DeFakto.bg DeFakto.bg
Това реши Конституционният съд с 8 срещу 4 гласа
Въвеждането на основанието „очевидна неправилност“ за достъп до касационен контрол по ГПК не противоречи на Конституцията. То не превръща върховните съдии в законодатели, но пък разширява достъпа на граждани и юридически лица до последната, по презумпция най-опитна и мъдра съдебна инстанция.
С подобни, най-общо, аргументи Конституционният съд (КС) днес отказа да обяви за противоконституционна нормата на чл. 280, ал.2, предложение 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тя бе въведена с мащабните промени в закона през 2017 г.
Докладчик по делото бе председателят на КС Борис Велчев, а решението е взето с 8 срещу 4 гласа. Несъгласни, на „особено мнение“ са съдиите Цанка Цанкова, Кети Маркова, Анастас Анастасов и Таня Райковска.
Една от сериозните миналогодишни реформи в ГПК бе разширяването на факултативния съдебен контрол, включително в резултат на обществен и професионален ропот. Промяната срещна и подкрепата на адвокатурата. Така в чл. 280, ал.2 от кодекса бе записано, че независимо от досегашните предпоставки (противоречива практика или въпрос, от значение за прилагането на правото), въззивното решение се допуска до касационно обжалване и при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Тези поправки бяха консултирани включително със зам.-председателите на ВКС Красимир Влахов (тогава начело на Гражданската колегия) и Дария Проданова (шеф на Търговската колегия).
Любопитното бе, че новото основание за касация „очевидна неправилност“ бе атакувано пред КС от граждански състав на Върховния касационен съд, с председател Светла Димитрова (която смени Влахов като шеф на Гражданската колегия).
Казусът е известен, Де факто неведнъж писа за него. А от решението на КС става
ясно, че правната общност е била разделена, но противниците на поправката в ГПК са далеч по-малобройни от привържениците й. В подкрепа на искането са били становищата на Съюза на съдиите и на проф. д-р Валентина Попова. Срещу него и твърденията за противоконституционност са били НС, министърът на правосъдието, Висшият адвокатски съвет, както и проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Огнян Стамболиев, проф. д-р Силви Чернев, доц. д-р Таня Градинарова и известният съдия Благовест Пунев.
Защо нормата не е противоконституционна (из решението на мнозинството в КС)
С уредбата на касационното производство законодателят е възложил на ВКС при правораздаването по отделни дела да уеднаквява съдебната практика и да допринася за развитието на правото, тълкувайки нормативни актове и осъвременявайки собствената си практика. Тези му задължения, пряко произтичащи от правомощията по чл. 124 от Конституцията да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, са възложени с цел установяване на безпротиворечива съдебна практика, съобразена с действащото законодателство и изменящите се обществено-политически и икономически условия в страната.
С оглед на гореизложеното, не е състоятелно твърдението в искането, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК в частта: „…както и при очевидна неправилност.“ въвежда „неясен и неизясним“ критерий за допускане на касационното обжалване, чието съдържание не може да бъде изяснено по тълкувателен път. Предпоставката „очевидна неправилност”, както вече беше посочено, е бланкетно формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване. В дейността си по осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, ВКС е призван да разкрие правния смисъл на законовия критерий „очевидна неправилност”, като приложи утвърдените методи на тълкуване и осигури съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор.
Не могат да бъдат споделени доводите за противоконституционност на оспорената част от разпоредбата, която според вносителите не съответства на основното правомощие на съдебната власт да дава защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1 от Конституцията), не съответства на правото на гражданите, юридическите лица и държавата на защита във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1 от Конституцията) и на конституционното правомощие на ВКС да правораздава (чл. 119, ал. 1 от Конституцията).
Чрез изричната уредба на „очевидната неправилност“ като предпоставка за селекция на касационните жалби законодателят е разширил приложното поле на касационното обжалване на въззивните актове, прибавяйки към вече съществуващите предпоставки още основания за неговата допустимост, при това изрично регламентирани като самостоятелни и необвързани от наличието на предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК. По този начин, законодателят е предоставил допълнителна възможност на касатора в посока облекчаване на достъпа до касационен контрол. Разширяването на предпоставките за упражняване правото на достъп до върховната съдебна инстанция чрез регламентацията на нови самостоятелни основания по чл. 280, ал. 2 ГПК е в съответствие с конституционно гарантираното право на защита на правните субекти във всички стадии на производството и с конституционното правомощие на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Уреденият в ГПК селективен достъп до касационен контрол не противоречи и на чл. 119, ал. 1 от Конституцията, тъй като касационната фаза на съдебното производство по граждански дела не е издигната в конституционен императив. Достъпът до касационно обжалване може да бъде преценяван от върховната съдебна инстанция, като компетентен в производството по преценка на предпоставките за допускане до касация е именно Върховният касационен съд.
„Особеното мнение“ на четиримата несъгласни
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в оспорената й част, относно допускане на касационно обжалване при „очевидна неправилност“ на обжалваното въззивно решение е несъвместима с Конституцията. Тя влиза в противоречие с основополагащия принцип на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Конституцията и с този за юридическото равенство на гражданите- чл. 6, ал. 2 от Конституцията – това заявяват несъгласните четирима съдии.
И още: „Чрез въвеждане на неясен и неизясним по пътя на тълкуването нов критерий за допускане до касация, се отстъпва концептуално от въведения в ГПК селективен модел на касационно обжалване, недопустимо се преливат и вплитат основания от двете различни по характер и последици фази от касационното производство, а чрез необоснованото засилване на служебното начало се стига до отстъпление от правилото, че равнопоставените случаи следва да се третират равно.
Правовата държава във формален смисъл изисква ясно и недвусмислено съдържание на правните норми. Реализацията на този принцип предполага правна сигурност и предвидимост на правното регулиране, вкл. на правораздаването като дейност, възложена от Конституцията на съдебната власт по разрешаване на правни спорове.
Върховният касационен съд е призван да осъществява основната си функция за върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Това предполага законите да са ясни и непротиворечиви и тяхното приложение да не е в зависимост от субективната преценка на правозащитния орган.
Нито едно от изброените изисквания не е налице“.
