DeFakto.bg DeFakto.bg
Правото на финансово обезщетение за неизползван отпуск се наследява от наследници на починалия – това е решението на Съда на ЕС по казусите в дела C-569/16, Stadt Wuppertal/Maria Elisabeth Bauer, и C-570/16, Volker lmeroth/Martina Broßonn
Казусът
Починалите съпрузи на Maria Elisabeth Bauer и Martina Broßonn са били наети на работа съответно от град Вупертал (Германия) и от Volker Willmeroth. Тъй като преди смъртта си починалите лица не са ползвали всички дни платен годишен отпуск, г-жа Bauer и г-жа Broßonn, като единствени наследници, са поискали от бившите работодатели на съпрузите си финансово обезщетение за незиползавнит дни на отпуска. Град Вупертал и г-н Willmeroth отказват да платят това обезщетение, поради което г-жа Bauer и г-жа Broßonn се обръщат към германските трудови съдилища.
Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия), сезиран с тези спорове, отправя към Съда на Европейския съюз преюдициални запитвания за тълкуване в този контекст на правото на Съюза1, съгласно което всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици, като това право не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Bundesarbeitsgericht припомня, че през 2014 г. Съдът вече е постановил, че смъртта на работника не погасява правото му на платен годишен отпуск2.
Въпросът към съда
Тази юрисдикция иска обаче да установи дали това е така и в случаите, когато националното право, както германското, изключва възможността такова финансово обезщетение да бъде част от наследствената маса. Освен това според нея целите на правото на платен годишен отпуск, а именно да се позволи на работника да си почине и да разполага с период на отдих и свободно време, не могат да бъдат постигнати, когато заинтересованото лице вече е починало.
С днешното си решение Съдът потвърждава, че съгласно правото на Съюза смъртта на работника не погасява правото му на платен годишен отпуск. Освен това уточнява, че наследниците на починалия работник могат да искат финансово обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск.
В хипотеза, при която националното право изключва такава възможност и поради това е несъвместимо с правото на Съюза, наследниците могат да се позоват пряко на правото на Съюза, и то както срещу работодател от публичния сектор, така и срещу работодател от частния сектор.
Решението
Съдът приема, че смъртта на работника неизбежно води до невъзможност той да ползва времето за почивка и отдих, свързано с правото на платен годишен отпуск, на което е имал право. Времевият аспект обаче е само една от двете части на правото на платен годишен отпуск, което е съществен принцип на социалното право на Съюза и като основно право е изрично закрепено в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“).
Това основно право включва и правото на заплащане през този отпуск, както и като право, неотделимо от правото на „платен“ годишен отпуск, правото на финансово обезщетение за неизползван годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.
Тази финансова част има строго имуществен характер и поради това е предназначена да влезе в имуществото на заинтересованото лице, така че действителното ползване на тази имуществена част от правото на платен годишен отпуск не може поради смъртта на работника с обратно действие да бъде изключено от посоченото имущество и следователно то следва да премине по наследство.
Когато е невъзможно национална правна уредба (като разглежданата германска правна уредба) да се тълкува в съответствие с правото на Съюза, националната юрисдикция, сезирана със спор между наследник на починал работник и бившия работодател на последния, трябва да не прилага посочената национална правна уредба и да гарантира, че работодателят ще предостави на посочения наследник финансово обезщетение за платения годишен отпуск, придобит въз основа на посочените разпоредби и неизползван от работника преди смъртта му.
Това задължение обвързва запитващата юрисдикция, независимо от това дали спорът е между наследник и работодател, който е публичен орган (като град Вупертал), или работодател, който е частноправен субект (като г-н Willmeroth)
Българският закон
Според Кодекс на труда наследниците на починалия работник или служител имат право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. (чл. 224 ал. 1 от КТ). Паричните задължения се изплащат общо на наследниците, които доказват правото си с удостоверение за наследници
1 Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OB L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
2
Решение на Съда от 12 юни 2014 г., Bollacke (C-118/13, вж. също прессъобщение No 83/14).
