DeFakto.bg DeFakto.bg
След разгорещен дебат за военното правораздаване, мнозинството в пленума на ВСС днес даде алиби на противниците на идеята да се съкращават ненатоварените военни съдилища у нас.
С 13 срещу 4 гласа пленумът, в който заедно заседават съдии и прокурори, реши да изпрати на Министерството на правосъдието пакет от законови промени, увеличаващи делата на магистратите под пагон и предложени от тях. При това положение в МП ще бъде създадена работна група, както се прави винаги при постъпващи законодателни инициативи. Важното е друго – в близките две години самото съществуване на работната група (без значение накъде се движи тя) отново ще бъде ползвано като аргумент срещу генералното решаване на проблема с военните съдилища, категорични бяха инакомислещи. А именно той е сред основните при предстоящата реформа на съдебната карта. Спорът отдавна е от съществуващите три окръжни военни съдилища да остане само едно плюс военноапелативния съд, защото тоталното им зачертаване изисква конституционни промени и то от Велико Народно събрание (според решението на КС по питане на Никола Филчев).
Върховните съдилища срещу исканията на военните, прокуратурата – основно „за“
На пленума днес бе представено обобщение на предложените от общите събрания на военните съдилища промени в НК, НПК, АПК, ЗАНН и становищата на върховните магистратури.
Както е известно, съдиите под пагон, подкрепени от военните прокурори, са поискали под тяхна подсъдност да минат престъпленията на всички служещи в системата на националната сигурност – МВР, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, НСО, структури на ДКСИ. Второ, подсъдни на военните да са и всички престъпни посегателства, извършени от цивилни лица срещу някои от изброените по-горе, ако са свързани със службата им (то ест подсъдност не според субекта, а според обекта). Настояват и във военните съдилища да се гледат административните дела по жалби на военнослужещи срещу наложени им наказания и накрая – при тях да са и делата срещу този контингент по Указа за борба с дребното хулиганство.
Наказателната колегия на ВКС не приема предложението за разширена подсъдност с аргумента, че субектът на престъплението е лимитиран, изброените институции не са част от въоръжените сили в мирно време и не могат да бъдат включени. Позовава се и на решения на Евросъда в Страсбург.
Прокуратурата е на обратно мнение. И смята, че няма пречка със законодателни промени да се дадат на военните съдилища функции на специализирани в системата за национална сигурност.
За обхващане на престъпления, извършени от граждански лица срещу служители от съответните структури ВКС също е против, а ВКП подкрепя идеята. Върховната административна прокуратура обаче е на по-особено становище – не изключва такава възможност, но в момента социалните условия не обосновават подобни промени.
Всички – ВКС, ВАС, ВКП и ВАП са срещу прехвърлянето на административни дела на военните. Върховните съдилища не приемат на магистратите под пагон да се възложат дела по ЗАНН, гледани в момента от районните съдилища.
Дебатът
Очаквано, дебатът бе в посоката каква да е реформата на военното правораздаване – правомощията му да се разширяват или структурите да се съкращават (в момента военни съдилища и прокуратури има в София, Сливен и Пловдив). Като остро бе поставен въпросът, че сезирането на МП със законодателни предложения, преди ясна позиция на двете колегии на ВСС по този въпрос, ще отложи неговото решаване. Очерта се и трета, никаква позиция – че едното (изпращането в МП) не пречело на другото и не го бавело.
Преди това – малко статистика.
През 2017 г. средната месечна натовареност по щат на военен съдия е била 3,17 дела. Като най-натоварени са били в Сливен – по 4,22 броя дела на месец, в Пловдив съответно числото е 3,87 броя дела на съдия, в София – 2,43 броя дела на съдия.
В същото време средната месечна натовареност по щат на наказателен съдия от окръжните съдилища през 2017 г. е 11,06 броя дела.
Средната натовареност по щат по брой свършени дела на военните съдии за 2017 г. е 2,94. А средната действителна натовареност е 3,38 броя дела за разглеждане месечно на съдия.
Обобщено – на 1 военен съдия на месец се падат по 3 дела, като повечето от тях не са от общ, а от частен характер (мерки за неотклонение и други).
Днес председателят на съдийската комисия по натовареността и съдебната карта Даниела Марчева настоятелно предложи първо да се проведе дебат за реформата на военното правораздаване в съдийската колегия, а после да се изпраща каквото и да било в МП. „Дебатът не е само дали да се изпратят законодателни предложения в МП, а така ще предрешим един от най-болезнените въпроси в реформата на съдебната карта“, категорична бе тя. Още повече, че въпросните законодателни инициативи не са били предмет на широко обсъждане, няма конкретни данни с колко ще се увеличи работата на военните и не е ясно и дали е налице политическа воля за това. По неофициална информация на самата Марчева – такава воля няма. „Изпращайки предложенията на МП обаче ще блокираме процеса с още 2 години, при всяко повдигане на въпроса за военните съдилища ще ни спират с аргумента – има работна група в министерството“, заяви тя.
Лозан Панов изцяло подкрепи Марчева. „Винаги, когато се заговори за реформа във военното праворазвадаве, се задействат предложения за законодателни промени и т.н., само и само реформата да не се случи“, напомни той.
Боян Магдалинчев додаде: Въпросът е къде да се проведе дебатът, той трябва да е в колегиите на ВСС, които да излязат с позиции и вече тогава да се ангажира Министерство на правосъдието с каквото и да било.
Драгомир Кояджиков обаче не видя пречка в изпращането на идеите на военните на МП и без становища от колегиите. Гергана Мутафова също настоя за това. А Севдалин Мавров заяви: „Защо очаквате аз като член на съдийската колегия да гласувам за намаляване броя на военните съдилища? Какво ще правим, ако утре стане война, защо изключвате военните прокурори от този дебат? Откакто военни магистрати не разследват полицаи, полицейската престъпност „изчезна“, защото полицаи трудно разследват полицаи“.
