Заключението на  автора е, че правилото на чл. 69, ал. 1, изр. 2 ТЗ не представлява conditio juris, в зависимост от което е поставено настъпването или ненастъпването на сключения без уведомление договор. Неизпълнението на задължението за уведомяване не води до нищожност на сключения договор за учредяване на дружеството.

В практиката възникват комплексни правни въпроси на търговското, семейното и наследственото право.Те ще бъдат посочени в следващата част.

Семейно и наследствено право

 

На пръв поглед може да изглежда странно, че една толкова лична и интимна сфера на човешките отношения, каквато е семейното и наследственото право, привлича вниманието и на гражданското право, което урежда поначало и предимно имуществените отношения и гражданския оборот  в обществото. И все пак връзката на семейното с гражданското право има вековни традиции и своето дълбоко основание и оправдание в житейските потребности, на които е призвано да служи правото. Достатъчно е само да си спомним, че между съпрузите има и важни чисто имуществени отношения, като например съпружеската имуществена общност (СИО), която съществува в българското право от 50 години насам (по първия Семеен кодекс от 1968 г.), нейното съществуване е потвърдено в Семейния кодекс от 1985 г., а  продължава да съществува и по действащия Семеен кодекс (СК) от 2009 г. (чл. 21 – 32). Що се отнася до връзката на наследственото право с гражданското право, тя е и конституционно закрепена в чл. 17, ал. 1 от действащата Конституция, която урежда в една и съща разпоредба основните права на гражданите – на собственост и на наследяване, което означава, че и според конституционния законодател между тях съществува тясна връзка и безспорна близост, и т.н.

 

Семейно право  

            Доцент Таков е посветил две публикации на съпружеската имуществената общност. Тематично това е едно общо изследване по един и същ правен  въпрос – СИО, разделено на две почти еднакви по обем части с оглед на неговото публикуване. Неговата първа част е посветена на въпросите на СИО – de lege lata, и анализира грижливо противоречията на действащия режим на СИО по СК от 1985 г. на духа на законодателството, което се създава след края на 1989 г., а неговата втора част е продължение на първата и разглежда имуществените обекти, изключени от СИО, и прави предложения de lege ferenda за изменения в заварената уредба на СК  и поставянето й в духа на обществените промени от края на 1989 година.

В първата част авторът критикува заварената уредба на СИО по Семейния кодекс от 1985 г. като несъответстваща на духа на новото законодателство след края на 1989 г., защото то предпочита прекомерната защита на съпружеската имуществена общност пред защитата на кредиторите взискатели, които са затруднени в удовлетворяването на техните вземания към единия от съпрузите длъжник, който най-често противопоставя твърдения, че вещта, към която е насочено принудителното изпълнение, е включена в обектите на съпружеска имуществена общност и вземането не може да бъде осъществено. На разположение на длъжника е поставян широк спектър от симулативни сделки, укриване на предбрачния  или безвъзмезден  произход на приходи, закупените с които вещи са изключени от вещите, обект на СИО, и т.н., а на кредиторите взискатели е предоставена само възможността да доказват в бавен, скъп и със съмнителна ефективност исков процес, в който е трудно да се оборват твърденията на съпруга длъжник, и т.н.

Във втората част на  статията се обосновава идеята за разширяване на кръга на имуществените обекти и необходимостта за изключване от нея на вземания от поръчителства, ипотеки, залози, реституционни претенции на бивши собственици, когато реституцията е в полза на единия от съпрузите в качеството му на бивш собственик. В тези случаи, според становището на автора, възстановената собственост ще се определя от това дали  одържавеното имущество е било, или не е било СИО към момента на отчуждаването й. Този правен извод той извлича и от § 4 ПЗР на § 4 СК от 1985 г. (отм.). Изобщо  в наследственоправния произход на по-широк кръг от вещи от съпружеската имуществена общност, поради упражняването на субективното потестативно  право на възстановяване на собствеността авторът вижда защитата на частната собственост на придобитото имущество преди сключването на брака от  съпруга длъжник, което изключва по дефиниция какъвто и да е принос на другия съпруг в придобиването на вещите, обекти  на СИО.

