Бизнесът атакува отпуските по майчинство, синдикатите взеха под крило правата на жените – майки

България не може да си позволи да има най-дългото майчинство в ЕС. Това каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев пред Нова тв.  „В България имаме най-дългото – 58 седмици майчинство и то е заплатено на 90% от заплатата. Има държави с под 14 седмици майчинство.  След тези 410 високоплатени дни има още 12 месеца, които се плащат с 380 лева и след като се върнат на работа майките имат право на платен отпуск от два месеца, което е за сметка на тези майки, които не са били две години в отпуск, защото те изработват парите. Това е направено с благородни подбуди – да се увеличи раждаемостта, да се противодейства на демографския срив, но дали е постигнат такъв резултат?  От 2007-година се увеличава платеното майчинство,  а тогава е бил 137 дни.  От 2010 година, когато вече има дълго платено майчинство има срив на раждаемостта”, мотивира се той. Според него моделът трябва решително да бъде променен.

„Майката вместо да си стои вкъщи втората година, тези пари трябва да се инвестират в детски заведения, за да може майката да се реализира, да не се дезинтегрира, да не се деквалифицира. Тя като се върне след две години вече е изостанала в кариерата, оттам получава по-малка заплата, оттам по-малка пенсия. Богатите държави не правят така”, каза Велев. И добави: Ние сме страната с най-много чиновници на глава от населението, най-много служители на МВР.  Хората, които вкарват в бюджета пари са много малко, а тези, които консумират от бюджета са много повече“.

Вчера работодателската организация изпрати позиция за промените в бюджета за догодина, в която настояват за съкращаване на 410-те дни платено майчинство, тъй като това е най-дългият отпуск за раждане и отглеждане на дете в Европейския съюз.

Неотдавна Асоциацията на организациите на българските работодатели настоя в писмо до вицепремиера Валери Симеонов  и министъра на труда Бисер Петков за промени в Кодекса на труда, които да изключат родителския отпуск при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск, както и изплащането на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.

Така вместо да се запази правото на избор на майките дали да се върнат на работа или да останат да си гледат по-дълго децата, работодателите виждат единствения изход в съкращаването на правата им за отглеждане на деца, за да не се деквалифицират. И не само.

Съдът на ЕС

Като повод за масираната атака срещу майчинство послужи  решение на Съда в Люксембург по румънкки казус, в което съдиите изключиха родителския отпуск от зачитането му за стаж за платен годишен отпуск.  Ползаването не е непредвидимо събитие и не може да се приравни на полагане на труд, решиха съдиите.   Това обаче не важи за отпуските по болест и по бременност и раждане, по време на които работникът не е свободен да реши дали да полага труд. Веднага след това започна масирана атака срещу правата на майките по отглеждане  на децата им.

В статия за Де Факто проф. Васил Мръчков коментира, че  решението на Съда на ЕС по  румънския  казус не е задължителен за българското право.

Защото самата директива, послужила за решаването на казуса допуска държавите-членки да приемат по-благоприятни  размери на отпуските.

(..) Становището, изразено в писмото на АОБР, не вниква в съдържанието на Директива 2003/88. В чл.7, § 1 директивата предоставя на държавите членки правото да предприемат необходимите  мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск в размер най-малко от 4 седмици, при условията предвидени в националното законодателство.  Следователно меродавна е вътрешноправната национална уредба.  Българското национално законодателство в чл.155, ал.2 КТ приема от десетилетия, че правото на платен годишен отпуск възниква при начален трудов стаж от 8 месеца, а съгласно цитирания по-горе чл.352,ал.1, т.2 КТ признава за трудов стаж и времето по трудово правоотношение, през които работникът или служителят не е работил … в случаите на ползваните отпуски, независимо от тяхното основание и начин на заплащането им.  Това   разрешение на вътрешното право е  безспорно по-благоприятно и е в съответствие с чл.7, § 1 на Директивата.  При тази традиционна и трайно установена законова уредба възприемането на  предложението за нейното „преразглеждане” означава отнемане на придобити от десетилетия трудови  права по чл.164, ал.1 и 4 КТ.

