DeFakto.bg DeFakto.bg
Промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) след решението на Конституционния съд са внесли шефът на правната парламентарна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и Емил Димитров-Ревизоро (Обединени патриоти).
На 9 октомври мнозинството в КС обяви за противоконституционни две атакувани от адвокатите норми в НПК и отхвърли другите искания. Конституционните съдии зачертаха новото правило, че разпоредително заседание не се отлага заради отсъствие на адвокат, освен ако защитата не е била задължителна (чл. 247в, ал.1, т.3 НПК). Както и забраната в касационната жалба и протест изобщо да се навеждат възражения за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в досъдебното производство (чл. 351, ал.2 НПК). И двата текста бяха в пакета промени от 2017 г., обявени за реформа в наказателния процес, която дисциплинира участниците в производството.
Сега Кирилов и Ревизоро заявяват, че с проекта си прецизират двете норми в съзвучие с произнасянето на КС, но и в синхрон със закона, та да се избегне риска от неясноти и противоречива практика.
Накратко: двамата управляващи предлагат занапред разпоредително заседание да се отлага заради липсата на защитник, но само ако то е по „уважителни причини“. А в касационната жалба и протест да се навеждат само възражения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата в досъдебното производство.
Конкретните им предложения са:
Мотивите
В мотивите си Данаил Кирилов и Емил Димитров заявяват, че така изцяло се съобразяват с казаното от Конституционния съд, като в същото време прецизират нормите на НПК, за да се избегне противоречивото им прилагане.
Отпадането на текста в чл. 247в, обявен за противоконституционен, създава „неправилното впечатление, че се въвежда задължително участие на защитник в разпоредителното заседание, каквато не е била идеята на законодателя и каквато норма в чл. 94, ал.1 НПК липсва“, пишат Кирилов и Ревизоро. Не може да се толерира отлагането на разпоредителното заседание, без защитникът да е посочил основателна причина за това, категорични са те.
Ако проектът им бъде приет, неявяването на защитник по уважителна причина винаги ще е основание за отлагане на делото, но ако уважителната причина липсва, то ще се провежда, обобщават двамата.
Новата редакция на чл. 351, ал.2 пък се обяснява така: след обявяването на нормата за притовоконституционна, на практика с касационната жалба и протест могат да се навеждат неограничени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, което създава „абсурдна ситуация“ и обезсмисля направената реформа в наказателния процес, целяща да „дисциплинира участниците в производството“. Затова Кирилов и Димитров предлагат редакция, реципрочна на възраженията, които могат се правят с въззивната жалба и протест – за допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата.
Проектът е в дневния ред на правната комисия утре.