В заключение авторът обобщава, че завареният и продължаващ да действа режим на СИО е остарял и пречи за постигането на целите, които си е поставял, след началото на промените от края на 1989 година. Това налага промяна в режима на СИО. Според него най-подходящият с оглед на българските условия изход е в заместването на императивния характер на СИО с диспозитивни норми и изобщо нейното либерализиране. Последващите изменения в имуществените отношения между съпрузите, които бяха реализирани със Семейния кодекс от 2009 г. (чл. 18–43) потвърдиха правилността на основните идеи на доц. Таков  от 1994 година.

Наследствено право

            Въпросите на наследственото право при наследяването на дялове от ООД остава и ще продължи да бъде актуален, защото ООД от „първото поколение”, създадени в началото на 90-те години на миналия век, техните учредители и управители  си отиват от живота по силата на  неумолимите закони на природата и наследственото правоприемство неминуемо възниква на дневен ред като правен и житейски проблем.

Ако няма завещателни разпореждания от починалото физическо лице  съдружник  в ООД, които да изменят кръга на наследниците или на квотите им, дружествените дялове се наследяват от техните наследници съобразно правилата за наследяване по закон съгласно чл. 5 и сл. ЗН. Авторът изрично подчертава, че макар и изрично придобити по време на брака и въпреки презумирания съвместен принос на двамата съпрузи, наследените по този ред дружествени дялове не стават част от СИО. Тази особеност има важно значение в хипотезата, когато между наследниците на починалия съдружник има и преживял съпруг, което е нормална житейска хипотеза. Поради това, че чл. 27 СК от 1985 г. няма приложение относно дружествените дялове в ООД, намиращите се в наследствената маса дялове няма да се делят на две равни части – едната от които се предоставя на преживелия съпруг, а другата се наследява по общия ред, включително и от преживелия съпруг. В този случай е приложим чл. 9 ЗН.

Относно начина, по който дяловете преминават върху наследниците, авторът разграничава две основни хипотези: едната – когато в дружествения договор се съдържат изрични разпоредби по повод на наследяването на дяловете, и другата – когато няма такива разпоредби. Авторът анализира последиците от наследяването на дяловете и в двете хипотези.

Наследниците трябва да бъдат вписани като съдружници в търговския регистър на мястото на починалия съдружник. Но това вписване има ефект за известяване на третите добросъвестни лица, т.е. само декларативен характер, тъй като законът не предвижда вписването в търговския регистър като предпоставка за прехвърлянето на членственото правоотношение, а предвижда само вписването да бъде извършено и нищо повече. Общият извод е: вписването на факта на наследяването не е предпоставка, за да могат  наследниците на дружествените дялове на  съдружника техен наследодател да упражняват правата по тях. Наследниците могат на общо основание да участват в общото събрание и да упражняват валидно и пълноценно правата си като съдружници.

 

Банково право       

 

Доцент Таков „навлиза”  в банковото право чрез търговското облигационно право – чрез  банковите сделки по гл. ХХІХ от Търговския закон и по-специално чрез една основна търговска сделка – банковата гаранция. Тя получи изрична законова уредба в част трета от Търговския закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1996 г.) в чл. 442 ТЗ, който  гласи: „С банковата гаранция банката  писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея”. Това е и единствената й законова уредба.

На банковата гаранция в началото авторът посвещава две статии: „Понятие  за банковите гаранции според структурата им“ (1996 г.) и „Уредбата на банковите гаранции в действащото българско право“ (1998 г.), като след това ги  включва в монографията си  „Банковата гаранция” (1998 г.) – дисертационен труд за получаване на образователната и научна  степен „доктор по право”. Монографията „Банковата гаранция“ е първото по

рода си и единствено досега в правната ни книжнина съчинение, посветено на банковата гаранция,  с внушителния обем за докторантска дисертация – от 290 стр., и солидно научно изследване с богати приложения от образци на различни видове банкови гаранции, правила и Законопроект-модел за гаранциите на UNCITRAL.

