DeFakto.bg DeFakto.bg
Досега върховните съдии не бяха подлагали на съмнение, че „царските“ имоти са държавни
Четвърти поред казус, свързан с т.нар. царски имоти, ще бъде разгледан от Върховния касационен съд. Делото за „Царска Бистрица“ е допуснато до касационно обжалване, става ясно от определение на ВКС.
Но този път върховните съдии ще обсъждат всички въпроси, включително и най-важния – чия собственост е дворецът, на държавата или на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза.
Откакто сагата с „царските имоти“ влезе в съда, магистратите на всички инстанции бяха единодушни – връщаните на Сакскобургготски основно при управлението на неговия кабинет дворци и гори винаги са били държавна собственост. Това бе потвърдено за първи път и от ВКС през 2012 г. по делото „Кричим“. А впоследствие, по казусите „Саръгьол“ и „Ситняково“ последната инстанция се произнасяше само по въпроса за дължимите обезщетения, задържането на имотите и възможността монархът да придобива имоти по давност при действието на Търновската конституция. Но приемаше за безспорен въпросът за собствеността.
При „Царска Бистрица“ определението е друго. А този дворец и „Врана“ са имотите, на които особено държи бившият премиер Сакскобургготски, стана ясно от не едно и две негови изявления особено напоследък. Именно за „Врана“ и „Царска Бистрица“ преди време и регионалният министър бе пуснал искания за спиране на делата до постигане на споразумение със Симеон и Мария-Луиза, срещнали силна обществена съпротива. Впоследствие тези молби бяха оттеглени.
Казусът „Царска Бистрица“ бе решен на първа инстанция от Софийския окръжен съд в полза на държавата през 2014 г., през 2017 г. втората инстанция, Софийският апелативен съд също призна двореца за държавен. Като САС отхвърли исковете на защитата на държавата Симеон и сестра му да платят обезщетения за добива от дървесина в имота, за продадени билети и за неправомерното му ползване. Отхвърлено бе и настояването на защитата на Сакскобургготски за задържане на имота, докато му бъдат платени направените подобрения.
Какво казват сега в определението си върховните съдии Маргарита Соколова, Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева?
В пространно определение от близо 40 страници, съставът на ВКС представя всички искания на страните и поставените от тях въпроси за касационен контрол. В крайна сметка, както се разбира на финала, приема да се произнесе по повечето от тях. И дава заявка, че е възможно отговорите този път да са различни от приеманото дотук от ВКС по „царските имоти“. Какво ще каже, предстои да видим – след излизането на определението трябва да се внесат държавни такси, едва след това ще се насрочи открито съдебно заседание по казуса, за решаването му по същество.
А междувременно се чува, че дотогава можело да има и закон за „царските имоти“.
Интересите на държавата се защитават от Ирен Савова и нейния екип, адвокат на Симеон Сакскобурготски е Ели Христова, на Мария-Луиза – Валя Гигова.
Въпросите, които ще обсъжда ВКС (според определението):
-Длъжен ли е въззивният съд, ако прецени, че определени писмени доказателства не са самостоятелно доказателство за правото на собственост /което въззивният съд е приел според касатора за съставените от Интендантството и държавата описи на личните имоти на бившия цар и протокола от 11.08.1946г. за изземване на имотите на бившия цар/, да зачете тяхната доказателствена стойност за установяване на други релевантни обстоятелства по делото съобразно доводите на ответниците и конкретно : да прецени дали тези доказателства установяват субективното отношение на държавата, респ. Интендантството към осъществяваното владение върху процесния имот – да счита и да третира тези имоти като имоти, лична собственост на царя; да прецени дали тези доказателства, съставени от Интендантството и държавата, не са резултат от действия, несъвместими с желание за ползване от изтеклата давност по смисъла на чл.7 от ЗД/отм./; да прецени дали тези доказателства, от Интендантството и държавата, не са доказателства, оборващи презумпцията на чл.303, ал.1 ЗИСС/отм./ – поставен от М.-Л. Х.;
– Може ли съдът да основе фактическите констатации относно извършено строителство и осъществено владение на свидетелски показания, които не почиват на преките впечатления предвид отдалечения период от време, в който е извършвано строителството и е осъществявано владението или когато свидетелските показания не са преки поради отдалечеността във времето на събитията, те не следва да бъдат кредитирани? Може ли въобще с непреки свидетелски показания /давани от лица, които са възприемали данните от непосредствени очевидци и съвременници на събитията/ да се установява владението и периода на неговото осъществяване като елемент от придобивната давност и съответно строителството на сгради – поставен от М.-Л. Х.;
– могат ли при действието на чл.78 ЗИСС /отм./ да бъдат придобити по приращение сгради от лице, което не е собственик на терена към момента на построяването им /с оглед извода на въззивния съд че сградите са придобити от държавата по приращение на основание чл.78 ЗИСС/отм./ и при наличие на данни, че сградите са строени преди 1930г.;
– може ли Интендантството да завладее, т.е. да има фактическа власт и да свои за себе си частните имоти на царя, за които е било задължено по силата на §94, т.12 от Правилника за управлението на цивилната листа на Н.В.Царя да държи подробен инвентар и да се грижи, доколкото касаторът поддържа, че имотите са били купени от физическото лице княз Ф. за себе си, платени с негови средства, както и че князът е владял имотите като свои и е построил сградите в тях-въпрос, поставен от С. Б. С. в подадената чрез пълномощника му адв.Е. Х. касационна жалба.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед особеностите на настоящия правен спор и липса на практика на ВКС в контекста на твърдените и установени по делото факти и обстоятелства.
По останалите въпроси съдът ще се произнесе при разрешаването на спора по същество, преценявайки при това тяхната относимост и значение за настоящия правен спор с оглед неговите особености. Още повече, че част от поставените от касаторите въпроси засягат становища, изразени от тричленни състави на ГК на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, които настоящият състав следва /при необходимост/ да обсъди при разрешаване на спора по същество, след надлежна констатация дали ги споделя.
И доколкото предявените от държавата искове за заплащане на обезщетение за ползване, както и за получените от имота добиви и заявените при условията на евентуалност възражения за подобрения и признаване право на задържане са обусловени от изхода на спора по предявения по реда на чл.108 ЗС иск, следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд и в тези негови части.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №2305/20.11.2015г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав по в.гр.д.№904/2015г., с което е потвърдено допълнително решение №454 от 10.11.2014г. по гр.д.№429/2011г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Трети първоинстанционен състав в частта, с която е отхвърлена подадената от Република България молба за допълване на първоначалното решение по подадената от Република България чрез адв.И. С. като пълномощник на представляващия държавата министър на регионалното развитие и благоустройството касационна жалба.
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1834/25.07.2017г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав по в.гр.д.№ 904/2015г. по касационните жалби, подадени от М.-Л. Б. Х., С. Б. С. и Република България.
Указва на касаторите М.-Л. Б. Х. и С. Б. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6448.75лв. всеки един от тях и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
Указва на Република България в едноседмичен срок да внесе държавна такса по подадената насрещна касационна жалба в размер на 15875.144лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателят на Първо ГО на ВКС за насрочване.
