DeFakto.bg DeFakto.bg
Предложената от кабинета законодателна промяна за неуведомяване на близките за осъществено задържане, прочула се като „тайни арести“, предизвика специално становище на Софийския адвокатски съвет.
Поправката, част от мащабен правителствен проект за Наказателния кодекс, с преходни разпоредби променя и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с уговорката за въвеждане на евростандарти.
Сред проблемите, разбунили духовете, бе промяната в НПК, предвиждаща близки на арестувания да не бъдат уведомявани за ареста му в срок до 48 часа, ако това е важно за гарантирането на сигурността на трети лица или за развоя на разследването.
Тази поправка бе критично приета от ВКС и от прокуратурата, а бившият пправосъден министър Антон Станков публично призова Висшия адвокатски съвет да излезе със становище. Такова не последва, стигна изявление на зам.-председателя на съвета Людмил Рангелов пред медии, че притесненията са прекомерни.
Позиция срещу поправката изрази и Варненската адвокатска колеигя, а адвокат Ивайло Дерменджиев от САК обяви, че макар промяната да е инициирана заради европейска директива, липсата на ясно определен кръг от престъпления за които тя ще се прилага, я компрометира.
Столичните адвокати обаче излязоха със становище. Ето го:
СТАНОВИЩЕ НА СОФИЙСКИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
По повод на общественото обсъждане на приетите на първо четене текстове в Закона за изменение и допълнение на НК и някои текстове от преходните и заключителни разпоредби, които предвиждат промени в НПК, създаващи възможност в изключителни случаи с акт на прокурора да бъде ограничено правото на едно лице да уведоми за задържането си посочен от него конкретен човек за определен срок и публично изказаните опасения за въвеждането на „таен арест„ Софийски адвокатски съвет изразява следното становище.
Цитираните промени възпроизвеждат буквално текстове на Директива 2013/48/ ЕС „Относно правото на достъп на адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържането „.Тази директива въвежда минимални стандарти за достъпа до защита на обвиняемите лица и въвежда две дерогации, които са временни и допустими само в изключителни случаи.
Едната касае правото на достъп до адвокат на заподозрените или обвиняемите, а втората – уведомяването на конкретно лице за задържането. Това ограничаване може да е само временно и при наличието на две хипотези. Без Директивата да посочва конкретни престъпления, от контекста и се разбира, че въпросните ограничения касаят случаите на тероризъм и организирана престъпност. Приетите от Парламента промени касаят само втората дерогация и дават право на прокурора в 72 часовия срок на предварителното задържане на обвиненото лице за довеждането му пред съд ,за 48 часа ДА НЕ УВЕДОМЯВА конкретно посочен от него човек. Това обаче в никой случай не се явява „таен арест„, тъй като законодателството ни предвижда адвокатска защита от момента на задържането и присъствие на адвокат при провеждането на всички процесуални действия и тази възможност не е отменена. Още повече че въведените промени предвиждат това ограничение да става с нарочно мотивирано постановление на прокурора, което подлежи на съдебен контрол.
Независимо от тези гаранции за спазване на правата на гражданите , следва да бъде съобразено и следното. В Директивата се използва формулировката „временна дерогация„, без да се определя срока ú. При определянето на този срок обаче е необходимо да се спазва принципът на пропорционалността между намесата на държавата за защита на интересите на правосъдието и правата на задържаното лице. В този смисъл следва да се прецени дали предвиденият срок от 48 часа е пропорционален или прекомерен за защитаваната от държавата цел. Също следва да се помисли за това дали определена категория лица – възходящи, низходящи, съпруг, както и лица, които са във фактическо съжителство със задържания не трябва по дефиниция да бъдат изключени от временната дерогация, а ако не се възприеме такъв подход и те не бъдат изключени – строго да се формулират предпоставките, при които спрямо тях може да се предвиди прилагането на дерогацията.
От друга страна изразяваме становище, че за прецизност е необходимо законодателят да посочи изрично видовете престъпления, по отношение на които обвинените лица могат да търпят това 48 часово ограничение за уведомяване, за да се избегнат всякакви възможности за субективна преценка при налагането му и неоснователно ограничаване на правата на гражданите.
Бихме искали и да обърнем внимание на приетото допълнение в чл.96, ал.1 от НПК,което според нас буди тревога, тъй като предвижда при отказ на обвиняемия от защитник, това да се отразява в протокол, като се посочват и причините за това. Според нас това е недопустима намеса в отношенията „адвокат-клиент“, които, както е известно, са доверителни и по отношение на тях е недопустима каквато и да било публичност.
Изразяваме категоричното си мнение, че когато се въвеждат законови промени, с които се ограничават, макар и временно, правата на гражданите, това трябва да се извършва с прецизни формулировки, които да изключват всякакви възможности за необосновано и разширително прилагане на такива ограничения. Едновременно с това е необходимо да се съхрани в пълен обем правото на гражданите да бъдат защитавани от предпочетен от тях адвокат при запазване на конфиденциалността на доверителните отношения помежду им.
Софийски адвокатски съвет