В монографията, както сам авторът подчертава в предговора й, се съдържа възможно най-пълното осветляване на правоотношенията, образуващи в своята цялост феномена банкова гаранция като сложна правна сделка. Научното вникване в лаконичната разпоредба на чл. 442 ТЗ води автора до обобщението, че по своята същност банковата гаранция обхваща поне три правоотношения: между наредителя и банката гарант; между банката гарант и бенефициера; и между наредителя и бенефициера. Уредената в чл. 442 ТЗ банкова гаранция се свежда само до правоотношението банка гарант-бенефициер (гаранционно правоотношение). Но нейната икономическа същност и разбиране, както и правните й последици, може да бъдат най-добре разбрани, като се изследват и останалите две правоотношения от същността на банковата гаранция, които в монографията са изследвани и обозначени съответно като „отношение на покрие” и „валутно отношение”, защото са необходими за пълното изясняване, за типичното и нетипично развитие и погасяване на гаранционното правоотношение, което урежда изрично чл. 442 ТЗ. Този широк поглед и анализ на банковата гаранция надхвърля уредбата на чл. 442 ТЗ и допринася за пълното изследване на банковата гаранция.

Изследването представлява специален професионален интерес за широк кръг специалисти по банково право, икономисти, юрисконсулти, адвокати, търговци, за държавни учреждения, които се ползват от банковите гаранции – митници, държавни органи, при провеждане на търгове и конкурси, данъчни служби и други подобни държавни служби и частноправни образувания.

 

ІІІ. Висока обща, обща правна и цивилистична култура

 

В научната правна общност доцент Кристиан Таков се открояваше със своята висока обща, обща правна и цивилистична култура.

Беше  талантлив изследовател в правната наука. Към безспорните си  дарования по рождение, с които природата щедро го беше надарила –  остър и проникновен ум и чувствителност, той прибави  воля, упоритост, постоянство,  лична дисциплина и организираност. Пишеше на точен, изискан и елегантен юридически език с  картезиански подредено изложение. Той самият разказва анекдота за Йохан Себастиан Бах – когато го питали каква е тайната на виртуозното му свирене, той отговорил: „Много лесно. Само трябва да се натисне точният клавиш в точното време” (Въведение към първото издание на Закона за задълженията и договорите, С.: Сиби, 1999, с. ХІ).  Легендата разказва, че години по-късно и на Волфганг Амадеус Моцарт задали въпроса как успява да пише с лекота гениална музика от пръв опит, без никакви следващи поправки. Отговорил: „Много просто. Събирам нотите, които се обичат в музиката”. В правото думите са това, което са клавишите и нотите в музиката. Кристиан Таков следваше думите на Публий Ювенций Целз : „Scire leges non est verba earum tenere, sed vim ac petestatem” („Да знаеш законите не означава да знаеш техните думи, а тяхната сила и власт”. Но думите в закона изразяват сила, воля, власт на разума и справедливост при тяхното прилагане. От неговите лаконични и абстрактни правни правила трябва да се извлекат конкретни правни разрешения за стотици хиляди случаи от живота. А в своето неповторимо разнообразие и динамично развитие животът е  винаги по-богат и „по-находчив”, “по-изобретателен” от закона и невинаги се побира в изречените от закона думи. И затова прилагането на правото според неговия дух и разум е животът на правото, в който то оказва своето въздействие върху регулираните обществени отношения. Интелектуалната  сила на юриста е да извлече възможно повече сила от думите, които законът съдържа и които съответстват на неговия дух и разум. Кристиан Таков  владееше силата на думите в закона. В мисълта си събираше думите, които „се обичат”, т.е. които си прилягат и които в синергичното си действие увеличават силата и властта на закона, разширяват неговия смисъл, но остават верни на неговия дух. И ги влагаше в научните си изследвания.

