DeFakto.bg DeFakto.bg
Институтът на запрещението, належащата му реформа и нейните посоки ще дебатират участниците в конференцията „Адвокатът като общественик“, организирана от Софийския адвокатски съвет. Тя е част от проявите на столичните адвокати по случай празника на професията.
Проблемите на запрещението са стари, болезнени и гласовете за отпадането на този институт от българското законодателство като нарушаващ човешките права на хората с увреждания и отнемащ правото им на собствена воля и избор, стават все по-силни. В същото време поставянето под запрещение е записано в Конституцията.
Конкретен повод за дебата за режима на дееспособността, в който се включват адвокатите, е проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Той е изготвен в Министерството на правосъдието и пуснат за обществено обсъждане и най-общо предвижда ограничителните мерки на запрещението да бъдат заменени с „подкрепени решения“, както и мерки за подкрепа, а в краен случай – и на защита. Той е и отговор на изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ) държавата да разработи механизми за подкрепа за самостоятелно упражняване на права от всички хора, включително тези с увреждания, за да могат те да действат равнопоставено на другите в съответствие със своята воля, ценности, предпочитания и да правят личен избор.
Предлагат се нови за българското законодателство институти: на подкрепата при извършване на конкретни правни действия, подкрепеното вземане на решения и защитните мерки в ситуация на риск, съвместно вземане на решения, предварителна декларация и др. Уредени са и правомощията на органа по подкрепеното вземане на решения, който е кметът на общината.
Тъй като ще се прилагат само при действия с правни последици, мерките се определят от съда по специален ред.
В същото време проектът предвижда упражняването на личните права като сключване на брак, развод, съставяне на завещание, сдружаване по смисъла на закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и упражняване на репродуктивни права да се упражняват самостоятелно, след подходящи консултации. „Те са свързани с личността и нейната идентичност и уникални преживявания – интимния живот, свободата на съвестта, религията, участието в общността, и затова зависят от личната преценка на носителя им“, заявяват вносителите.
В тази връзка на обществено обсъждане са поставени няколко въпроса:
- С оглед на това, че правният институт „ запрещение“ е конституционно уреден, допустимо ли е да отпадне институтът „запрещение“ в българското законодателство или следва да се реформира в съответствие с принципите на Конвенция за правата на хората с увреждания (обн. ДВ, бр.37 от 2012 г.) (КПХУ), както е посочено в Решение № 12 от 2014 г. на Конституционния съд по к.д. № 10/2014 г., а именно ограниченията за лицата с увреждания да бъдат пропорционални на състоянието им, да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовно преразглеждане от независим орган.
- С оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България, с които се въвежда забрана за лицата, поставени под запрещение да избират или да бъдат избирани, конституционно допустимо ли е лица с психическа и интелектуална недостатъчност, в т. ч. и тези със сериозни затруднения по смисъла на чл. 5, ал. 2 от законопроекта, да се ползват от активното и пасивното избирателно право?
- Как оценявате предвидените производства в законопроекта – като облекчаващи или обременяващи лицата с психични или интелектуална недостатъчност спрямо сегашното производство по глава двадесет и осма „Поставяне под запрещение“ от Гражданския процесуален кодекс?
- Фактически възможно ли е лица, които имат сериозни затруднения да определят самостоятелно кой или кои лица да ги подкрепят, в кои случаи да действат или извършат съответни правни и фактически действия при съставянето на предварителна декларация?
- Считате ли, че неприложимостта на мерките за подкрепа по отношение на лицата, които имат сериозни затруднения при извършване на завещания защитават хората с увреждания от произволно отнемане на тяхното имущество по смисъла на чл. 12, т. 5 от КПХУ?
- Считате ли, че прилагането на мерките за подкрепа би създало проблеми при прилагането на глава Пета „Психично здраве“ от Закона за здравето и подзаконовите актове към него, уреждащи условията, критериите и стандартите във връзка с психичното здраве?
- Защитени ли са интересите на лицата с увреждания при условие, че се приеме за основен принципът за лично извършване на процесуалните действия от тези лица в административните и съдебните производства?
- Защитена ли е сигурността на гражданския и в частност на търговския оборот при създаване на възможност на лица с увреждания да бъдат еднолични търговци, да участват в търговски дружества и граждански дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), да бъдат търговски представители, доверени лица и синдици, управители на търговски предприятия?
- В интерес на лицата с увреждания ли е поставянето на допълнителното условие в уредбата на унищожаемите договори в ЗЗД договарящото лице да е знаело или да не е могло да не знае за постановената мярка, респективно за увреждането?
- От кога следва да тече давността при унищожаемите договори, сключени от лица с увреждания (чл. 32, ал. 2 от ЗЗД), като се има предвид, че мерките за подкрепа са за конкретни случаи и са срочни?
- В интерес на третите лица и на обществото ли е освобождаването от длъжност, респективно загубването на правоспособност при лица с увреждания да става по общия ред поради несправяне със служебните задължения?
- С оглед на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно която „За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им“, административнонаказателно отговорно ли е лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от проектозакона и ако не, кой отговаря за извършените от него административни нарушения?
- В хипотезата на чл. 47, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която „За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им“, кой отговаря за вредите, причинени от лице с увреждане по смисъла на чл. 5, ал. 2 от проектозакона ?
