Не е е възможно вкусът на даден хранителен продукт да бъде точно и обективно идентифициран и затова не може да се квалифицира като „произведение“, обяви Съдът.
Случаят
„Heksenkaas“, е сирене за намазване със сметана и билки и е създадено през 2007 г. от нидерландски търговец на зеленчуци и пресни продукти. Права върху интелектуалната
собственост, свързани с тази стока, са прехвърлени на Levola, дружество по нидерланското право, което разполага понастоящем с тях.
От 2014 г. Smilde, дружество по нидерланското право, произвежда продукт с наименование „Witte Wievenkaas“ за верига от супермаркети в Нидерландия.
Тъй като счита, че производството и продажбата на „Witte Wievenkaas“ накърняват авторското му право върху вкуса на „Heksenkaas“, Levola иска от нидерландските съдилища
са осъдят Smilde по-специално да преустанови производството и продажбата на този продукт. Levola твърди, от една страна, че вкусът на Heksenkaas е закриляно с авторско
право произведение, и от друга страна, че вкусът на Witte Wievenkaas представлява възпроизвеждане на това произведение.
Сезиран с въззивна жалба по този правен спор, Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд, Арнем-Люварден, Нидерландия)е поискал от Съда да установи дали вкусът на
хранителен продукт може да се ползва с авторскоправна закрила на основание на Директивата за авторското право1
Решението
В днес постановеното решение Съдът подчертава, че за да се ползва с авторскоправна закрила на основание на Директива 2001/29, вкусът на даден хранителен продукт трябва да
може да бъде квалифициран като „произведение“ по смисъла на същата директива. Тази квалификация предполага преди всичко, че съответният обект е оригинално интелектуално
творение. Освен това тя изисква да е налице „израз“ на това оригинално интелектуално творение.
В действителност съгласно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, прието в рамките на Световната търговска организация (CTO), към което се е присъединил и Европейския съюз2 и съгласно Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за авторското право3, страна по който е и Съюза, обект на авторскоправна закрила могат да бъдат изразите, а не идеите, процедурите, методите на действие или математическите концепции като такива.
Следователно понятието „произведение“ по смисъла на Директивата предполага по необходимост да е налице израз на обекта на авторскоправната закрила, последством
който този обект да може да бъде достатъчно точно и обективно идентифициран.
В този контекст Съдът установява, че не е налице възможност вкусът на даден хранителен продукт да бъде точно и обективно идентифициран. В това отношение
Съдът пояснява, че за разлика например от дадено произведение на литературата, на изобразителното изкуство, на кинематографията или на музиката, които представляват
точен и обективен израз, идентифицирането на вкуса на хранителен продукт се основава главно на вкусовите усещания и възприятия, които са субективни и променливи.
Действителност последните зависят по-специално от фактори, свързани с лицето, вкусващо съответния продукт, каквито са например неговата възраст, хранителните му предпочитания и навиците му на потребление, както и от околната среда или от контекста, в който се вкусва този продукт.
Освен това, с технически средства в настоящото състояние на развитието на науката не е възможно точно и обективно да се идентифицира вкусът на хранителен продукт, който го
отличава вкуса на други продукти от същото естество.
При тези обстоятелства Съдът стига до заключението, че вкусът на даден хранителен продукт не може да се квалифицира като „произведение“ и следователно не може да
се ползва от авторскоправна закрила на основание на Директивата.
1 Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането
на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г.,
стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр.230 и поправка в ОВ L 168, 25.6.2016
г., стр. 19).
2 Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което
представлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО),
подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994
година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната
компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.)
(ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 228).