DeFakto.bg DeFakto.bg
Правна уредба на държава членка, която позволява да се разпореди на един получател на услуга да спре плащанията, да учреди гаранция и да обезпечи евентуална глоба на доставчика на услугата заради нарушение на трудовото право, противоречи на правото на Съюза, реши Съдът на ЕС по дело C-33/17 Čepelnik d.o.o./Michael Vavti.
Такива национални мерки надхвърлят необходимото за целите за закрила на работниците, за борба с измамите по-специално в социалната област и за предотвратяване на злоупотребите, посочва съдът.
Казусът
Дружество Čepelnik, установено в Словения, предоставя на Michael Vavti строителни услуги на стойност 12 200 EUR. Строителните работи са извършени от командировани
работници в къща на г-н Vavti в Австрия. Г-н Vavti плаща на Čepelnik аванс в размер на 7 000 EUR.
През 2016 г. австрийската финансова полиция извършва проверка на строителния обект и обвинява Čepelnik в две административни нарушения в областта на трудовото право.
Финансовата полиция разпорежда на г-н Vavti да спре плащанията и е поискала от компетентния административен орган „BHM Völkermarkt“ да разпореди на Vavti да учреди гаранция, за да обезпечи плащането на евентуалната глоба, която може да бъде наложена на Čepelnik в рамките на производството, което ще бъде образувано в резултат на проверката. Финансовата полиция настоява да се определи гаранция в размер на дължимия остатък от цената на строителните работи, а именно 5 200 EUR.
BHM Völkermarkt уважава това искане и Vavti внася гаранция в този размер.
Срещу дружеството Čepelnik е образувано производство за твърдените административни нарушения и през октомври 2016 г. То е осъдено да заплати глоби за тези нарушения в размер на 1 000 EUR и на 8 000 EUR.
След приключване на строителните работи Čepelnik фактурира на сумата от 5 000 EUR. Последният отказва да плати исканата сума като поддържа, че е платил гаранция в размер на 5 200 EUR на BHM Völkermarkt. Тогава Čepelnik предявява иск за плащане на дължимия остатък от цената на строителните работи срещу Vavti.
След като спорът стига до Районния съд Блайбург, Австрия, съдът е поискал от Съда на ЕС да установи дали правото на Съюза забранява на държава членка да разпореди на лице, което е възложило определена работа в същата тази държава членка, да спре плащанията и да учреди гаранция в размер на дължимия остатък от цената на възложената работа, когато спирането на плащанията и гаранцията служат единствено за обезпечение на плащането на евентуална глоба, която може да бъде наложена впоследствие в рамките на отделно производство на доставчика на услугите, който е извършил възложената работа и който е установен в друга държава членка.
Решението
В решението си Съдът на ЕС най-напред посочва, че Директивата за услугите1 е неприложима към мерки предвидени в разглежданата австрийска правна уредба. В текста на тази директива е уточнено, че тя не се прилага към „трудовото право“ — понятие, за което директивата дава широко определение, защото с тази директива законодателят на Съюза цели да премахне бариерите пред свободата на установяване на доставчиците и свободното движение на услуги. От друга страна -да гарантира и съблюдаването на трудовото законодателство. В конкретния случай обаче мерките на австрийския закон ограничават свободното предоставяне на услуги.
След като отхвърля приложимостта на Директивата за услугите, Съдът се спира на въпроса дали правна уредба като разглежданата съответства на свободното предоставяне на
услуги2.И констатира, че мерки, с които на определен възложител се разпорежда да спре плащанията, които дължи на своя съдоговорител, и да внесе гаранция в размер на дължимия остатък от цената на възложената работа, при основателно съмнение за нарушение на националното трудово законодателство, могат да лишат, от една страна, получателя на услуги от възможността да задържи част от тази сума като обезщетение в случай на некачествено или забавено изпълнение на работата, и от друга страна, доставчика на услуги от правото да претендира остатък от цената на възложената работа.
Следователно тези мерки ограничават свободното предоставяне на услуги, отбелязва съдът. Мерките предвидени за спазване на трудовото законодателство преследват легитиман цел, но не са пропорционални, защото правната уредба предвижда налагането им още преди компетентният орган да констатира наличието на административно нарушение на националното трудово законодателство. И така не позволява на доставчика на услуги, по отношение на който е налице основателно съмнение, че е извършил такова нарушение, да изтъкне доводите си относно фактите, в които е упрекнат, преди приемането на тези мерки.
Накрая, тъй като компетентните органи могат да определят размера на гаранцията, която може да се наложи на съответния доставчик на услуги, без да вземат предвид евентуалните строителни дефекти или други неизпълнения на задълженията по договора за извършване на строителни работи от страна на доставчика, тази гаранция може да надхвърли, дори значително, сумата, която по принцип трябва да плати съответният възложител след приключване на работата.
Така Съдът стига до извода, че правна уредба на държава членка, съгласно която компетентните органи могат да разпоредят на възложител, установен в тази държава членка, да спре плащанията към своя съдоговорител от друга държава членка, и дори да внесе гаранция в размер на дължимия остатък от цената на възложената работа, за да обезпечи плащането на евентуалната глоба за нарушение на трудовото право, надхвърля необходимото за осъществяване на целите за закрила на работниците, за борба с измамите по-специално в социалната област и за предотвратяване на злоупотребите.
1 Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите
на вътрешния пазар („Директива за услугите“) (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език,
2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).
2 Член 56 ДФЕС.