Към беглия  поглед на неговото научно дело (вж. по-горе ІІ) трябва да се прибави и поддържаното и осъвременявано от 1999 г. насам с  допълнения в „Поредица джобни издания” на издателство „Сиби“ при всяко от 8-те издания на Закона за задълженията и договорите – върхът на българското законодателство по краткост, яснота, съвършенство на нормативния изказ. Това издание е изключително богато на правна информация с препращанията и анотациите в бележките под линия към разпоредби от други закони, които имат отношение към съответните разпоредби на ЗЗД. Кристиан Таков постави заглавия на отделните членове на ЗЗД, каквито те нямат в автентичния им текст, но които  сполучливо  извлече от тяхното съдържание, за да улесни ползвателя на изданието. В редица случаи той посочи и тяхното наименование на латински език, когато съответната законова уредба има своя произход в римското частно право, което внушава голямата философска идея на правото и неговата приемственост в хилядолетната му еволюция. Няма друго такова богато издание на този или на друг закон. Това е много трудна и времепоглъщаща работа, която изисква много усилия, но и много и сигурни познания както по цялото действащо българско гражданско право, така и по римско право. Всяко от тези издания на ЗЗД  (последното е от 2015 г.) е предшествано от авторски  „въведения”,  в които прави преглед на законодателните изменения, придружен с критични бележки за продължаващия упадък в качеството на текущото българско законодателство през годините на прехода, придружен със справочници, азбучни указатели, най-често употребявани термини на латински език от римското право.

Накрая по ред, но не и по значение заслужава да се отбележи, че в тези сборници Кристиан Таков неизменно поместваше своя превод от пълния автентичен английски  текст при използване на тяхната версия на немски и френски език на Принципите на Европейското договорно право (за краткост „Принципите), създадени в дискусии и обсъждания в продължение на 20 години от Комисията  по Европейско договорно право под председателство на проф. Ole Lando от Търговския университет – Копенхаген, Дания, публикувани през 2000 и 2003 г. Техният пълен текст е публикуван в поредицата „Джобни издания” – анотирания Закон за задълженията и договорите, предшестван от авторско въведение, публикувано и в нарочна статия в сп. „Търговско право”. Те не са нормативен акт, нито част от законодателството на ЕС, нито международна конвенция като нормативен международен договор по смисъла на чл. 5, ал. 4 и чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията. Принципите са частна кодификация, чиито правила страните могат да избират за приложимо право за сключения между тях договор. Техният замисъл е да се прилагат като общи правила на договорното право на ЕС. Кристиан Таков запознава читателя с тяхното приложно поле, със същността, целите, реда за тяхното изработване, последван от съпоставителни таблици за съотношението между текстовете на Принципите на европейското договорно право и разпоредбите на действащите закони, които им съответстват – Закона за задълженията и договорите, Търговския закон, Закона за защита на потребителите, ГПК, Закона за международния търговски арбитраж, Семейния кодекс, Закона за нормативните актове и др. От тяхното посочване и съпоставяне е видно европейското равнище и съответствие на ЗЗД с принципите на европейското договорно право. Той обичаше да използва „графики, концентрични окръжности и стрелки” в „графичното” представяне на съотношението между отделни институти и понятия в правото и тяхната връзка, което онагледяваше от пръв поглед тяхното съотношение.

Участваше активно в преводи на юридически текстове от немски език. Негови са препращанията към българското законодателство в Casebook по римско частно право (изд. Сиби, С., 2002). Преведе част от класическото съчинение „Борбата за право” на Рудолф фон Йеринг (1818–1892 г.), когото високо ценеше и нареждаше до Савини (сп. Юридически свят, 2016, бр. 1).

