DeFakto.bg DeFakto.bg
Двудневна конференция за ролята на защитника като гарант на справедливия процес и като общественик организира Софийския адвокатски съвет. Така той ще отбележи утрешния Празник на българската адвокатура, когато се навършват и 130 години от приемането на първия български Закон за адвокатите. По този повод адвокат Валя Гигова от САК коментира в предаването „Преди всички“ по БНР:“Функцията на адвоката не е достатъчно добре разбирана, не е достатъчно добре популяризирана. Това може би е наша грешка, защото хората не знаят колко е важно да имаш добър доверен адвокат и го разбират само, когато нещата са вече са стигнали до такава фаза от развитието, да речем, на техен правен проблем, когато вече адвокатската защита е толкова наложителна, че без адвокат не може. То е същата работа по начина, по който се грижим за здравето си, самолекуваме се, самоконсултираме се. След това разбираме, че тази работа изисква голям професионализъм, знание не само за закона, начините, по които той може да бъде приложен, защото много хора могат да си прочетат закона, но наистина, по който да го тълкуват и приложат, така че да могат да защитят правата си, е, изцяло в сферата на компетентност на адвокатурата.
Ценността на съдебната система, на добрата съдебна система, е да постави всички граждани да бъдат равни пред закона и това равенство се осъществява в рамките на съдебното производство. Адвокатът пък трябва да си знае нивото на компетентност и знания и това е един от основните принципи в професията – никога да не поемаш дело, за което знаеш, че не си подготвен. “
Гигова отговори на въпроса дали адвокатурата също се нуждае от реформа:
„Проблемът за адвокатите и адвокатурата е много стар. Въпросът, дебатът у нас дали има адвокати и дали има адвокатура не е нов, но той има нов значение, защото адвокатурата в съвременния свят има много по-различна роля, отколкото е имала в миналото. Защото ако отношенията между клиент и адвокат се развиват в сферата на конкретното договаряне, на конкретното правоотношение, ролята на адвокатурата, разбирана като общност на адвокати, е много по-различна и много по-значима и всъщност вторият ден на конференцията е посветен именно на това – за обществената роля на адвоката, разбирано като обществената роля на адвокатурата. Защото адвокатурата трябва да има активна позиция, не само когато се приемат закони да дава становища по тях, да дава становища по тълкувателни дела, когато Върховният касационен съд или Върховният административен съд трябва да се произнесе към тях, но тя е онзи двигател на обществото, който трябва да бъде общият защитник на човешките права – адвокатурата трябва да има активна разяснителна позиция, адвокатурата трябва да възпитава, тя трябва да разяснява на обществото онези нови явления, които досега не са били част от нашия живот. “
Валя Гигова пред БНР:
„Защото ако отношенията между клиент и адвокат се развиват в сферата на конкретното договаряне, на конкретното правоотношение, ролята на адвокатурата, разбирана като общност на адвокати, е много по-различна и много по-значима и всъщност вторият ден на конференцията е посветен именно на това – за обществената роля на адвоката, разбирано като обществената роля на адвокатурата. Защото адвокатурата трябва да има активна позиция, не само когато се приемат закони да дава становища по тях, да дава становища по тълкувателни дела, когато Върховният касационен съд или Върховният административен съд трябва да се произнесе към тях, но тя е онзи двигател на обществото, който трябва да бъде общият защитник на човешките права – адвокатурата трябва да има активна разяснителна позиция, адвокатурата трябва да възпитава, тя трябва да разяснява на обществото онези нови явления, които досега не са били част от нашия живот. “
Адвокат Гигова коментира и проблемите със служебната защита у нас, като подчерта, че изразява личното си мнение.
Нзависимо от това дали отношенията адвокат-клиент се основават на упълномощаване или се оказва правна помощ, получаваната защита би трябвало да е еднаква по качество, категорична бе юристката. Но у нас на практика не е така заради възприетия модел на правна помощ, смята Валя Гигова. И обяснява – гражданинът няма право на избор измежду адвокатите, вписани в регистъра на правната помощ. А там обичайно се вписват по-млади защитници съответно с по-малък опит или такива, които имат по-малко работа. Изходът, според нея, е в две посоки – с обучения да се повишава професионалното ниво на адвокатите, предоставящи правна помощ. Другата посока е да се промени моделът.
„За мен моделът, в който не можеш да си избираш адвокат, води до ограничаване на правото на защита – ако не можеш да избереш от една листа с имена, този избор е до известна степен натрапен на клиента. В Германия всеки адвокат, дори и най-известният, един-два пъти годишно осъществява и правна помощ“, каза Валя Гигова.
Адвокатската професия в очите на българите се отъждествява с хитерец, услугите на който ако наистина ти се наложи да ползваш, – във всеки случай ще бъдеш „ужилен“, – тоест ще загубиш пари. Другия ъгъл от който се разглежда адвоката от българските граждани, – това е изпечения и хлъзгав мошеник, който владее достатъчно много дар слово за да може да „изважда“ престъпниците от затвора. И в двата случая, има много причини да имат подозрения българските граждани, защото наистина има безскрупулни колеги, но те не са повече от процента безскрупулни български граждани „на човек от населението“! И двата аспекта в които са негативните мнения за адвокатското съсловие към днешния ден, са поне със 70 % погрешни, защото критерия на българите е посттоталитарен. Българина по инерция от времето на „развития социализъм“, приема адвоката като някакъв държавен служител който е длъжен „да те измъкне“ от задънената улица в която сам си се е вкарал – но ЗАБЕЛЕЖЕТЕ БЕЗПЛАТНО! Без да отчита, че за да получи съвет от адвоката – този адвокат който години е учил – хвърлял е пари за това, будувал е и е спал по хотели и роднини, търпял е различни несгоди, за да получи знания и те трябва да бъдат заплащани под формата на правната услуга, от която той – гражданина ще реализира също една обикновено добра печалба. По отношение на другия негативен аспект – българския гражданин не е на ясно, че адвоката не е „измислен“ да вади апашите от затвора, а той е фактора който отстоявайки правото на всеки – им завоюва СПРАВЕДЛИВА ПРИСЪДА. И това те го разбират единствено, когато съвсем като на кино, без въобще да са си го представяли се озоват в ситуацията в която по неволя стават нарушители или даже престъпници. Тогава разбират, че добрия адвокат ЩЕ ГИ ЗАЩИТИ за да не влезнат в затвора, или да влезнат, но само за толкова за колкото заслужава подобно деяние – такова каквото те са извършили! А даже и по отношение на престъпниците – ако не съществува адвоката да се пребори за присъдата която наистина заслужават, голям е рискът този престъпник никога да не се върне в обществото като добър гражданин, а разочарован от системата която му е дала незаслужена присъда, да се настрои изцяло срещу обществото и завинаги да застане срещу него „от другата страна на барикадата“ и до края на дните си да върши престъпления.