Това противоречи на правовата държава, която съгласно чл.4, ал.1, изр.2 от Конституцията „се управлява  според Конституцията и законите на страната, каза  професорът.

КНСБ реагира остро:  Майката е под особена закрила на Конституцията

В своя позиция и КНСБ също обяви, че искането на работодателите за родителския отпуск, трябва да остане  „без последствия“.  Защото  правата на бременните жени и майките, включително и уредените в Кодекса на труда, имат своето конституционно основание в принципа, записан в основния закон, че „жената-майка се ползва от особената закрила на държавата“.  Това има пряко отношение към демографска политика на държавата, а не е просто трудовоправна регулация.

Синдикатът е категоричен, че решение на съда на ЕС не е основание за България да бъдат правени исканите от АОРБ изменения и допълнения в КТ, още повече, че „предлагащата страна не е представителна по смисъла и условията на закона“. И още:

 В българското трудово законодателство дадени социални права, вкл. и това на редовен платен годишен отпуск, се основават на категорията „стаж“ и по специално на „трудов стаж“. В други закони понятието „стаж“ има подобно фундаментално значение с оглед права и придобивки. В Кодекса за социално осигуряване – „осигурителен“ стаж, в Закона за държавния служител „служебен“ стаж, в Закона за съдебната власт „юридически“ стаж и други.

Трудовият стаж, като категория, има много по-дълбоки измерения от разбирането за действително полагане на труд. В чл.352 от Кодекса на труда има уредени редица хипотези, съгласно които конкретно определени периоди от време се признават за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил реално.

Тоест става дума за една далеч по сложна и многолика конструкция от която се извеждат редица права, а не само правото на отпуск. В своята дълбочина(съзнателно или не) предложението на АОРБ е насочено срещу фундаменталното и ключово значение на категорията „трудов стаж“, без обаче това да е споменато. В решението на съда на ЕС няма индикации за съответствие или несъответствие на трудов стаж с Директивата на ЕС

  Авторите на предложението не държат сметка за това, че правата на бременните жени и майките, включително и уредените в КТ, са еманация на чл.47 от Конституцията на РБългария, който прогласява съществен конституционен принцип – „…Жената майка се ползва от особената закрила на държавата…“ . Всъщност зад правните норми от Кодекса на труда относно отпуските на бременни и майки се крият Конституционни, а не обикновенни законодателни измерение.  Зад тях стои демографска политика на държавата, а не обичайна и необходима регулация на трудови отношения.

Поне на този етап исканията на бизнеса не се ползват с подкрепа от управляващите.   Само вицепремиера  Валери Симеонов взе страна на  работодателите за  искането им  родителският отпуск да не се зачита за платен годишен отпуск.

Относно общото искане за редуциране на отпуските по майчинство обаче  финансовият министър Владислав Горанов зави в четвъртък пред bTV, че „ това не е  нужно“.  Той наблегна на друго решение –  догодина се запазва размерът на обезщетението за времето на отпуска за отглеждане на малко дете на 380 лева месечно.

Законът:

Съгласно чл. 163 от Кодекса на труда майката има право на 410 дни отпуск поради бременност и раждане, от които 45 дни преди раждането. Това означава, че този отпуск условно продължава, докато детето навърши 1 година.  След това майката има право и на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст (чл. 164 КТ). По българското законодателство времето на отпуска за бременност и раждане, както и  отпуска за онтглеждане на  дете до 2 години, се зачитат за трудов стажи признават при определяне на размера на платения годишен отпуск.  Става въпрос за еднократно (непосредствено след майчинството) ползване на платен годишен отпуск, полагащ се за една година (минимум 20 календарни дни), което е времето на отпуска за гледане на дете.