В Съвета за партньорство на ВСС: Петима представители на съсловните организации срещу 11 на „нечленуващите“

Всеки ще е с право на 1 глас, за да няма „надмощие“ на Съюза на съдиите и Асоциацията на прокурорите

Създаденият с промени в съдебния закон от 2017 г. Съвет за партньорство към ВСС близо две години по-късно е на път да стане факт. Днес пленумът на ВСС гласува Наредба 8 за организацията и дейността на Съвета за партньорство. Сега трябва да се определят конкретните му членове и после новият орган да заработи.

Замисълът бе в този съвет, в който участват кадровици и представители на магистратите – както на съсловните им организации, така и на „нечленуващите“, в диалог да се решават важните въпроси, свързани с професионалните интереси на съдии, прокурори и следователи, техните възнаграждения, кариерно израстване, насоките на съдебната реформа и т.н. За разлика от Гражданския съвет, в който влизат неправителствени организации като представители на гражданското общество, в новия съвет диалогът е само между магистратите и техните кадровици- управници.

Очаквано, най-дебатираният въпрос днес се сведе до „тежестта“ на гласовете на магистратските организации в Съвета. И най-вече до  гласно изказани страхове да не стане така, че Съюзът на съдиите и Асоциацията на прокурорите като най-масови организации да предрешават становищата на новия орган. Като се има предвид, че дотук кадровиците не бяха виждали заплахи от страна на прокурорската асоциация, очевидно рискът се сведе до броя на гласовете, които ще има ССБ. И в крайна сметка се реши всеки участник в съвета да има право само на един глас, независимо колко човека представлява.

Голямото броене

Законът за съдебната власт предвиди в Съвета за партньорство да участват трима представители на ВСС, без да уточнява броя на останалите членове. Поставено бе и изискване за членския състав на съсловните организации, които ще бъдат включени в него – да е поне 5 % от общия числен състав на всяка от трите гилдии – съдии, прокурори и следователи. Законът разписа и участие в Съвета на представители на „нечленуващите“ в съсловни организации магистрати, които да бъдат избирани от колегите си.

При тези установъчни изисквания, в Съвета по партньорство влизат пет съсловни организации- Съюз на съдиите (582 членове, 23,7 % от съдиите у нас), Българска съдийска асоциация (185 членуващи, 7,5 % от ощия брой), Асоциация на българските административни съдии (235 членове, 9 % представителство), Асоциация на прокурорите (381 членове, над 20 % представителство на обвинителите) и Камара на следователите (169 членове, 33,5 % представителство). Данните са от декларациите на магистратите и бяха обявени на заседанието на ВСС днес.

В наредбата се записва, че извън тях членове на Съвета ще са и шестима съдии, четирима прокурори и един следовател от „нечленуващите“, които трябва да бъдат подкрепени от минимум 100 свои колеги (Тази бройка е предложена от главния прокурор Сотир Цацаров, става ясно от публикуваните предложения). Плюс тримата кадровици.

В обсъждания проект на наредбата (последния вариант не е публикуван) очевидно се предвиждаше различна тежест на участието, то ест различен брой гласове за представителите на съсловните организации (според представителството), както и за „нечленуващите“, ако са подкрепени от над 200 съдии, прокурори или следователи.

Пламена Цветанова от прокурорската колегия на ВСС предложи градирането на гласовете да отпадне и всеки член на Съвета по партньорство да има по един глас. Обяснението: броят на представителите на несдружените магистрати е изчислен така, че да се запази съотношението между „членуващи“ и нечленуващи“ в съсловни професионални организации. За съдиите то е 1 към 1,5 (в полза на несдружените), за прокурорите и следователите е 1 към 3. Ако гласовете ще зависят от броя на членовете на съсловните организации това съотношение ще се промени и колегите няма да имат равнопоставено участие, каза Цветанова. И даде пример – представителят на ССБ ще има 5-6 гласа, на Асоциация на прокурорите – 3 или 4 гласа и те ще предпоставят решенията на Съвета по партньорство.

Тук представляващият ВСС Боян Магдалинчев зададе отдавнашния въпрос: а  как ще се установява членството в организации? Понеже в различните съловни сдружения процедирали по различен начин. Отговорено му бе, че се определя според въведения вече в закона регистър, в който магистратите трябва да обявяват членствата си къде ли не, включително и в съсловни организации.

А Атанаска Дишева изтъкна, че ако всеки от Съвета по партньорство ще има само 1 глас, независимо колко човека представлява, равноставеността се засяга в още по-голяма степен.

В крайна сметка с голямо мнозинство бе гласуван този вариант.