„Цената на живота“ да е с таван от 20000 лв., предлага ГЕРБ в Кодекса за застраховане (допълнена)

Премиерът Борисов разпореди на депутатите ГЕРБ да не гласуват промените

Предложението на управляващите е скандална интервенция в работата на съда, коментира адвокат Емилия Недева

Законопроект на управляващите, внесeн в деловодството на Народното събрание от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова предвижда  лимит на сумите за неимуществени вреди, които застрахователите изплащат на приближените след смърт на техен близък при ПТП или злополука.

Проектът е записал, че максималният размер на еднократното обезщтение за съпрузите, децата и родителите на загиналия е  20 000 лв., то е 15 000 лв. за братя и сестри и 5 000 лв. за други лица по изключение. Прави впечатление, че промените се правят по вече изпитана схема – между двете четения на законопроекта за промени в Кодекса за застраховането, така пък се избягва общественото обсъждане на новостите. Скандално е цената на живота да се фиксира в закона, коментира адвокат Емилия Недева.

В момента размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда „по справедливост“.  Де Факто информира, че  през  юни т.г.  тълкувателно решение на ВАС разшири кръга на лицата, на които трябва да се изплащат обезщетения за неимуществени вреди.

Тогава наказателна, гражданска и търговска колегии на Върховния касационен съд (ВКС), след двегодишно обсъждане,  излязоха с общо решение, което разшири първоначалния кръг на имащите право на обезщетение с вече изброените лица. Новост бе, че компенсация могат да претендират и хората, с които преди смъртта си починалият е създал „трайна и дълбока емоционална връзка“.  Сред множеството юридически аргументи, върховните съдии се позоваха и на практиката в много европейски държави (Гърция, Италия, Франция, Германия) – да се дава право на обезщетение на по-широк кръг от близки лица.

Решението на ВКС, е окончателно, но понеже е тълкувателно, засегна не само случаите занапред, а и тези, за които не е изтекъл 5-годишният давностен срок.   Това  доведе до сериозен брой искове пред съдилищата, а застрахователните компании обявиха, че ако трябва да платят допълнително за смъртните случаи в катастрофи за последните пет години, трябва да намерят между 800 млн. и 1.3 млрд. лв.

Първият изход бе намерен във вдигнатата цената на застраховката „Гражданска отговорност“ с около 50 лв. Застрахователите  обаче поставиха и въпроса за таван на плащанията, като се подсказаха таван на сумите от  40 000 лв. Те предупредиха, че ако таван не се въведе ГО може да стигне до  800 лв.

Срещу това се обявиха от Асоциацията на пострадалите при катастрофи, които считат, че „цената на живота“ не трябва да се фиксира по законодателен път.

На този етап надделява мнението, че  внесеният законопроект от Менда Стоянова по-скоро облагодетелства застрахователите, тъй като предложената „цена на живота“ е два пъти по-ниска дори и от предложенията на застрахователите. Нещо повече, застрахователите увеличават цената на застраховките, а ще плащат обезщетения  под общоприетите стандарти,  коментира адвокат Емилия Недева.  Най-драстично е, че като се фиксират цени на живота  в закона, се посяга на правото на  съдилищата да определят обезщетенията по справедливост, акцентира тя в профила си във Фейсбук. (Коментарът й  по долу).

Адвокат Емилия НЕДЕВА:Сбогом върховенство на правото!

Това е огромен скандал.  Не само защото прозира вездесъщото лоби на застрахователите. Да си припомним, че Върховният касационен съд разшири (при определени условия) кръга на лицата, имащи право на обезщетение за смъртта на техните близки. На тази база застрахователите увеличиха цената на застраховките „гражданска отговорност“. Сега се оказва, че ще печелят двойно, защото ще получават увеличени вноски, а ще изплащат обезщетения, които са доста под лимитите и под общоприетите схващания за справедливост.

Предложението обаче е скандално с друго – то лишава съда от суверенното му право сам по вътрешно убеждение и според конкретиката на казуса да определя обезщетенията. Пряка интервенция в правото на съда да приложи установените в съдебната практика критерии за справедливост на обезщетението. Няма чл.52 ЗЗД, няма чл.2, чл.6 и чл.13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Сбогом върховенство на правото!

 

Бел. ред.  Премиерът и председател на ГЕРБ Бойко Борисов е разпоредил на парламентарната група да не гласува внесените промени в Кодекса за застраховането без обществено обсъждане, съобщи БНР, като се позова на информация от пресцентъра на партията в неделя.

Нещо, повече Борисов е настоял законопроекта изобщо да  не се „входира“, каквото и да значи това.

Извънпарламентраното движение по законопроекта на Менда Стоянова стана известно,  след като Дефакто оповести своята информация за предлагания лимит  на „цената на живота“ . 

Ето и предлаганите промени:

• 65а. Създава се чл. 493а:

„Чл. 493а. Определяне размера на имуществените и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт

(1) В случаите на телесно увреждане на пострадалото лице  се дължи обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди.

(2) Комисията,  Министерство  на  здравеопазването  и Министерство на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне на имуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.

(3) В случай на смърт на пострадало лице, всяко от увредените лица вследствие от тази смърт, има право на еднократно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което се определя в размер до:

1. 20 000 лева на съпруг, съпруга или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала по време на настъпване на непозволеното увреждане, довело до смъртта;
2. 20 000 лева на всяко дете, включителноосиновено дете;
3. 20 000левана  всеки  родител,  включително осиновител;
4. 15 000 лева на всеки брат или сестра;
5. 5 000 лева на друго лице, по изключение, поради създадените емоционални отношения с починалото лице по време на настъпване на непозволеното увреждане, довело да смъртта.“