DeFakto.bg DeFakto.bg
Мая Манолова предупреди за засегнати права в законопроектите за държавния бюджет и държавното обществено осигуряване
Омбудсманът Мая Манолова внесе в Народното събрание отрицателни становища по предлаганите от Министерския съвет законопроекти за държавния бюджет – тук: http://www.ombudsman.bg/pictures/stanovishte-ZDB.pdf и държавното обществено осигуряване за 2019 г., в които се засягат социално-икономически права на гражданите – тук: http://www.ombudsman.bg/pictures/Stanovishte_ombudsman_po_ZBDOO_2019_g__31_10_2018_g_.pdf
Ден по-рано Манолова отново в становище до парламента заяви и острата си позиция по проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса –тук: http://www.ombudsman.bg/pictures/STAN_NZOK2019.pdf .
„Като омбудсман, призван да насърчава и защитава правата и свободите на гражданите, застъпвам позицията, че при обсъждане и приемане на бюджетните закони следва да се съблюдават принципите за предвидимост и откритост, както и да не се допуска приемане на нормативни разпоредби, ограничаващи и нарушаващи граждански права“, пише Мая Манолова в становищата си.
Тя акцентира, че въпреки демографската криза няма промяна в средномесечния доход по Закона за семейните помощи за деца – 450 лв. и в размерите на месечните помощи за деца, при отглеждане на близнаци, на еднократната помощ при бременност и при раждане, което не стимулира раждаемостта у нас.
„В същото време е предвидено увеличение на минималния размер на основната заплата на 560 лв. от 1 януари 2019 г., повишена е линията на бедността на 348 лв., а и чувствително е намаляла покупателната способност на гражданите. Нито един от тези фактори не е взет предвид при оставения непроменен размер на горните плащания“, допълва омбудсманът.
Според Манолова в бюджета за 2019 г. месечната помощ за децата – сираци, отпускана в случаите, когато не отговарят на условията за получаване на наследствена пенсия, е в размер едва на 115 лв., което е крайно недостатъчно.
„Образованието е един от приоритетите на бюджетния закон за 2019 г. Средствата от държавния бюджет основно са насочени към финансиране на системата, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, както и към финансиране на обучението на студенти и докторанти, определено въз основа на комплексната оценка на качеството на обучение. Не са предвидени обаче повече средства за обезпечаване на необходимия брой специалисти във всяко училище, работещи по проблемите на приобщаващото образование с деца със специални образователни потребности. Също така не се предвижда държавно субсидиране на таксите за детски градини или премахването им за гражданите“, подчертава още общественият защитник.
В становището си тя обръща внимание, че на общините се възлагат все повече допълнителни ангажименти, които обаче остават финансово необезпечени в бюджета на държавата за следващата година.
Манолова обръща сериозно внимание е на обстоятелството, че чрез бюджетните закони, в противоречие с действащата нормативна уредба, се изменят други закони, които имат пряко отношение към живота на българските граждани. Редът за изработване на проекти на нормативни актове е разписан в Закона за нормативните актове, който регламентира необходимостта от извършване на предварителна оценка на въздействието и обществено обсъждане на нормативния акт.
„Добре е, че за приоритетните сектори – социална политика, образование, политика по доходите – се отпускат повече средства, но това би следвало да става чрез програмно бюджетиране, т.е. да е ясно какви са целите и очаквания ефект“, посочва още общественият защитник.
Тя отбелязва, че в проекта на Закона за ДОО се отменя заложеното в действащото законодателство отпадане на максималния размер на получаваните една или повече пенсии, което засяга правата на голяма част от вече придобилите право на пенсия български граждани. Тази група хора отлагаха пенсионирането си за периода след 1 януари 2019 г., защото след тази дата няма да има максимален размер от пенсиите.
Друг акцент в становището на омбудсмана по ДОО е предвиденото увеличение на размера на най-ниските пенсии с 5,7%, което реално, според Манолова, няма да доведе до съществени промени в живота на пенсионерите, а дори напротив, с тази малка стъпка ще продължи да се задълбочава и увеличава разликата между най-ниските и най-високите пенсии. По този начин броят на пенсионерите с пенсии под линията на бедността ще продължи да нараства, още повече, че с минималния размер на пенсиите е обвързан и размерът на пенсиите за инвалидност.
„Увеличаването на осигурителния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 350 лв. на 560 лв., също не е разчетено с възможностите на българския земеделски производител и получаваните от него приходи, и при вземането на това решение не става ясно кое налага това увеличение, нито критерия за конкретната сума, на който той е променен.“, подчертава още Мая Манолова.
Според нея в проекта на ЗБДОО е предвидено месечният размер на изплащаните от Фонда за гарантирани вземания суми за 2019 г. да бъдат в размер на 1 400 лв. Този размер на гарантираните плащания обаче неправомерно ограничава правата на служителите със заплати над тази сума.
Омбудсманът изрази становището си и по предложенията на Асоциацията на индустриалния капитал в България, които са против увеличаването на минималната работна заплата, запазването на „клас прослужено време“, увеличаването на заплатите в бюджетния
Като национален омбудсман не мога да приема гражданите да бъдат лишени от възможност да изразят мнение и направят предложения по толкова важни за всеки въпроси“, посочва Манолова.
Омбудсманът отбелязва още, че приемането на пакет закони по този начин, нарушава основни Конституционни норми. В подкрепа на такъв извод са мотивите в Решение № 17 от 3 октомври 1995 г. по конституционно дело № 13 от 1995 г. на Конституционния съд. В тях се сочи, че „Ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл, само защото под наименованието „закон” те са гласувани от Народното събрание. В основното, същинското си съдържание, те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършат необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер. Текстовете на ежегодните бюджетни закони са актове, с които се управляват средствата от общодържавния паричен фонд. Те са управленски (административни) актове, които, без да променят своята основна юридическа характеристика, се издават в присъщата на актовете на Народното събрание форма (закон) и по предвидената за законодателния орган процедура.“
В заключение омбудсманът предлага на Народното събрание да обсъди предложения законопроект в частта му относно бюджета на НЗОК за 2019 г. и да разгледа всички останали предложения за промени в други закони отделно, съобразно предвидения в Конституцията и законите ред за това, след извършване на предварителните оценки и обществено обсъждане.
„Искам да Ви уверя, че в защита на тези граждански права няма да се поколебая да използвам всички предвидени в Конституцията правомощия на Омбудсмана“, категорична е Мая Манолова.
