Последни новини
Home / Законът / Столичните адвокати в дебат да отпадне ли запрещението

Столичните адвокати в дебат да отпадне ли запрещението

Defakto.bg

Институтът на запрещението, належащата му реформа и нейните посоки ще дебатират участниците в конференцията “Адвокатът като общественик”, организирана от Софийския адвокатски съвет. Тя е част от проявите на столичните адвокати по случай празника на професията.

Проблемите на запрещението са стари, болезнени и гласовете за отпадането на този институт от българското законодателство като нарушаващ човешките права на хората с увреждания и отнемащ правото им на собствена воля и избор, стават все по-силни. В същото време поставянето под запрещение е записано в Конституцията.

Конкретен повод за дебата за режима на дееспособността, в който се включват адвокатите, е проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Той е изготвен в Министерството на правосъдието и пуснат за обществено обсъждане и най-общо предвижда ограничителните мерки на запрещението да бъдат заменени с “подкрепени решения”, както и мерки за подкрепа, а в краен случай – и на защита. Той е и отговор на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ) държавата да разработи механизми за подкрепа за самостоятелно упражняване на права от всички хора, включително тези с увреждания, за да могат те да действат равнопоставено на другите в съответствие със своята воля, ценности, предпочитания и да правят личен избор.

Предлагат се нови за българското законодателство институти: на подкрепата при извършване на конкретни правни действия, подкрепеното вземане на решения и защитните мерки в ситуация на риск, съвместно вземане на решения, предварителна декларация и др. Уредени са и правомощията на органа по подкрепеното вземане на решения, който е кметът на общината.

Тъй като ще се прилагат само при действия с правни последици, мерките се определят от съда по специален ред.

В същото време проектът предвижда упражняването на личните права като сключване на брак, развод, съставяне на завещание, сдружаване по смисъла на закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и упражняване на репродуктивни права да се упражняват самостоятелно, след подходящи консултации. “Те са свързани с личността и нейната идентичност и уникални преживявания – интимния живот, свободата на съвестта, религията, участието в общността, и затова зависят от личната преценка на носителя им”, заявяват вносителите.

В тази връзка на обществено обсъждане са поставени няколко въпроса:

  1. С оглед на това, че правният институт „ запрещение“ е конституционно уреден, допустимо ли е да отпадне институтът „запрещение“ в българското законодателство или следва да се реформира в съответствие с принципите на Конвенция за правата на хората с увреждания (обн. ДВ, бр.37 от 2012 г.) (КПХУ), както е посочено в Решение № 12 от 2014 г. на Конституционния съд по к.д. № 10/2014 г., а именно ограниченията за лицата с увреждания да бъдат пропорционални на състоянието им, да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовно преразглеждане от независим орган.
  2.  С оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България, с които се въвежда забрана за лицата, поставени под запрещение да избират или да бъдат избирани, конституционно допустимо ли е лица с психическа и интелектуална недостатъчност, в т. ч. и тези със сериозни затруднения по смисъла на чл. 5, ал. 2 от законопроекта, да се ползват от активното и пасивното избирателно право?
  3.  Как оценявате предвидените производства в законопроекта – като облекчаващи или обременяващи лицата с психични или интелектуална недостатъчност спрямо сегашното производство по глава двадесет и осма „Поставяне под запрещение“ от Гражданския процесуален кодекс?
  4.  Фактически възможно ли е лица, които имат сериозни затруднения  да определят самостоятелно кой или кои лица да ги подкрепят, в кои случаи да действат или извършат съответни правни и фактически действия при съставянето на предварителна декларация?
  5.  Считате ли, че неприложимостта на мерките за подкрепа по отношение на лицата, които имат сериозни затруднения  при извършване на завещания защитават хората с увреждания от произволно отнемане на тяхното имущество по смисъла на чл. 12, т. 5 от КПХУ?
  6.  Считате ли, че прилагането на мерките за подкрепа би създало проблеми при прилагането на глава Пета „Психично здраве“ от Закона за здравето и подзаконовите актове към него, уреждащи условията, критериите и стандартите във връзка с психичното здраве?
  7.  Защитени ли са интересите на лицата с увреждания при условие, че се приеме за основен принципът за лично извършване на процесуалните действия от тези лица в административните и съдебните производства?
  8.  Защитена ли е сигурността на гражданския и в частност на търговския оборот при създаване на възможност на лица с увреждания  да бъдат еднолични търговци, да участват в търговски дружества и граждански дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), да бъдат търговски представители, доверени лица и синдици, управители на търговски предприятия?
  9.  В интерес на лицата с увреждания ли е поставянето на допълнителното условие в уредбата на унищожаемите договори в ЗЗД договарящото лице да е знаело или да не е могло да не знае за постановената мярка, респективно за увреждането?
  10.  От кога следва да тече давността при унищожаемите договори, сключени от лица с увреждания (чл. 32, ал. 2 от ЗЗД), като се има предвид, че мерките за подкрепа са за конкретни случаи и са срочни?
  11.  В интерес на третите лица и на обществото ли е освобождаването от длъжност, респективно загубването на правоспособност при лица с увреждания да става по общия ред поради несправяне със служебните задължения?
  12.  С оглед на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно която „За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им“, административнонаказателно отговорно ли е лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от проектозакона и ако не, кой отговаря за извършените от него административни нарушения?
  13.  В хипотезата на чл. 47, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която „За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им“, кой отговаря за вредите, причинени от лице с увреждане по смисъла на чл. 5, ал. 2 от проектозакона ?

About De Fakto

Проверете също

Адвокат Ивайло Дерменджиев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет

Известният столичен адвокат  Ивайло Дерменджиев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). …

Всички без ГЕРБ задължиха Бойко Борисов да се яви пред парламента

Преди това бе наречен “Джипко Бибитков”, “генералът беглец”, “страхливият заек от Банкя” Със 145 “за” …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.