Гражданската отговорност може да достигне 1000 лева на година, заяви председателят на Асоциацията на застрахователите Светла Несторова
„Ако се въвеждат някакви ограничения, би било нормално да се въведат само за разширения кръг лица. Те и без това са включени само по изключение, в особени случаи“. Това заяви в предаването „Преди всички“ по БНР адвокат Петя Керанова относно въвеждането на таван на цената на живота при смърт на пътя. По думите ѝ правоимащите братя, сестри и други лица в емоционална връзка ще бъдат много малко. Досега няма изплатено нито едно обезщетение на такъв наследник, подчерта тя и добави освен това, че техните суми ще бъдат много по-ниски от тези на преките наследници.
„Основният мотив на Асоциацията на застрахователите е тълкувателното решение (на ВКС б.р.), с което се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение. Включват се братя, сестри и други лица. Само че там пише, че само като изключение се допуска тези лица да получат обезщетение. Асоциацията прави едни разчети, като включва всички правоимащи, определя една сума от 95 хил. лв. средно, която би се плащала на тези лица, и така стига до извод, че ще има недостиг на суми. Застрахователите работят с печалба, не работят със загуба. Има прогноза за загуба при абсолютно неверни изчисления. Играта е опасна, защото има Директива за „Гражданската отговорност“ от 2009 г., която е възпроизведена в Кодекса за застраховането. Ние сме част от ЕС и трябва да се съобразяваме с европейското законодателство. Има задължителни нива на застраховането, които не могат да се променят във вътрешното законодателство“.
Коментарът е по повод законопроекта, внесeн на 1 ноември от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, с който се въвежда лимит на сумите за неимуществени вреди, които застрахователите изплащат на приближените след смърт на техен близък при ПТП или злополука. Предлага се максималният размер на еднократното обезщтение за съпрузите, децата и родителите на загиналия е 20 000 лв., то е 15 000 лв. за братя и сестри и 5 000 лв. за други лица по изключение. Промените се правят между двете четения на законопроекта за промени в Кодекса за застраховането, за да се избягне общественото обсъждане на новостите. По този повод премиерът Борисов нареди на депутатите от ГЕРБ да не го подкрепят, докато не се направи дискусия за промените.
Цветанка Крумова – експерт по застраховане и бивш изпълнителен директор на голяма застрахователна компания, заяви, че в този законопроект няма никакво нарушение на европейските директиви. По думите ѝ в някои западноевропейски страни изобщо не се дават такива обезщетения. Там са високи обезщетенията за имуществени вреди, добави тя.
Гражданската отговорност може да достигне 1000 лева на година, предупреди председателят на Асоциацията на застрахователите Светла Несторова. Причината е , че решението на Върховния касационен съд от юни, е накарало застрахователите да отворят стари досиета до пет години назад, като вече са започнали да се появяват и хора с претенции, включително и доведен дядо на загинал. Несторова признава, че заради решението на ВКС са и предложените текстове в Кодекса на застраховането, според които обезщетенията на близките на загинало лице се лимиитрат от таван.
Само през юли и август съдебните искове по „Гражданска отговорност“ са се увеличили многократно, а застрахователните разчети показват, че за да могат компаниите да отговорят на тази ситуация, „Гражданската отговорност“ трябва да поскъпне повече от три пъти, каза Несторова. „Това означава, че един пенсионер, който има автомобил, ще трябва да заделя почти три от пенсиите си, за да продължи да го кара, а семействата ще трябва да заделят по две заплати годишно, за да бъдат собственици на внезапно превърналия се в луксозна стока автомобил“.
От асоциацията предупреждават и за сериозни измами, които се извършват от девет адвокатски кантори, които присвояват до 80 процента от обезщетенията на близките на загиналите при пътни инциденти.
Въпросът за цената на живота има и трета сюжетна линия. Според адвокат Емилия Недева фиксирането на определена цена в самия закон отнема правото на съдилища да определят размерите на обезщетенията във всеки отделен случай по справедливост. Така се заобикалят и стандартите за справедливост според практиката на Съда в Страсбург, категорична е тя.