И Цацаров се обяви против „тайните“ арести и по-високите наказания за кражба на автомобил

Defakto.bg И главният прокурор Сотир Цацаров се обяви срещу предложението за „скритите арести“, така както е направено в правителствения проект  за промени в НПК чрез преходните разпоредби на Наказателиня кодекс. Става дума за промените, които предвиждат възможност при арест уведомяването на близки да бъде отлагано до 48 часа.  Мярката е предвидена в директива 2013/48/ЕС, която страната трябва да транспонира. Според главния прокурор обаче проектът на МС не отчита, че самата директива препоръчва тази мярка да се прилага само в изключителни случаи.

Не е съобразено и изискването, че когато компетентните органи предвиждат такава временна дерогация по отношение на конкретно трето лице, те следва първо да преценят дали друго трето лице (посочено от задържания обвиняем), би могло да бъде уведомено за задържането му. Противното би довело до ограничаване правата на задържания и до необосновано разширяване на приложното поле на дерогацията, което би било в нарушение на Директивата“, пише в становището на прокуратурата.

В него се посочва още, че в проекта за изменения в НПК е предвидена дерогация на правото на уведомяване на трето лице за задържането само по време на досъдебното производство, а не са уредени хипотезите, в които за първи път в съдебното производство съдът определя мярка за неотклонение „задържане под стража“ на подсъдимия.

„Не се предлагат изменения и допълнения в НПК за правото на задържания обвиняем да осъществява връзка с трети лица в периода на задържането (чл 6 от Директивата), което е различно от правото му да бъде уведомено трето лице за задържането (чл. 5 от Директивата)“, пишат от още от прокуратурата.

До момента поправка бе  критично приета от ВКС и от прокуратурата в правна комисия,  а бившият правосъден министър Антон Станков публично призова Висшия адвокатски съвет да излезе със становище. Такова не последва, стигна изявление на зам.-председателя на съвета Людмил Рангелов пред медии, че притесненията са прекомерни.

В края на миналата седмица критично становщие обяви и Софийската адвокатска колегия. Позиция срещу промяната изрази и Варненската адвокатска колегия, която обяви, че противоречи на здравия разум и предложението при задържане на деца информацията за това да остава скрита за 24 часа от родителите, и др., казват адвокатите. Адвокат  Ивайло Дерменджиев от САК заяви, че макар промяната да е инициирана заради европейска директива, липсата на ясно определен кръг от престъпления за които тя  ще се прилага, я компрометира. Именно за това пледира и в становище си САК.

Главният прокурор е критичен и към предложението на правителството да увеличи наказанията за кражба на автовобили и да претопи. Министерският съвет предлага кражбата на кола да се наказва с 1 до 10 години затвор (промяната е в чл. 195 НК). Както и да отпадне алтернативната санкция с до 3000 лв. глоба за противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство (в чл. 346б НК) и така то да се наказва само с до 3 години затвор, писа lex.bg

От държавното обвинение смятат, че  : „Намираме, че предложените изменения в чл. 195, ал. 1 и 5 НК и в чл. 346б НК не следва да се подкрепят. Остава немотивирана необходимостта от тези промени, тъй като съдебната практика е последователна в отграничаването на кражбата на МПС и противозаконното му отнемане с цел ползване по чл. 346 НК“. 

По повод решението на кабинета противозаконното отнемане на автомобил занапред да се наказва като кражба,  още в  началото на октомври Де факто посочи разликата, която обосновава наличието на две престъпления в НК.   Противозакнното отнемане е  с цел “ да се повозя“ и да го зарежа,   без да го своя,  а класически белег на кражбата е, че отнемането има за цел да засвои чуждото МПС като свое.   И двете действия са престъпни, нещо, което обуславя и две отделни престъпления в НК.   Важно е и, че  наказанието и за двете деяния е практически идентично – до осем години затвор.  Логично е професионалните юристи да смятат,  че наличието на два състава в НК  е  и удобство за правоохранителните органи, освен че преследва две престъпни деяния.  

В становището на  държавното обвинение сега се определя като необосновано и по-тежкото санкциониране на кражбата на МПС. Като посочват, че съществуващите алтернативни наказания в чл. 346б НК осигуряват възможност за по-прецизно индивидуализиране на отговорността с оглед на конкретната обществена опасност на деянието и на извършителя.

„Намираме за немотивирано предложението да бъде криминализирано приготовлението към кражба на МПС, тъй като това деяние не разкрива специфична, значително по-висока степен на обществена опасност от случаите на приготовлението към отнемане на други вещи с висока стойност“, казва още главният прокурор в становищео си по законопроекта.

„Не могат да бъдат споделени и мотивите на вносителя за премахване на наказанието „глоба”, пишат от прокуратурата. И обясняват, че предложеното изменение в чл. 346б НК на практика няма да доведе до промяна, защото предвидената вече като единствена санкция „лишаване от свобода“ до три години е една от предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК, а то води до наказване на дееца с глоба и то като административно наказание.