Доцент Кристиан Таков беше интересен и увлекателен университетски преподавател, който привличаше вниманието на студентите и те му отвръщаха, като посещаваха неговите упражнения и лекции. Устната му реч и писменото му слово бяха предметни, ясни и подредено поднесени. Разнообразяваше ги с интелигентното си чувство за хумор, което разведряваше аудиторната атмосфера и задържаше вниманието на слушателите и читателите. Беше искрен със студентите и взискателен към тях. Завладяваше ги с впечатляващата си обща и правна култура. Беше търсен лектор и докладчик на научни семинари и конференции, където пълнеше залите. И след като се хабилитира като доцент, няколко години продължи да води семинарни занятия със студентите, за да поддържа непосредствени контакти с тях и да ги въвежда в храма на правото. От този постоянен контакт със студентите се роди и неговата идея да напише и публикува единствената по рода си книга „Как се решава частноправен казус”. В нея авторът излага последователно етапите на решаването на частноправния казус: ясно формулиране на въпросите, системно анализиране на фактите, откриване на релевантната или релевантните правни норми за решаване на казуса, субсумирането  (подвеждането) и подреждането под тях на фактите, извеждането на правния силогизъм, написването на диспозитива на решението, подкрепата му с убедителни доводи – кратко, ясно подредени и изразени с правен изказ, с езикова грамотност и култура. Макар че заглавието на книгата е решаване на частноправен казус, тя може да бъде съответно използвана за решаването и на правни казуси от другите клонове на действащото право и е полезна за  научни работници в областта на правото и  практикуващи юристи – съдии, прокурори, следователи, адвокати, юрисконсулти, нотариуси, съдебни изпълнители, правни съветници и др.

Неговият устен и писмен  изказ беше на богат, точен, книжовен и сочен български език. Показваше и доказваше със словесното изобилие и магията на българския език, че за правото и по правото може да се пише и говори интересно и увлекателно. Словесното богатство в неговите научни изследвания и устни лекции и речи идваше и от знанието на чужди езици. Владееше перфектно немски език, служеше си свободно с английски и френски. Потвърждаваше мисълта на Гьоте, че знанието на всеки чужд език обогатява родния език в устното и писменото  изразяване.

 

х           х       х

 

Правото във всички негови „измерения”: наука, университетско преподаване, участие в подготовка на законопроекти, съдебна и арбитражна практика и нейното обобщаване – като арбитър и председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, публични лекции и др., беше част от неговия живот. Правото беше неговата страст. Неговата неизменна любов в живота, на която не изневери. Обичаше това, което прави, и правеше това, което обичаше. Беше щастливо съчетание на природен талант по рождение, придобита  интелигентност, възпитана всеотдайност, пословична работоспособност и самодисциплина. Остави своя трайна следа в правната наука и в университетското преподаване. Правото беше неделима част от неговия живот.

Предлаганата книга не е от рода на академичните Liber Amicorum, Mélanges, или  юбилейни сборници, издавани по случай кръгли годишнини или в памет на отишли си от живота университетски преподаватели  от техни колеги и приятели, а негова авторска книга, посветена на правото – така, както той го виждаше, обичаше, разбираше и желаеше да бъде, като тържество на разума и справедливостта, включително и когато с болка го критикуваше за растящите му несъвършенства. В него е той самият. Вярвам, че книгата ще се чете от днешните и утрешните поколения, защото е част от живота и истината за него. Желая на книгата дълъг път и много срещи с читателите. С него доцент Кристиан Таков остава съвременник и спътник на днешния труден и на утрешния по-добър ден на България.

Scripta manent! (Написаното остава!).

 

 

 

19.03.2018 г.                                                      Васил Мръчков

 

 

 

[1] За библиографските данни за всички позовавания на публикациите на доц. Кристиан Таков вж. Библиографията на неговите научни трудове, поместена в настоящия сборник.